Решение № 4966 от 25.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Давидов от гр. Враца, чрез адв. К. Колев АК-Враца, против Решение 372 от 10.11.2021 г. по адм. д. 356/2021 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 3394-12/19.02.2020 г. на инспектор по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Враца, потвърден с Решение 744/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция "МДТ", ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца, в частта относно определените задължения за ДНИ за 2019 г. в размер на 270, 24 лв. и лихви - 12, 92 лв. и ТБО за 2019 г. в общ размер на 1 351, 21 лв. и лихви - 64, 56 лв. В касационната жалба се поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевират се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила недопустимо Административният съд Враца е попълнил административната преписка с писмени доказателства, послужили като основание за издаване на оспорения акт. Поддържа се, че в подадената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ - Приложение 2 с вх. 238381 от 31.03.1998 г. има несъответствия, които засягат основата за облагане с ДНИ и ТБО, тъй като не е възможно притежаваната от него сградата да бъде на два етажа при височина на същата 3,5 м. Излагат се аргументи, че решаващият състав не е съобразил сключения договор за наем за процесния имот с "Чикас-1" ЕООД и договора, сключени между "Чикас - 1" ЕООД и "Брамас - 96" АД, с които е уговорено събирането, транспортирането и обезвреждането на странични продукти, свързани с производството на наемателя "Чикас - 1" ООД. Навежда доводи, че не са взети в предвид разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, както и възражението му, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ не са предоставяни. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения АУЗ, ведно с присъждане на направените разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" не взима становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Оспореното първоинстанционно решение е постановено след повторно разглеждане на делото. С решение 7200/15.06.2021 г. по адм. д. 48/2021 г. на Върховен административен съд е отменено решение 334 от 16.10.2020 г., постановено по адм. д. 232/2020 г. по описа на Административен съд - Враца, с която е отхвърлена жалбата на М. Давидов срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 3394- 12/19.02.2020 г. на инспектор по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Враца, потвърден с Решение 744/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция "МДТ", ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца, в частта относно определените задължения за ДНИ за 2019 г. в размер на 270,24 лв. и лихви - 12,92 лв. и ТБО за 2019 г. в общ размер на 1461,22 лв., от които главница 1394,59 лв. и лихви - 66,63 лв., както и в частта за разноските. Делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд - Враца с указания за попълване на административната преписка с доказателства относно разходите за отделните услуги, както и доказателства за направените разходи от общината относно сметосъбиране и сметоизвозване, за депониране на отпадъци, за миене, метене и почистване на обществени места, за закупуване на съдове за битови отпадъци, за процесния период. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца е бил АУЗ 3394- 12/19.02.2020 г., потвърден с Решение 744/19.03.2020 г., в частта относно определените задължения за ДНИ за 2019 г. в размер на 270, 24 лв. и лихви - 12, 92 лв. и ТБО за 2019 г. в общ размер на 1461, 22 лв., от които главница 1394, 59 лв. и лихви - 66, 63лв. Първоинстанционният съд е приел, че между страните не е било спорно, че към 2019 г. М. Давидов е собственик на 1/2 ид. части от имот, находящ се в гр. Враца, [улица], стар месокомбинат, ведно с построените в имота сгради, за които е подадена декларация с вх. 238381/31.03.1998 г. Другата 1/2 идеални части е собственост на неговата съпруга П. Давидова. Безспорно е, че за въпросния имот жалбоподателят е подал декларация с дата 27.12.2018 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2019 г., в която е декларирал, че имота няма да се ползва през 2019 г., но същата не е входирана в деловодната програма на Община Враца. Не се спори и относно наличието на молба-декларация от 27.12.2018 г., без входящ номер, с която е декларирано от касатора и неговата съпруга до Община Враца, Дирекция "МДТ", че имот с партиден 238381/31.03.1998 г., и местонахождение гр. Враца, [улица], представляващ стар месокомбинат, през 2019 г. ще се ползва като Предприятие за добив и обработка на птиче месо от "Чикас-1" ЕООД с Договор за наем от 01.11.2017 г. Със същата молба е поискано да бъде освободен от такса по сметосъбиране и сметоизвозване имота за 2019 г., както и за предходни години. Не се оспорва и факта, че за въпросния имот е налице сключен договор за наем от 1.11.2017 г. между касатора М. Давидов и "Чикас-1" ЕООД, представлявано от М. Давидов. По делото не е представена данъчна оценка за имота, но същата е посочена в АУЗ и не се оспорва от страните. С оглед указанията с отменително решение 7200/15.06.2021 г. по адм. д. 48/2021 г. на Върховен административен съд, първоинстанционният съд е попълнил административната преписка с графици за събиране и транспортиране на отпадъци през 2019 г., маршрутен график за събиране и транспортиране на отпадъци за гр. Враца, пътни листа за гр. Враца за 2019 г., комплексно разрешително 5-Н1/2010 г. на Екопроект ООД гр. Враца, издадено от МОСВ на 08.02.2010 г., актуализирано с решение на изп.директор на ИА по околна среда от дата 18.03.2013 г., ведно с план -сметка РДНО Враца от Екопроект ООД гр. Враца. По отношение на дейностите свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и Община Мездра, съдът е приел като доказателство по делото договор У-13/06.02.2019 г., сключен между Община Враца, Община Мездра и Екопроект ООД гр. Враца с предмет: предоставяне на услуги по приемане и съхранение на битови отпадъци на територията на РДНО гр. Враца, в т.ч. депониране в клетка 2.1, обезпечаване на нормалното функциониране на изградената инфраструктура на депото, която не е предоставена на друг оператор за извършване на услуги, свързани с дейности с постъпилите битови отпадъци и обслужване на обект "разтоварване на строителни и неопасни производствени отпадъци" в п.и..12259.153.4, м."Орешака, гр. Враца. Приет е и договор У-44/01.03.2019 г. сключени между Община Враца, Община Мездра и Екопроект ООД гр. Враца с предмет: предоставяне на услуги по предварителна обработка /сортиране/ на смесени битови отпадъци, в "сепарираща инсталация" към РДНО - Враца. За да отхвърли жалбата на М. Давидов, решаващият състав е преценил като неоснователни възраженията за немотивираност на издадения АУЗД 3394-12/19.02.2020 г., респ. за допуснати съществени процесуални нарушения и неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се претендират задължения за ДНИ и ТБО. Приел е, че от представените и приети по делото доказателства безспорно се установява, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и чистота се предоставят от община Враца, включително и досежно процесния имот на жалбоподателя в гр. Враца, [улица], представляващ стар месокомбинат. Административният съд е формирал извод, че размерът на ДНИ, размерът на ТБО са законосъобразно определени. По отношение на договора за наем, въз основа на който се твърди недължимост на ТБО за процесния период, съдът е изложил съображения, че договорът е ирелевантен към предмета на делото, тъй като предметът му е различен, а дори и да има сходен предмет, то след като законодателят не предвижда самостоятелно събиране и извозване на битовите отпадъци, то задължените лица не се освобождават от заплащане на този вид услуги. Административен съд - Враца е приел, че ползването на имота, находящ се в гр. Враца, [улица], няма вещноправен характер, а е предмет на договор за наем, поради което и на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ задължено лице за ДНИ и ТБО за него е собственикът на имота. Счел е, че предоставянето на услугите, предвидени в чл. 62 ЗМДТ от Община Враца не е опровергано от показанията на разпитаните свидетели, които не следва да бъдат кредитирани поради противоречието им с представените писмени доказателства за предоставяне на услугите по сметосъбиране, извозване, обезвреждане и чистота, а наред с това се отнасят за 2018 г., а не за процесната 2019 г. Съдът е приел също така, че обстоятелството, че е сключен договор от наемателя за извозване на отпадъците от друго дружество /Договор от 8.12.2018 г. между Чикас-1 ЕООД, представлявано от М. Давидов, и Брамас 96 АД, гр. Шумен/ не освобождава задълженото лице от заплащането на този вид услуги. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че размерите на дължимите ДНИ и ТБО за процесния имот за 2019 г. са точно определени от органа по приходите, с оглед на което оспореният АУЗ в тази му част е законосъобразен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по-конкретно недопустимо попълване на административната преписка в първа съдебна фаза с писмени доказателства, послужили като основание за издаване на оспорения акт. Административният съд е изпълнил указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното решение 7200/15.06.2021 г. по адм. д. 48/2021 г. на ВАС, VІІІ отделение, при спазване на разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Събраните доказателства от административния съд засягат спорните въпроси по делото относно направените разходи от общината относно сметосъбиране и сметоизвозване, за депониране на отпадъци, за миене и почистване на обществени места в гр. Враца, вкл. за закупуване на съдове за битови отпадъци за процесния период /2019 г./. Неоснователен е доводът на касатора, че при издаването на оспорения АУЗ 3394-12/19.02.2020 г. не е изяснена действителната фактическа обстановка. В акта конкретно са посочени декларациите по чл. 14 от ЗМДТ, както и партидният номера на имота, включително обстоятелството, че се състои от земя и два производствени обекта със съответните им характеристики. Независимо, че в АУЗ не са отграничени конкретните стойности на трите вида услуги, формиращи ТБО, то посочването на общата й стойност не рефлектира върху неговата законосъобразност. 3адълженията за ДНИ възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Касаторът М. Давидов е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ за процесната 2019 г., в качеството му на собственик на 1/2 ид. ч. от имот, находящ се в строителните граници на гр. Враца, представляващ стар месокомбинат, деклариран с декларация вх. 238381/31.03.1998 г., ведно с построените в същия имот сгради. Правилно решаващият съд е приел, че данъкът е определен върху данъчната оценка на недвижимия имот към 1 януари на годината, за която се дължи. Пред касационната инстанция и пред първоинстанционния съд касаторът изтъква несъответствия и противоречия в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 238381 от 31.03.1998 г., обосноваващи тезата му за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, както и за различна основа за облагане с ДНИ и ТБО, тъй като не е възможно сградата да бъде на два етажа при височина на същата 3,5 м. Посочената декларация /л. 59- 76 от адм. д. 232/2020 г. на Административен съдВраца/ е подадена от самия касатор М. Давидов, като при изготвянето й същият изрично е декларирал, че нежилищната сграда в процесния имот е на два етажа /л. 69/ със РЗП 1920 кв.м. и височина /3,50 м./. По този релевиран довод, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че и ДНИ и ТБО представляват публични задължения и декларацията по чл. 14 ЗМДТ е относима и за двете задължения. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие и създава изискуемата правна връзка между обекта и субекта, както и произтичащите от това правни последици. Тя представлява частен писмен документ, подписан от нейния издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства /чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс/, така и поради декларирането от него на факти и обстоятелства, които водят до формиране на данъчната оценка, която от своя страна е основа за определяне на ДНИ, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ. Касаторът е имал /и има/ възможност да нанесе корекции в декларираните от него самия факти, релевантни за определяне на данъчната оценка на недвижимия имот /коригираща декларация/, за което няма данни по делото да е сторил. Относно дължимостта на ДНИ и ТБО за същия имот, включително и за твърдяното различие в основата за облагане са налице предходни произнасяния на ВАС /виж Решение 1405 от 03.02.2021 г. по адм. д. 7131/2020 г. на ВАС, І отделение и Решение 8459 от 13.07.2021 г. по адм. д. 1709/2021 г. на ВАС, VІІІ отделение/. Практиката на ВАС е непротиворечива, вкл. относно същия релевиран довод, като стига дори до извод, че при липсата на депозирана от касатора коригираща декларация досежно данъчната основа за облагане на този имот, по своята същност релевираните доводи са опит да се черпят права от собствено неправомерно поведение. 3адълженията за ТБО също като тези за ДНИ възникват за еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на предпоставките по чл. 62 и 63 ЗМДТ, но за разлика от тях ТБО е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а когато има депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, се събира и такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депата, респективно съоръженията /чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ/. В случая, за доказване на спорните обстоятелства във връзка с предоставяне на услугите по компонентите на ТБО от Общината Враца по делото са представени множество доказателства, въз основа на които съдът правилно е приел за установено предоставянето на отделните видове услуги от страна на общината. Първоинстанционният съд подробно и изключително задсълбочено е обсъдил начина на изчисление на задълженията в акта по трите компонента на ТБО, съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че задълженията са точно определени. Касационната инстанция споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Подадените от касатора декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване /без входящ номер/ не дерогират разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, които определят като задължено лице за ТБО собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Предоставянето на един имот под наем не придава на наемателя качеството на задължено лице, тъй като с наемния договор не се учредява вещно право на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ. По същите съображения е неоснователно и твърдението на касатора за приложението на разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, съгласно която не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Ирелевантни към определеното с АУЗД задължение за ТБО са и сключените от наемателя на имота - "Чикас 1" ЕООД, представлявано от М. Давидов, с трети лица договори. С оглед на гореизложеното, в касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение