Решение № 2509 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2009 г.

Решение № 2509 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4203/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Райна Василева Маринова и Мария Стефанова Радева и двете от София срещу решение № 1148/29.12.2008 г. по адм. д. № 4321/2008 г. на Административен съд - София-град, II отделение, 30 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 229, ал. 1 АПК и по чл. 211, ал. 1 АПК. По отношение на Мария Стефанова Радева, постановеното решение има характер на определение, с което е прието че жалбата е недопустима, тъй като тя не е подавала заявление, с искане за присъждане на обезщетение пред областния управител. Определението е правилно и законосъобразно. Мария Стефанова Радева не е подавала заявление, че е участвала в административното производство, а и не би могла да участвува, тъй като по отношение на нея липсва присъдено нещо с решението на ВКС по гр. д. № 1167/2001 г. на Гражданска колегия, IV отделение. Поради това не е и адресат на обжалвания административен акт - Заповед № РД 22-039/30.06.2008 г. на зам. областния управител на област София. По касационната жалба на Райна Василева Маринова - възражението, че съдът неправилно приложил материалния закон по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ. В мотивите на решението си съдът приел, че отказа на областния управител правилно е мотивиран, че заявлението е подадено от Райна Маринова след изтичане на двумесечния срок по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ, който срок е преклузивен. Този извод обаче не кореспондира с мотивите на заповедта, тъй като областния управител противоречиво е посочил, че "молбата за обезщетение е подадена на 21.02.2002 г. т. е. след изтичане на преклузивния срок, указан в разпоредбите на чл. 9, ал. 5 ЗОСОИ ... и съгласно чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ лицата по ал. 3 ... могат да предявят искания за обезщетение по чл. 6 в двумесечен срок от влизане на решението в сила". Изискванията на ал. 4 за подаване на искания за обезщетяване е двумесечен срок от влизане на решението в сила, а изискванията на ал. 5 - срока е тримесечен. След като са посочени и двете алинеи не е ясно кой от двата срока е взет предвид. Това води до незаконосъобразност на административния акт и до незаконосъобразност на съдебното решение, което следва да се отмени и да се постанови решение по същество. Обжалваната Заповед № РД 22-039/30.06.2008 г. следва да се отмени и делото да се върне като преписка на административния орган, за ново произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,