Решение № 3203 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2010 г.

ВАСV отделение05.03.2012 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

Отхвърля като неоснователна жалбата на Цветелина Ангелова Монова - Тончева от гр. Оряхово, против заповед на министъра на земеделието и храните № РД-44-432/11.06.2010 г. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 3203 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Цветелина Ангелова Монова-Тончева от гр. Оряхово, против заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД-44-432/11.06.2010 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДС, във връзка с издаден Устройствен правилник (УП) на Областните дирекции "Земеделие" (ОДЗ, обн. ДВ, бр. 7 от 2010 г.; изменен бр. 9 от 2010 г.) и утвърдено Длъжностно разписание (ДР) на ОДЗ, Враца, в сила от 5.02.2010 г., е прекратено служебното правоотношение на Тончева. Недоволна от заповедта, Тончева я обжалва. Излага доводи за неправилността й поради противоречие с материалния закон. Моли за отмяната й. Иска присъждане на дължимото обезщетение поради неправилно прекратяване на служебното й правоотношение, както и направените разноски по делото. Ответникът - министърът на земеделието и храните (министъра/ът), чрез писмени бележки на процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е заемала длъжността "заместник-началник" с ранг II младши в Общинска служба по земеделие, гр. Оряхово, към Областна дирекция "Земеделие", гр. Враца, съгласно ДР на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), в сила от 13.01.2009 г. Видно от последното (л. 17 и сл.), в Общинска служба по земеделие гр. Оряхово е имало общо 5 служители, от които 1 началник, 1 зам.-началник и 3 младши експерти. С ПМС № 265/2009 г. за приемане на УП на МЗХ и създаване на Областни дирекции "Земеделие" (ОДЗ, обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г.) и с издадения от министъра, въз основа на делегираните му по силата на чл. 2, ал. 2 от това ПМС правомощия, УП на ОДЗ (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм., бр. 9 от 2.02.2010 г.) е направена реформа в структурата на органите по поземлена собственост. Основа на тази реформа е превръщането на съществуващите дотогава териториални административни звена - Областни дирекции "Земеделие", към Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ, в органи по поземлената собственост, а общинските служби по земеделие - от органи на МЗХ в териториални звена в състава на Главна дирекция "Аграрно развитие" към всяка областна дирекция. Въз основа на УП на ОДЗ, в сила от 26.01.2010 г., директорът на ОДЗ, гр. Враца, след съгласуване с министъра, е утвърдил ново ДР, в сила от 5.02.2010 г. Според новото ДР в Общинска служба по земеделие, гр. Оряхово (Общ СЗО), общата бройка служители е увеличена на 8, от които 1 началник, 1 старши експерт и 6 младши експерти. Длъжността "заместник-началник" на Общ СЗ е ръководна длъжност, чиито функции и преки задължения, видно от приложената на л. 91 от делото длъжностна характеристика (ДХ), връчена на жалбоподателката на 15.05.2003 г. са насочени към ръководство, планиране, организиране, контролиране и координиране на дейностите в административното звено. Длъжността "старши експерт" от своя страна е експертна длъжност с аналитични и контролни функции, свързана с изготвяне на анализи, становище, мнения и подобряване на административното обслужване на граждани в службата. При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява неоснователна. Обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган, овластен от съответните нормативните актове да я издаде. От § 1 (отменен с ДВ, бр. 73/17.09.2010 г., но в сила към момента на издаване на процесната МЗ) на ДР на УП на ОДЗ и от чл. 33, ал. 1 (изм. ДВ, бр. 62/10.08.2010 г.) от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е видно, че правомощията по назначаване и освобождаване на държавните служители в Общ СЗ остават вменени изцяло на министъра, като упълномощаването по реда на чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ е изключено. След извършените промени в ЗСПЗЗ и УП на ОДЗ, тези правомощия вече се упражняват от директора на съответната ОДЗ, съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от УП. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че обжалваната МЗ противоречала на нормата на чл. 82, ал. 1 от ЗДС. Съгласно нея, държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Видно от текста, става въпрос за преназначаване по волята на органа по назначаване, т. е. действие не пряко свързано със съкращаването на заемана длъжност. В случая спора относно законосъобразността на обжалваната МЗ се свежда до проверка от страна на съда дали заеманата длъжност действително е била съкратена като нормативна позиция в длъжностното разписание на звеното и като система от система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Безспорно е, че заеманата преди издаване на МЗ длъжност "заместник - началник" на Общ сзо със съгласуването и утвърждаването на длъжностното разписание на ОДЗВ не съществува като нормативно определена позиция в него. Длъжността не съществува и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, тъй като същите е невъзможно да бъдат идентични за една ръководна и една експертна длъжности. От изложено следва, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и тя е в съответствие с целта на закона. Административният акт е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2