Решение № 3992 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2008 г.

Решение № 3992 от 26.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5923/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Образувано е по касационна жалба на Илия Тодоров Илиев, Цветанка Тодорова Георгиева, Лиляна Тодорова Ненова, Ангелина Щерева Ефтимова, Красимира Щерева Тасева и Виолета Тодорова Виячева срещу решение № 27 от 25.02.2008 година на Административен съд - гр. Перник постановено по адм. д. № 100/2007 година по описа на съда. С решението е обявена нищожността на решение № КЗ-170 от 13.11.2000 година на областния управител на област Перник, в частта за определения с нея способ за обезщетяване чрез учредяване право на съсобственост върху сега съществуващите магазини прилежащото им незастроено място, съответстващо на отчуждените дюкяни, находящи се в парцел VIII, кв. 21 по отменения план на гр. Перник, описани в представения акт за завземане на недвижими имот за държавен. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, поради това, че на съдебен контрол подлежат само отказите постановени по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ алтернативно се поддържа, че е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 2 от ЗОСОИ . Неправилно е прието от съда, че е нарушена разпоредбата на § 6, ал. 7 от ЗПДОБП (отм.). Иска се отменяване на решението и отхвърляне на протеста. Ответниците по касационната жалба - Областния управител на област Перник и Окръжна прокуратура - Перник не са взели становища. Заинтересованата страна "Фацелия" ООД чрез процесуалния си представител Адв. Манов изразява становище за неоснователност на касационната жалба, останалите заинтересовани страни не вземат отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационната жалба, по съображение, че прокуратурата осъществява контрол върху административните актове по силата на чл. 147, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 16 от същия и чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ. Върховният административен съд, състав на трето отделение като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за допустима като подадена в срок, но неоснователни по следните съображения: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка - производството е започнало по повод подаден протест от страна на окръжната прокуратура - Перник с който се иска прогласяване на нищожността на решение № КЗ-170/2000 г. на областния управител в частта в която е признал право на обезщетение в съсобственост. Прокуратурата е приела, че областния управител се е произнесъл извън компетентността си тъй като магазините върху които е определено обезщетение в съсобственост се намират извън одържавения имот пл. № 1743 в кв. 142 по плана на гр. Перник от 1954 г. Неоснователно в предвид на установеното по делото е касационното оплакване за съществено нарушение на процесуални правила и недопустимост на съдебното производство образувано по протест на прокуратурата. Производството пред административния орган по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ започва по инициатива на страната, която заявява, че следва да бъде обезщетена по реда на ЗОСОИ и приложимия процесуален закон, по време на провеждане на тази процедура е бил ЗАП (отм). Съгласно чл. 35 от него задължение на административния орган е да привлече и конституира за участие в административното производство не само носителя на правата (лицата по чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ), но и заинтересованите страни като лица, които ще бъдат засегнати от постановеното административно решение като завършен административен акт, който подлежи на изпълнение. Страните в административното производство по чл. 33 от ЗАП (отм.) (жалбоподател и заинтересованото лице) не може да бъдат постановени в зависимост от волята или неправомерното упражняване на власт от овластения от закона административен орган, поради това и не може да бъде пречка съгласно чл. 35 ЗАП, но действал към момента на постановяване на акта "засегнатите граждани и организации" да могат да подават жалба срещу подлежащ на обжалване административен акт. За конкретния случай административният орган се е разпоредил с имот, който е отчужден по реда на ЗПИНМ и за който жалбоподателите са получили парично обезщетение. Това е установено по делото от назначената съдебно-техническа експертиза която е установила, че дюкяните за които е определено обезщетението се намират извън парцел VIII в кв. 21 по плана на града от 1930 г. Компетентен по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. е кметът на общината, а не областния управител. Безспорно е установен начинът на отчуждаването, включително и плащането - удостоверение изх. № 4814 от 27.10.1961 г. на ОНС - финансов отдел относно изплатените суми на наследниците на Тодор Стамболиев и писмо № ХIII 7566/26.12.1960 г. на ДСК за депозиране на сумите. Известен е бил и фактът, че са сключени приватизационни сделки по ЗППДОбП (отм.) защото подробно са описани в мотивите на административното решение. Процедурата за обезщетяване по ЗОСОИ в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ е различна с оглед на административния орган, който е оправомощен да постанови административно решение и който за разлика от съответния министър (чл. 6, ал. 1, т. 1) не съвместява и заинтересованата страна - акционерното дружество с държавно участие, като собственик на капитала. Тази хипотеза не може механично да се уеднаквява с процедурата и страните в производството по чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, защото са различни последиците за заинтересованите страни. Органът по чл. 6, ал. 1, т. 2 - областният управител на съответната област, постановява административно решение за обезщетяване по реда на ЗОСОИ не само по отношение на имоти, които са публична или частна държавна собственост, но и по отношение на недвижими имоти, които са частна общинска собственост, кооперативна или на акционерни дружества, стига да са налице предпоставките на ЗОСОИ. Неоснователен по изложените съображения е доводът в касационните жалби, че съдебното производство е недопустимо като образувано по недопустим протест. В тази част са изложени подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът в мотивите си е приел, че разпоредбата на чл. 6 от ЗОСОИ не изключва правомощието на прокуратурата да следи за спазването на законността чрез правото си на протест. Не съществува законна пречка съдът да възприеме друго основание за нищожност на административния акт, още повече, че в самия протест също е посочен фактът, че са извършени приватизационни сделки преди издаването на решението на областния управител. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 168 ал. 2 от АПК, по силата на която съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Обоснован и съответен на закона е изводът на съда, че решението е нищожно тъй като областния управител е постановил обезщетяване чрез учредяване на съсобственост върху имоти за който безспорно е имало данни, че са приватизирани видно от мотивите на самото решение. В случаите на приватизация се прилага специалния ред за обезщетяване по § 6, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) сега § 11, ал. 1 ЗПСПК ) който дерогира общия ред по ЗОСОИ , както правилно е преценил съдът. Решението за обезщетяването на касаторите по този начин, следователно, страда от порока материална незаконосъобразност, който в случая е толкова съществен, че прави невъзможно изпълнението на разпореденото с акта и е нищожен. Както се посочи нарушението е особено съществено, тъй като в случая административният орган не е имал нито право, нито задължение да извърши обезщетяването по разпоредения от него начин, т. е. той не е бил материално компетентен да учреди разпоредената с решението реституция. Поради особената си същественост това противоречие на административния акт с материалния закон, правилно е преценено от окръжният съд като съществен порок - основание за обявяване нищожност на обжалваната заповед в частта й, с която е определен недопустим начин на обезщетяване. Воден от горното Върховният административен съд, трето отделение,