Решение № 15801 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2011 г.

Решение № 15801 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по раздел първи от глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба от Никола Стоилов Торнев против заповед № ЛС-И-65/17.02.2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 31, ал. 1, т. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители са прекратени правомощията му на частен съдебен изпълнител с рег. № 750 и район на действие Окръжния съд - Пазарджик, с искане да се отмени като незаконосъобразна поради противоречието и с материалноправните разпоредби на ЗЧСИ - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адвокат Гавазов, който от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - министърът на правосъдието, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Димов, който от негово име оспорва жалбата, като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 168 АПК, като извърши анализ на събраните по делото писмени доказателства - цялата административна преписка и представените такива в настоящото производство, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Жалбоподателят Никола Стоилов Торнев е завършил висше юридическо образование по специалност "право" през 1969 г. и на 1.06.1970 г. е бил назначен за заместник районен прокурор в Районна прокуратура - гр. Карлово. На 6.01.1972 г. Торнев е бил назначен за съдия-изпълнител при Районния съд - гр. Пловдив, където работил до 31.05.1989 г. От тогава до месец юли 2004 г. е бил адвокат, след което бил назначен отново за съдия-изпълнител при Районния съд - гр. Велинград. Със заповед № ЛС-И-648/16.11.2005 г., министърът на правосъдието възложил на Никола Торнев правомощията на частен съдебен изпълнител с район на действие ОС - Пазарджик. За това преназначаване жалбоподателят представил всички изискуеми от ЗЧСИ документи, включително свидетелство за съдимост № 6099/1.09.2005 г. от Районния съд - Карлово, от което се установява, че той не е осъждан. По анонимен сигнал министърът на правосъдието изискал отново справка от този съд за това, дали Торнев действително не е осъждан и Районният съд - Карлово, издал справка за съдимост рег. № 81/24.01.2011 г., в която отразил, че Никола Торнев е осъждан по н. о. х. д. № 2/1972 г. на Военния съд на основание чл. 131, ал. 1, т. 2 и 5, предложение второ от НК на две години лишаване от свобода и на основание чл. 131, ал. 1, т. 2 и 5, предложение трето от НК на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23 от НК било определено общо наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от три години, като присъдата е влязла в сила на 17.03.1972 г. Въз основа на тази справка за съдимост, министърът на правосъдието приел, че Торнев не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ, тъй като е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитиран, и с оспорената заповед прекратил правомощията му като частен съдебен изпълнител. В проведеното съдебно производство жалбоподателят оспорва съдържанието на справката за съдимост рег. № 81/24.01.2011 г. на Районния съд - Карлово, като твърди, че не е осъждан на лишаване от свобода от Сливенския военен съд. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят представя официален документ изх. № 7857/30.09.2011 г. от Държавния военно-исторически архив - Велико Търново, лист 145 от делото, според който по архивните документи на Сливенския военен съд няма данни той да е осъждан по н. о. х. д. № 2/1972 г. От анализа на тези установени по безспорен начин обстоятелства, поотделно и тяхната съвкупност следва да се направи изводът, че жалбата е основателна. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че оспорената заповед противоречи на материалноправните норми на закона - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Спорът по настоящото дело е относно това, осъждан или не е Никола Торнев, и ако е осъждан, но реабилитиран, може ли да изпълнява правомощията на частен съдебен изпълнител. По делото има представени два официални документа, издадени от един и същ орган - Районния съд - Карлово, с взаимоизключващи се твърдения - свидетелство за съдимост рег. № 6099/1.09.2005 г., в което е записано, че жалбоподателят не е осъждан и справка за съдимост рег. № 81/24.01.2011 г., в която е записано, че същото лице е осъждано, като и двата документа са предназначени да послужат пред министъра на правосъдието за придобиване на правоспособност на частен съдебен изпълнител. При наличието на тези два официални документа с взаимоизключващо се съдържание, съдът намира, че следва да даде вяра на свидетелството за съдимост рег. № 6099/1.09.2005 г., според което Торнев не е осъждан, тъй като то е подкрепено от официалния документ, представен от Държавния военноисторически архив - Велико Търново изх. № 7857/30.09.2011 г., където се съхраняват всички архиви на военните съдилища, в който е отразено, че по архивните документи на Сливенския военен съд няма данни Никола Торнев да е осъждан по делото, описано в справката за съдимост рег. № 81/24.01.2011 г. Това съждение се налага най-вече и от обстоятелството, че данните, съдържащи се в архивите на съдилищата са първични и те отразяват действителното състояние на фактите и събитията, случили се назад във времето, а данните, съдържащи се в бюлетините за съдимост са само вторични и производни на тези факти, и след като за един факт се твърди в първичния източник, че не е верен, то следва да се приеме за истинско това твърдение, а не това, което се твърди във вторичния източник. Следователно, от представените по делото доказателства следва извода, че Никола Торнев не е осъждан и като е приел обратното, административния орган е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Дори и да се приеме, че данните в справката за съдимост рег. № 81/24.01.2011 г. са верни, което съдът категорично не приема, то лицето е реабилитирано на основание чл. 88а от Наказателния кодекс, тъй като от осъждането са изминали почти 40 години. А разпоредбата на чл. 88а, за разлика от разпоредбата на чл. 85 от НК предвижда, че след изтичането на срока по чл. 82 от НК (който в настоящия случай е изтекъл много отдавна) осъждането и последиците от него се заличават, независимо от предвиденото в друг закон или указ. Следователно, макар и в чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ да е предвидено, че не може да бъде частен съдебен изпълнител лице, което е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, дори и да е реабилитирано, то този текст от закона има предвид само реабилитацията по чл. 85 от НК, но не и реабилитацията по чл. 88а от НК, която изключва неговото приложение. От изложеното до тук следва изводът, че като е прекратил правомощията на Никола Торнев, като частен съдебен изпълнител, административният орган в лицето на министъра на правосъдието е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,