Решение № 4077 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 745/2012 г.

Решение № 4077 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 745/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Асенка Георгиева Георгиева от гр. София, чрез упълномощения адвокат Христо Христов, срещу решение от 16.09.2011 г., постановено по административно дело № 1013 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № 1633 от 18.01.2002 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 5011096451 от 28.09.2001 г. на директора "ПО" при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което й е отказано отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 от Закона за пенсиите (ЗП) (отм.) по заявление вх. № 390 от 16.06.2000 г. и е осъдил Асенка Георгиева да заплати на НОИ - СУСО разноски по делото в размер на 150 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният директор на СУСО, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Софийския градски съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от Асенка Георгиева решение № 1633 от 18.01.2002 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 5011096451 от 28.09.2001 г. на директора "ПО" при НОИ - СУСО, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 ЗП (отм.). Мотивите за постановения отказ са били, че трудовият й стаж, положен като стъклодув в "Оптико-механичен завод" ЕООД (ОМЗ) - гр. София, за периода до 31.12.1999 г., бил от трета категория по т. 66 ПКТП (отм.). Изложил е съображения, че за лицето не възниквало право на пенсия за изслужено време и старост по чл. 2, ал. 1, т. "в" ЗП (отм.), тъй като нямало навършена възраст 55 години за жените, въпреки че имало 20 години общ осигурителен стаж. Счел е, че не изпълнявала и условието по чл. 68, т. 1 КСО - нямала навършена изискуемата възраст от 55 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителен стаж и възраст 88 точки. При последвалото обжалване по административен ред главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата на Георгиева срещу това разпореждане като е приел, че длъжностното лице по пенсионното осигуряване правилно е зачело спорния осигурителен стаж в "Оптико-механичен завод" ЕООД - гр. София, за такъв от трета категория. Посочил е, че в случая се касаело не за производство на стъклени изделия от разтопена стъклена маса, а за допълнителна обработка на стъклени заготовки по придаване на необходимата им форма. Заключил е, че трудовият стаж на стъклодувите от ОМЗ - София, положен до 31.12.1999 г., е от трета категория по т. 66 от отменения ПКТП, а стажът след 2000 г. също бил от трета категория съгласно чл. 3 НКТП. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката срещу атакуваните актове като е приел, че не са изпълнени условията на чл. 2, б. "а" от ЗП (отм.) и на жалбоподателката правилно е отказано отпускане на пенсия за изслужено време и старост по подаденото заявление вх. № 390 от 16.06.2000 г. Изложил е съображения, че Георгиева е изпълнявала длъжността "стъклодув", а не "духач на стъкло с уста", от което следвало, че положеният от нея труд не бил от първа категория, поради което към момента на подаване на заявлението не отговаряла на изискванията на цитираната норма. Този извод на съда е обоснован със заключението на допуснатите три съдебно-икономически експертизи относно определяне на вредността и тежестта на труда, показанията на разпитаните свидетели, които са работили заедно с жалбоподателката, както и с писмените доказателства по делото. Решението на Софийския градски съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. С Постановление № 75 на Министерския съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, приет с ПМС № 60 от 1967 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. и доп., бр. 123 от 1998 г.), е приета нормата на § 2 от заключителните разпоредби, съгласно която "трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита за съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране". В този смисъл нормативният акт регулира заварени обществени отношения, а не придава обратно действие на правни норми. По делото е установено, че със заявление вх. № 390 от 16.06.2000 г. Асенка Георгиева е поискала да й се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към датата на заявлението е имала навършени 49 години и придобит осигурителен стаж 28 години, 10 месеца и 1 ден от трета категория труд. Спорни между страните са формираният сбор от осигурителен стаж и възраст и категорията труд относно положения стаж като "стъклодув" за времето от 01.11.1968 до 01.07.1969 г. и от 01.11.1979 до 21.10.1996 г. в "Оптико-механичен завод" (ОМЗ) - гр. София. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос въз основа на подробен и последователен анализ на събраните по делото доказателства и на доводите на страните. Разпоредбата на т. 6б от ПКТП (отм.) обхваща труда на "работниците в производството на стъклени произведения, духачи с уста на стъкло, материалчици (заготовчици), зареждачи... в стъкларската промишленост". Решаващият състав обосновано е отчел, че трудът на касаторката като "стъклодув" не е идентичен по вредност и тежест с труда на "духача с уста на стъкло от пещ" и затова не може да бъде приравнен на труд от първа категория по т. 6б от ПКТП (отм.). Съгласно представената производствена характеристика на ОМЗ - гр. София, за професията "стъклодув" работата на стъклодува се състои в подготовка, почистване, оразмеряване и нарязване на стъклени тръби, оформяне и изработване на отделни детайли (заготовки) на бензинова горелка, в седнало положение, зад работна маса, на която е монтирана бензиновата горелка, която именно осигурява необходимата температура за придаване на желаната форма на заготовката. В конкретния случай необходимата технологична температура за обработване е 600 - 800 градуса. Установено е, че работата на касационната жалбоподателка не се състои в производство на стъклени изделия от разтопена стъклена маса, а в допълнителна обработка на вече готови стъклени заготовки (тръби) до придаване на необходимата им форма. Обстоятелството, че трудът на стъклодувите в ОМЗ - гр. София, не е идентичен по тежест и вредност с този на духачите с уста на стъкло в стъкларската промишленост, се потвърждава и от заключенията на изготвените и приети по делото експертизи от специалисти по трудова медицина. В заключенията си вещите лица са извършили сравнение между работата на стъклодувите на бензинова горелка и стъклодувите с уста в производството на стъкло, като е изтъкнато наличие на значителна разлика между посочените две категории работници стъклодуви - в нивото на радиация, условията за прегряване, физическото натоварване, издухването с уста на стъклото. Вещите лица са изложили, че дейността на стъклодувите в производството на стъкло е при доста по-тежки условия - по-висока температура, цялото тяло на работещия е право и физическото натоварване е много голямо през целия работен ден. Даденото заключение по възложените общо три съдебно-икономически експертизи е в насока, че работата на жалбоподателката като стъклодув в ОМЗ - София, се отличава в значителна степен от работата на стъклодувите в производството на стъкло, работещи в условията на прегряващ микроклимат чрез издухване с уста на разтопена стъклена маса, взета направо от горещите пещи, свързано с голям разход на физическа енергия. В експертизата, изготвена от вещото лице Емилия Огойска, е отбелязано, че дейността на стъклодувите в стъкларската промишленост е извършвана при 1100 - 1200 градуса по Целзий. Както беше посочено по-горе, дейността на касаторката е била свързана с дообработка и дооформяне на готови стъклени изделия, в седнало положение, зад работна маса, върху която е монтирана бензинова горелка с инсталация за отвеждане на бензиновите изпарения. В протокола от проведеното съдебно заседание (лист 114 от адм. дело № 1013 от 2007 г. на СГС) експертът Пендичева е посочила, че при работата, извършвана от касаторката, се е отделял въглероден двуокис, ползвани са противоотрови, но не е имало всмукване с уста. Изложеното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд, че в случая трудът на Георгиева, положен през посочения период в ОМЗ - гр. София, не попада в приложното поле на т. 6б ПКТП (отм.). В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че работата й била свързана със същите вредност и тежест на труда като в останалите стъкларски предприятия в страната. При прилагането на т. 67 ПКТП (отм.) от съществено значение са условията, при които е полаган трудът (вредност и тежест), а не само наименованието на длъжността. Наред с това следва да бъде подчертано, че доказателствената тежест при установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с приложението на т. 67 ПКТП (отм.) се носи от лицето, което претендира това приложение, или в случая жалбоподателката е следвало да докаже, че положеният от нея труд през спорния период е бил със същата тежест и вредност като този по т. 6б ПКТП (отм.). С оглед изложеното и видно от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че трудът на жалбоподателката като духач на стъкло при вторичната обработка на стъклото по вредност и тежест не е от първа категория, поради което към момента на подаването на заявлението същата не е отговаряла на изискванията на чл. 2, ал. 1, б. "а" от ЗП (отм.), нито на изискванията на б. "в" от същия закон, както е приел и съдът. Извън горното, положеният от нея труд е равностоен на труда на духачите на стъкло от химическата и стъкларската промишленост, като трудът на стъклодувите по т. 42 и 48 от ПКТП (отм.) е определен като втора категория, но както правилно е отбелязал решаващият състав, дори да се приеме, че в процесния случай трудът на касаторката през спорния период е такъв от втора категория, то към датата на подаването на заявлението, въз основа на което е постановен обжалваният отказ, същата не е имала изискваната възраст - 52 години за жените. Към онзи момент тя е била на 49 години, но в случай че претендира отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория, няма пречки да подаде ново заявление. Предвид изложените разсъждения, като е отхвърлил жалбата на Асенка Георгиева Георгиева срещу атакуваните административни актове, Софийският градски съд е постановил решението си при точно прилагане на материалния закон. При липса на наведените в касационната жалба отменителни основания оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,