Решение № 12395 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5096/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на ДУБЪЛ-ВЕ" ЕООД - [населено място], общ. Хайредин, обл. Враца чрез адв. Р. Маноев срещу решение 722/10.04.2024г. по адм. д 92/2024 г. на Административен съд - Враца , с което са отхвърлени изцяло предявените от дружеството обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 1982, 00 лв. за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35,236 дка в землището на с. Михайлово, общ. Хайредин; 2590, 00 лв. за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда и 3804, 00 лв.- пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Посочените вреди ищецът твърди, че са произтекли от незаконосъобразно действие на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Враца, издал Заповед 399/23.12.2021 г. извън срока по чл. 37в от ЗСПЗЗ - до 01 октомври 2021 г. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени. В съдебно заседание , дружеството се представлява от управителя В. П. и от адв.Маноев, които поддържат касационната жалба и искането за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски. Ответната страна Областна дирекция "Земеделие" гр. Враца, не изпраща представител. В представен писмен отговор от процесуалния представител, касационната жалба се оспорва като неоснователна и се моли съдът да остави в сила оспореното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, решаващият състав на Административен съд- Враца е отхвърлил предявените от ДУБЪЛ-ВЕ ЕООД, от [населено място], общ. Хайредин, обл. Враца искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна Дирекция "Земеделие" гр. Враца, за присъждане на обезщетение в размер на 1982, 00 лв. за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35, 236 дка в землището на с. Михайлово, общ. Хайредин, 2590, 00 лв. за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда и 3804, 00 лв. пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, произтичащи от незаконосъобразно действие на Директора на Областна Дирекция "Земеделие" гр. Враца, издал Заповед 399/23.12.2021 г. извън срока по чл. 37в от ЗСПЗЗ - до 01 октомври 2021 г. и при нарушаване на споразумението по чл. 72 ППЗСПЗЗ, постигнато съобразно заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че не е налице първата предпоставка за приложимостта на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие на административния орган. Съдът е приел, че по-късното издаване на заповедта на директора на Областната дирекция "Земеделие" е законосъобразно поради издаването й в хода на допълнителната процедура по чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ. В нормата е предвидено, че ако в срока по ал. 1 и ал. 4 на същата разпоредба, Директорът на ОДЗ не издаде заповедта за определяне масивите за ползване, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от Министъра на земеделието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Решението е правилно. В изпълнение на задължителните указания, дадени от Върховен административен съд в решение N 1069 от 31.01.2024г. по адм.д. N 9124/2023г., съдът е разпределил доказателствената тежест и е изискал от ищеца да представи доказателства, че е имал правно основание за обработване на имота, че е заявил имот с идентификатор 48492.2.26 , с площ от 35.236 дка в землището на с.Михайлово, община Хайредин за ползване в съответната стопанска година, съобразно изискването на чл. 37б ЗСПЗЗ, както и че именно на него със споразумението за разпределение на масивите по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ е възложен имота за съответната година имота . Такива доказателства по делото не са представени. Ответникът е представил писмени доказателства, от които се установява, че процесният имот съгласно договор за наем на земеделска земя от 31.07.2019г., сключен между ЮлстрейдООД-гр.София , наемодател и Агро Филт ООД-гр.Враца- наемател, е предоставен за временно и възмездно ползване на наемателя за срок от една година. Между същите дружества и на същото основание е сключен и договор от 31.07.2020г., в който под N22 фигурира описаният имот, като срокът на договора е една година, считано от 001.10.2020г. до 01.10.2021г. Следователно, въз основа на валидно правно основание, имотът се ползва от друго лице. Този факт се потвърждава и от представения по делото Регистър за ползването на имоти по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанската година 2021/2022г., от който е видно, че имотът от 35.230 дка е деклариран от Агро ФилтООД с форма на ползване- пренаемане и заявено желание да участва/л.60-61 в кориците на делото/. Липсва и указание по твърдението на ищеца, че на него /липсва в кориците на делото подобно споразумение или доказателства, от който да се вижда, че обработените от дружеството 104, 073 дка, за които са заплатени 8325, 84 лв. рентно възнаграждение са включвали имот с идентификатор 48492.2.26/. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата, представени по делото. Изложил е своите изводи за липсата на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди, като е съобразил приложимата правна уредба. Законовата процедура за разпределяне на масиви за ползване на земеделски земи е регламентирана в разпоредбата на чл.37в от ЗСПЗЗ, в т.ч. сроковете, в които административният орган следва да се произнесе с издаване на индивидуален административен акт. Тези срокове не съвпадат и са поставени в зависимост от конкретната хипотеза. Когато между ползвателите се постигне споразумение при условията и в срока по ал.1- до 30.08. на съответната година, Комисията следва да състави служебно проект за разпределение на ползването на земеделските земи до 15.09. и да изготви доклад до директора на ОДЗ, който в срок до 01.10. издава заповед, с която одобрява или не постигнатото споразумение. Както бе посочено по-горе, от страна на ищеца не е представено Споразумение за разпределение на масивите по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, по силата на което имотът да му е възложен за ползване за съответната година. Доброволно споразумение за с.Михайлово за стопанската година 2021/2022г. е представено от друго дружество- Римекс Ойл ЕООД едва на 25.11.2021г. с вх.N ПО-09-2680 от същата дата. Дружеството се явява трето заинтересовано лице- ползвател, което има право съгласно разпоредбата на чл.37, ал.12 , в случай, че директорът на ОДЗ не е издал заповед за разпределение на масивите за ползване в срока по ал.1 и ал.4, да поиска издаването й от министъра на земеделието или от определено от него длъжностно лице. Директорът на ОДЗ-Враца , който е оправомощен със заповед на МЗХ е бил длъжен в хипотезата на ал.13 да издаде исканата заповед в едномесечен срок, което е сторено с издаването на заповед 399/23.12.2021 г. , с която имотът е предоставен на "АГРО ФИЛТ" ООД. Следователно не е налице незаконосъобразно бездействие, налице е произнасяне в срок от страна на административния орган в хипотезата на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, която разпоредба предвижда различен срок за произнасяне от предвидения по ал.1 и ал.4 и представлява гаранция за защита правата на ползвателите при непостигане на съгласие с останалите ползватели. При така установената фактическа обстановка, недоказани са твърденията на ищеца, че имот с идентификатор 48492.2.26 е предоставен на ДУБЪЛ ВЕ ЕООД по силата на споразумение за стопанската 2021/2022г. и незаконосъобразно е приспаднат впоследствие от общо предоставетие на дружеството площи със заповед 399/23.12.2021г. , с която е предоставен на осн.чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ на "АГРО ФИЛТ" ООД. Имотът не е завяван от ищеца, няма доказателства , че този имот се ползва от него на валидно правно основание- договор за наем или аренда. Видно от представените договори за наем и аренда на процесния имот, същите са сключени с други ползватели през годините, вкл. и за стопанската 2021г., а не с ищцовото дружество. Правилно, първоинстанционният съд е посочил, че наведените доводи относно издаване на цитираната заповед от некомпетентен орган, предоставянето на имота в реални граници на друго дружество във вр. с комасация на масивите, както и нарушаване на условията за сключване на доброволно споразумение за разпределение на ползването на земеделските земи касаят законосъобразността на издадената в този смисъл заповед и следва да се преценяват в друго, самостоятелно и различно производство, а именно производство по оспорване на тази заповед. Заповедта не е оспорена и е влязла в сила. Правилно и обосновано, решаващият състав е извел правен извод за липсата на първата и основна предпоставка от нормативно предвидените в условията на кумулативна даденост за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1 от ЗОДОВ- твърдяното незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в неиздаване в срок да 01.10.2021г. заповед по реда на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. При липса на незаконосъобразно бездействие на административния орган, безпредметно е да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ- вредоносен резултат и пряка причинно-следствена връзка. Само за пълнота следва да се отбележи , че е нелогично ищецът да има легитимно очакване, че може да обработва имота и да получава добиви от него , след като не е представил доказателства ,че е имал правно основание за това, както и че не го е заявил за ползване в съответната стопанска година, съобразно изискването на чл.37б ЗСПЗЗ и липсва споразумението за разпределение на земеделските земи по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ . По изложените мотиви, настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, касаторът дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде уважено искането като бъде осъден да заплати на Областна дирекция Земеделие- Враца разноски в размер на 100 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение