Решение № 9999 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2015 г.

Решение № 9999 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7661/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Комплексни заваръчни услуги - Б." ООД, представлявано от К. Г. Т., чрез адвокат Г. Н., срещу решение № 904 от 21.05.2015 г., постановено по адм. дело № 102 по описа за 2014 г. на административен съд - Б., 8 състав. С него е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 02251300027 от 09.10.2013 г., издаден от началник отдел "Ревизии и проверки" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 393 от 16.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Б. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 203 676.00 лв, за данъчни периоди м. м. май, юли, октомври и ноември 2007 г., м. м. ноември и декември 2008 г., на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Б. разноски по делото в размер на 5 786.00 (пет хиляди седемстотин осемдесет и шест) лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и за необосноваността му - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи за нищожност на ревизионния акт, както и че по делото са налице многобройни писмени доказателства, които в своята съвкупност потвърждават реалността на спорните доставки. Моли да се постанови решение, с което да се прогласи нищожност на същия или се отмени обжалваното решение, и се постанови друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б., редовно призован, не се представлява и не ангажира становище. Представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административният съд е отхвърлил жалбата на "Комплексни заваръчни услуги - Б." ООД против оспорения РА № 02251300027 от 09.10.2013 г., издаден от началник отдел "Ревизии и проверки" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 393 от 16.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 203 676.00 лв, за данъчни периоди м. м. май, юли, октомври и ноември 2007 г., м. м. ноември и декември 2008 г., на основание чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, с предмет на доставките строително-монтажни работи. За да отхвърли оспорването, административният съд е възприел доводите на ревизиращите органи за липса на реални доставки по спорните фактури поради липса на доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е отчел счетоводни разходи, за който липсва документална обоснованост. Съдът е изложил мотиви за липса на доказателства, че доставките са реално извършени. Решението на административен съд - Б. е неправилно, постановено в противоречие със закона. С оглед характера на касационното производство, като средство за редовен инстанционен контрол по отстраняване на грешките на първоинстанционния съд, касационната проверка не се ограничава до посочените в жалбата оплаквания, а включва служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон - чл. 218, ал. 2 от АПК. В случая е налице основание за нищожност на РА поради издаването му от некомпетентен орган по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяна на РА № 02251200060 от 19.12.2012 г., с решение № 76 от 07.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП. Първоначалната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1200035 от 31.05.2012 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е този ред, който е в сила до 31.12.2012 г., включително, и предвижда издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, редакция до 31.12.2012 г. Доколкото е било налице образувано със ЗВР № 1200035 от 31.05.2012 г. и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 02251200060 от 19.12.2012 г., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). След отмяна на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в който смисъл е и константната съдебна практика. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК (редакция до 31.12.2012 г.). Органите издали оспорения ревизионен акт са двама, не е налице заповед за определяне на компетентен орган, както и липсва законово правомощие, органът, възложил ревизията да издава ревизионен акт. Като не е констатирал допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила - издаването на ревизионен акт от некомпетентен орган, административният съд е постановил едно неправилно решение и е налице отменителното основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови решение, с което ревизионния акт на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б. да бъде обявен за нищожен. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в общ размер от 8 175.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК, съгласно представения списък на направените такива, включващ две държавни такси, разноски за вещи лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи и адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното, Върховният административен съд, първо отделение,