Решение № 8067 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10654/2014 г.
ВАСIII отделение01.07.2015 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4116 от 20.06.2014 г., постановено по адм. дело № 10778/2013 г. по описа на Административен съд -София град. ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Административен съд - София град съобразно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8067 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10654/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4116 от 20.06.2014 г., постановено по адм. дело № 10778/2013 г. по описа на Административен съд -София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Илия Евгениев Хаджиев от гр. Благоевград, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АС-София град е образувано по жалба от Илия Евгениев Хаджиев от гр. Благоевград против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. изх. № 02-010-6500/21030 от 20.09.2013 г. на Временно изпълняващия длъжността изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии по подаденото от земеделския производител Общо заявление за подпомагане УИН: 01/280612/87634 за кампания 2012 г, с което по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е оторизирана сума от 0.00 лв, вместо заявената сума от 88697.07 лв и по схемата Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ е оторизирана сума в размер на 0.00 лв, вместо исканата финансова помощ от 33 370.45 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че от заявените за подпомагане земеделски площи по СЕПП и НР1 -335.41 ха, недопустими за подпомагане се явяват 283.39 ха, които съставляват съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. 100 % на наддеклариране, водещи до санкционирана площ в размер на 283.39 ха и пълен отказ от финансиране за кампания 2012 г. и по двете мерки, ведно с налагане на санкции за бъдещ тригодишен период. Причината, поради която горните площи са определени за недопустими за подпомагане от административния орган, е обстоятелството, че площи в размер общо на 283.39 ха от заявените за подпомагане общо 13 БЗС попадат извън одобрения със съответната заповед на министъра на земеделието и храните специализиран слой" Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. изх. № 02-010-6500/21030 от 20.09.2013 г. на Временно изпълняващия длъжността изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени му от съда в мотивите на съдебното решение. За да стигне до този правен резултат, АС- София град е приел, че обжалваният административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо и до противоречието му с материалния закон. Според АССГ атакуваното уведомително писмо е издадено в противоречие с изискванията за форма и реквизити по смисъла на чл. 59, т. 4 от АПК- същото не съдържа нито фактическите, нито правните основания за постановяването си. От съдържанието му съдът не можел да установи, а можел само да гадае, какви са причините за наличието на наддекларирани и неподлежащи на подпомагане площи. Базирайки се на писмените доказателства- елемент от административната преписка по издаване на УП, както и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в т. ч. и устните разяснения на вещото лице, направени в откритото съдебно заседание по приемане на експертизата, съдът е приел, че административният орган най-вероятно е имал предвид недопустимост за подпомагане поради наличието на двойно деклариране - декларираните от жалбоподателя площи са заявени и от други земеделски производители и това застъпване не е било отстранено в полза на жалбоподателя- основание за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Доколкото АССГ, гадаейки, е приел като фактически и правни основания за издаване на административния акт двойно деклариране на площи по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, същият съд е заключил, че при постановяването на УП са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в непровеждане на процедурата по отстраняване на констатирано двойно застъпване. Според съда жалбоподателят не бил уведомен за установеното заявяване на площите от повече от един земеделски производител и не му била дадена възможност да представи доказателства за правното основание, на което ползва заявените от него БЗС съгласно разпоредбата на 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Всички, установени от АССГ съществени нарушения на административните правила при издаване на УП, водят според него и до противоречие на акта с материалния закон. Предвид горното административният съд е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречието му с материалния закон. Неправилно АССГ е приел, че уведомителното писмо е постановено в нарушение на изискванията за форма и реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същото писмо е изготвено в унифицирана електронна форма и, макар конкретната информация за земеделския производител и заявените от него имоти да е изложена предимно в табличен вид, от разясненията на всяка една от таблиците със съдържащите се в тях цифри от конкретното заявление и резултатите от административните проверки, би могло да се разчете както фактическото, така и правното основание за евентуалния пълен или частичен отказ за финансиране. Абсолютно необосновани и при липса на логическа връзка със събраните по делото доказателства са изводите на АССГ за приетото от него вероятно фактическо и правно основание за издаване на административния акт -заявяване на площи от повече от един земеделски производител при неотстраняване на двойното деклариране в полза на жалбоподателя. Видно от съдържанието на УП /колона 3 от таблицата към УП/, от писмо - становище изх. № 11-417/5.12.2013 г. на ответника /л. 67/, както и от заключението на приетата по делото като неоспорена от страните СТЕ, административният орган никога не е обосновавал отказа си за финансиране по заявлението на жалбоподателя с неотстранено в негова полза двойно деклариране на площи. По повод гореизложеното неправилни са изводите на АССГ за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в непровеждане спрямо Илия Хаджиев на процедурата по отстраняване на двойното деклариране. Самото съдържание на УП и цитираните по-горе доказателства по несъмнен начин указват на действителното фактическо и правно основание за постановения с УП отказ за изплащане на финансова помощ - 283.39 ха по заявлението на Хаджиев са недопустими за подпомагане, тъй като попадат извън одобрения за 2012 от МЗХ специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Настоящият касационен състав намира, че, освен горните пороци, водещи до неправилност на атакуваното съдебно решение, АССГ е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е констатирал наличното противоречие между изготвената и приета по делото СТЕ, съгласно която се установява, че всичките 283.35 ха попадат в недопустимия за подпомагане слой съгласно заснеманията при теренните проверки и изявлението на вещото лице в съдебно заседание от 04.06.2014 г., според което експертът не е изследвал дали черно-белите снимки от теренните проверки касаят заявените от жалбоподателя имоти. АССГ, с оглед това противоречие в заключението на експертизата, е следвало да упражни служебното начало в административния процес и да укаже на ответника по жалбата /или на жалбоподателя, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 170 от АПК/, че следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства- вкл. и чрез назначаване на допълнителна експертиза, която да отговори на същите въпроси, но след като се запознае с конкретните GPS заснемания на имотите, извършени при теренните проверки за определяне на слоя за 2012 г. По принцип GPS снимките от теренните проверки при определяне на специализирания слой за съответната година съдържат както дата на заснемането, така и координати и посока на заснемане, така че при техния внимателен прочит би могло да се прецени дали съответните имоти правилно са изключени от слоя "Площи в добро земеделско състояние" или не. Без тези указания делото остава неизяснено от фактическа страна, което отделно от гореизложеното противоречи на прогласения в чл. 7 от АПК принцип за истинност в административното производство. По горните съображения, касационната жалба е основателна, а съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото - върнато за ново произнасяне след събиране на необходимите за изясняване на спора допълнителни доказателства. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение