Решение № 12615 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2010 г.

Решение № 12615 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Станойчев и син" ЕООД, гр. София, представлявано от Александър Йорданов Станойчев и процесуален представител срещу решение № 112 от 22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1266 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу РА № 20804187 от 10.11.2008 г., потвърден с решение № 72 от 15.1.2009 г. на директор на Д "ОУИ" София за определени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнаване на данъчен кредит за данъчен период на м. 12.2007 г. в размер на 25000 лв. със съответните лихви по три броя фактури, издадени от "Надин Груп 2000" ЕООД. Развива съображения за неправилност на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни доводи излага в касационната жалба като основен въпрос, който поставя е наличието на влязъл в сила АПВ № 801076 от 4.04.2008 г. и отношението му компетентността на органа, издал процесния ревизионен акт с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Сочи и допълнителни доводи предвид преценката на съда по отношение на представените доказателства в ревизионното производство и изясняването с оглед на това на всички относими факти и данни към процесния случай. Иска да се отмени съдебното решение и да се постанови решение по същество като отмени акта. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 20804187 от 10.11.2008 г., потвърден с решение № 72 от 15.01.2009 г. на директор на Д "ОУИ" София за определени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнаване на данъчен кредит за данъчен период на м. 12.2007 г. в размер на 25000 лв. със съответните лихви по три броя фактури, издадени от "Надин Груп 2000" ЕООД. По отношение на възражението за нищожност на ревизионния акт поради издаден акт за прихващане или възстановяване № 801076 от 4.04.2008 г., съдът е приел, че е неоснователно с оглед промяната на текста на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, където била въведена изричната възможност независимо от направена проверка и издаден АПВ да се пристъпва към данъчна ревизия и издаване на ревизионен акт, касаещ същите данъчни периоди, предмет и на акта за прихващане или възстановяване. Поради което ревизионнияj акт бил издаден от компетентен орган в обема на предоставени правомощия. По същество на спора е приел, ангажираните доказателства не били достатъчни да се приеме, че е налице изпълнение на договор, сключен между жалбоподателя и "Надин Груп 2000" ЕООД, което изпълнение формира извод за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, предмет на трите процесни фактури. Предвид и което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е налице начисляване на данък без основание и на получателя по доставката не се следва данъчен кредит. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не е изяснил изцяло фактическата обстановка като не е разгледал всички събрани по делото доказателства, както и процесуалното поведение на страните. Правилно е определен спорния въпрос, след подробно изясняване на въпросите относно компетентността на органа издал ревизионния акт. Настоящият състав споделя изложеното относно приложението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК след изменението й на 19.12.2007 г. и счита, че няма вече процесуална пречка въпреки издадения АПВ да бъде проведена ревизия, която да приключи с ревизионен акт. Но неправилно е посоченото от съда, че понеже данъчната ревизия била възложена след 1.01.2008 г., затова не следвало да се зачита представения по делото АПВ. Този извод е неправилен, защото стабилитета на актовете за прихващане или възстановяване бе нарушен с изрична норма - допълнение на чл. 129, ал. 3, изр. 2 и 3 от ДОПК. Това допълнение дава възможност независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изр. първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Следователно за издадените след 19.12.2007 г. АПВ, макар същите да носят белезите на стабилни административни актове, е налице изрично предвидена възможност за извършване на нова проверка на данъчните задължения. Спорните въпроси са свързани с изясняване на проблематиката относно начисляване на данъка във връзка с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За да се приеме, че данъкът е начислен неправомерно се изяснява въпросът относно това дали двете страни са разменили необходимост престации, за се приеме, че едната е извършила услугата, а другата - че я е приела. В тази връзка съдът не е обсъдил и разгледал всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и именно в съдебното производство. Това производство се подчинява на разпоредбите на АПК и ГПК, следователно и процесуалното поведение на страните се съобразява с тези разпоредби. Съдът е игнорирал изцяло представени писмени доказателства, с изречението, че са частни документи и не носят необходимата информация. Не е изяснил въпроса дали едната страна ги оспорва и дали другата ще се ползва от тях, и не е предприел необходимите процесуални действия в тази връзка - служебното начало в административния процес с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с чл. 146 от с. к. По никакъв начин не е изяснен въпроса относно плащането на визираните в договора от 3.12.2007 г. услуги и стоки, тъй като е визирано и изработване и продажба на рекламни материали - налице са касови бонове. Същите не са диференцирани по видове. Не е съобразено, че всяка страна доказва твърденията си на общо основание и поради това жалбоподателят е представил и изискал събиране и на други доказателства, включително и експертизите. Следва да се отбележи и друго - макар акта за прихващане или възстановяване да не препятства издаване на ревизионен акт и ревизията от тази гледна точка е напълно редовна, не трябва да се подминава въпроса относно изразеното в него съдържание. На страници 3 и 4 от този акт много подробно проверяващите са изложили мотиви именно по отношение на процесните три доставки по фактурите от "Надин Груп 2000" ЕООД и самите те в един акт, който отговаря на всички изисквания и е официален документ, заверен със зелен печат, са приели, че са представени всички необходими документи и е признато право на данъчен кредит за процесния период. Този официален документ, издаден от орган в кръга на възложена му компетентност, не е обсъден по съдържание с всички останали други доказателства и не е изяснен въпросът кое налага промяната данъчните задължения на дружеството през кратък период от време. Всички тези процесуални пропуски се явяват съществени и не дават възможност да бъде проверена правилността на съдебния акт, поради което се налага връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда, който да се съобрази с дадените указания. Преценката на разноските следва да бъде направени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,