Решение № 13966 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10596/2013 г.

Решение № 13966 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10596/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на София Георгиева Георгиева, представлявана от адв. Мария Костадинова, против решение № 92/10.06.2013 г. по адм. дело № 740/2012 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлено оспорването на отказа на кмета на с. Росица за издаване на удостоверение за наследници на Димитър Бонев Димитров, съдържащ се в документ с изх. № АД-01-137/02.10.2012 г. Касторът обжалва съдебния акт породи постановяването му в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост на правните изводи с оглед установената фактическа обстановка. Конкретно се поддържа, че съдът необосновано е приел, че в рамките на административното производство, кметът на с. Росица е изяснил и анализирал докрай всички данни, относими към определянето кръга на наследниците на Димитър Бонев Димитров, както и че е обезпечил правото на участие на страната в производството, давайки и възможност да попълни празнотите в подаденото искане, както и да представи съответните доказателства, установяващи идентичността на наследниците, имащи различни имена. Отделно се поддържа, че съдът е пропуснал да се произнесе изрично по оспорената в рамките на производството истинност на извадка от семейния регистър от 1946 г., том 10, стр. 331, касаеща отбелязването, че Апостол Димитров Бонев има брат Йосиф Д. Бонев, както и че съдът неправилно е приел за недопустимо, доказването на иска чрез свидетелски показания. Оспорват се и изводите на съда относно установяването на родствените връзки между Димитър Бонев Димитров и Петър Димитров Бонев, като изведени при неправилно възприемане на фактите по делото. Ответната страна - кмета на Кметство с. Росица - поддържа възражение за недопустимост на касационната жалба породи отпаднал правен интерес с оглед издаването на първоначално отказаното удостоверение за наследници. Твърди се, че исканото удостоверение е издадено под № АО-01-75/15.07.2013 г., но към отговора на касационната жалба и до приключване на съдебното дирене доказателства в тази връзка не са представени. По съществото на касационната жалба, ответната страна изцяло поддържа обжалваното решение, считайки същото за правилно и подробно обосновава неоснователността на касационните възражения, изложени в жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на делото по същество дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдът правилно е приел, че обжалваният отказ е законосъобразно постановен, тъй като при така установените различия в имената на част от лицата, посочени от заявителката като наследници и в имената на техните родители, както и при наличието на непосочени наследници - Петър и Йосиф, административният орган законосъобразно е отказал издавеното на процесното удостоверение. Върховният административен съд, Трето отделение, тричленен състав намира касационната жалба за допустима като редовно подадена от надлежна страни, в срока по чл. 211 от АПК и против подлежащ на касационна контрол съдебен акт. Възражението за недопустимост, поддържано от ответната страна, не е подкрепено със съответните доказателства, породи което и същото следва да се приеме за недоказано, а от тук и за неоснователно. С решение № 92/10.06.2013 г. по адм. дело № 740/2012 г. на АС - Добрич е отхвърлено оспорването на отказа на кмета на с. Росица, обективиран в писмо с изх. № АД-01-137/02.10.2012 г., за издаване на удостоверение за наследници на Димитър Бонев Димитров. Съдът е приел, че отказът е издаден от кмета на с. Росица, в качеството му на компетентен орган, чието правомощие е действително породено по силата на заповед за делегация № 1125/152.11.2011 г., издадена в негова полза от кмета на община Генерал Тошево. Приел е, че актът е издаден при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, при липса на установени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон - чл. 12, ал. 2 от Наредбата № РД-02-20-6/24.04.-2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Разглеждайки възраженията на жалбоподателя, съдът е посочил, че не е налице пропуск от страна на органа при и по повод изясняването на относимите факти, свързани с надлежното издирване на информацията относно кръга на наследниците, разминаванията в имената и установяване на допълнителни наследници - Петър и Йосиф. Съдът е кредитирал като законосъобразни действията на органа, чрез изискване на информация от трети общини, по издирване на обстоятелствата касаещи определяне на кръга на законните наследници на Димитър Димитров. При липса на представени в хода на административното производство декларации за идентичност на лицата с различни имена и при липсата на изяснено гражданско състояние на лицето Петър, съдът е приел за неоснователно възражението в жалбата за безспорно установен кръг от наследници. По отношение оспорването на семейните регистри, в частта, касаеща записването на лицето Йосиф като брат на Апостол Димитров Бонев, съдът е посочил, че не може да кредитира събраните по делото показания от двамата свидетели с оглед правилото на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, забраняващ чрез свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ. Решението е правилно. На практика няма спор по делото, че въпросът за идентичността на четирима от наследниците (Васила, Боню, Парашкева и Йордан ), които са вписани с различни бащини и фамилни имена, не е разрешен, респ. както в рамките на административното, така и в хода на първоинстанционното производство, идентичността не е установена по безспорен начин. Спорен е обаче въпросът, дали не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което не е зачетено като такова от административния съд, като не е дадена възможност на молителя да представи доказателства за идентичността на лицата, преди да бъде постановен процесния отказ. В случая, настоящата инстанция счита, че нарушението не е съществено и че административният съд правилно не е зачел направеното в този контекст възражение. Достатъчно е да се отбележи, че и към приключването на съдебното дирене в настоящото производство, касационният жалбоподател не е направил дори опит да установи по надлежния ред идентичността на спорните като имена наследници. Несъстоятелно е да се търси отмяна на административния акт по повод лишаването на адресата на акта от правото му на пълноценно участие в процеса на доказване, ако в хода на съдебното производство жалбоподателя не сочи доказателства, именно целящи установяването на онези факти, които ако бяха установени пред административния орган, биха довели до различна фактическа установеност, въз основа която да се издаде административния акт или да се извърши търсената услуга. Следва обаче да се посочи, че с оглед наличието на специално производство, свързано с издаването на нарочно удостоверение за идентичност на лице с различни имена по силата на чл. 18 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, то посочването от първоинстанционният съд, че "идентичността би могла да се установи от заявителката чрез декларации за идентичност" е неправилен. С оглед разпоредбата на чл. 43 от АПК, подобни декларации биха били недопустими, доколкото няма данни заявителката дори да е инициирала производство по издаването на съответните удостоверения за идентичност на лица с различни имена. Що се касае до касационните възражение по отношение изводите на съда, касещи наследника Петър Димитров Бонев, е достатъчно да се отбележи, че същите са основани на обявената смърт на лицето по силата на решение по гр. дело 194/2013 г. по описа на РС- Генерал Тошево. Видно от представения по делото препис от Акт за смърт на Петър Димитров Бонев, актът е издаден на 17.06.2013 г. Следователно нито административният орган, нито съдът са имал обективна възможността да ценят правно значимия факт на обявената смърт, възникнал след приключване на административното производство през 2012 г., респ. след приключването на съдебното дирене пред първоинстанционният съд на 16.05.2013 г. Следва да се отбележи, че възраженията относно некредитирането на събраните по делото свидетелски показания във връзка с откритото производство по оспорване истинността на извадка от семейния регистър от 1946 г., том. 10, стр. 331 относно вписването на лицето Апостол Димитров Бонев са основателни, но без това до води до извод за неправилност на обжалваното решение като краен резултат. Съгласно трайната съдебна практика, както по чл. 133, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.), така и по сега действащия чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, свидетелски показания са винаги допустими, стига същите да не са насочени към установяване симулативност при удостоверяването на фактите. В настоящия случай е оспорена верността на удостовереното в регистъра, поради което ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК не следва да се прилага. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав