Решение № 395 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 514/2009 г.

Решение № 395 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 514/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 646 от 10.07.2009 г. по касационна жалба на З. К. Б. е допуснато касационно обжалване на решение от 01.10.2008 г., постановено по гр. д. № 129/2007 г. на ОС Благоевград, с което е обезсилено решение № 20/21.02.2004 г., постановено по гр. д. № 185/2002 г. и е прекратено производството по иска, предявен на осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от касатора да се признае за установено по отношение на ответниците, С. А. С., Й. А. П. и И. А. Б., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си А. И. Б. и Д. Р. Б. че ливада от 1,2 дка в м. "Б" в землището на с. М. при граници от три страни К. П. Б. и път е собственост на наследници на К. П. Б., който реституиран във възстановими реални граници на ответниците като имот 580 и част от имот 565. по КВС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 18д от ППЗСПЗЗ, защото съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като е приключило административното производство по възстановяване на правото на собственост, че се касае за спор за границите на имота, които следва да се установят в административното производство и за необоснованост на изводите на съда относно собствеността. Ответниците по касация оспорват жалбата. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че за имота наследници на К. Б. са подали заявление за възстановяване и с решение № 25106/04.09.2001 г. е признато правото им на възстановяване в съществуващи граници, но е отказано реално възстановяване на собствеността, защото този имот бил възстановен на наследниците на А. Б. - ответниците по делото. От назначените в изпълнение на задължителните указания на ВКС в отменителното решение по гр. д. № 2714/2005 г. СТЕ се установява, че към картата на водния синдикат от 1937 г. няма имотна ведомост. По косвени доказателства - опис-декларации за влизане в ТКЗС може да се прави извод, че имот 19520 е бил записан на наследодателят на ищците К, а имот 19522 е бил записан на наследодателят на ответниците А. Спорната част от процесния имот 580 попада в очертанията на владения от К. Б., според свидетелите имот 19520. Процесният имот от 1,2 дка в м. "Б" попада в очертанията на имоти 19523 и 19524, а имотите, за които въз основа на косвени доказателства може да се направи извод, че са на наследодателите на страните по спора К. и А. Б. са по на запад и са имоти 520 и 522. Вещото лице изказва предположение на база анализа на опис-декларациите за влизане в ТКЗС на други лица и отразените в тях граници, че имоти, че имоти 19520, 19522, 19523, 19524, 19525 и 19526 са принадлежали на общия наследодател П, починал на 11.12.1931 г., който е имал шест деца, но не от всички е заявено искане за възстановяване. Поради реализирани мероприятия - оранжерии, правото на собственост не е възстановявано от ПК по границите по плана на водния синдикат, а са изместени на югоизток. Сега на ищците са възстановени имот 574, а на ответниците - имот 580 по КВС, а спорната площ, която е част от имоти 19123 и 19124 е очертана от вещото лице с червено като част от имот 580. Писмените доказателства - опис декларации за влизане в ТКЗС сочат, че наследодателите и на двете страни са имали съседни имоти, но на ищците е в м. "Б", а на ответниците - в м. "Г". Двете местности обаче са съседни и се преливат една в друга, а процесния имот се намира между гарата и баните. Въз основа на тези писмени доказателства, съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като за ищците е налице влязъл в сила отказ за възстановяване на процесния имот в съществуващи реални граници и няма висящо административно производство, по която да се постанови ново решение на ОСЗГ. Съдът е приел, че действителния спор между страните касае точното идентифициране на възстановимите реални граници на имотите по КВС, а тя не е обжалвана и е влязла в сила На двете страни са възстановени съседни имоти, съобразно КВС и те нямат правен интерес да установяват право на собственост към момента на колективизацията. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е в административно, или в исковото производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ следва да се установяват възстановимите, или съществуващите на место реални граници и допустим ли е иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, когато КВС влязла в сила, а спора касае местонахождение на имотите, признати за възстановяване, но възстановен само на едната страна при влязъл в сила отказ за другата, мотивиран със съществуващ спор за материално право. Тъй като страните спорят относно правото на собственост за част от имот 580 от КВС с площ 1,2 дка, възстановен на ответниците е налице спор за материално право. Този спор е свързан с това кому принадлежи правото на възстановяване за тази площ, а релевантния момент за установяване на това е образуването на ТКЗС, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Разрешаването на този спор може да стане само в спорното исково производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ с участието и на двете страни. В административното производство не могат да участват и двете страни и то няма за предмет установяване между спорещите кому принадлежи право на собственост. Макар да е признато правото на възстановяване и на двете страни за съседни имоти в този район, ищецът претендира и за процесната площ, възстановена на ответника, което очертава спора за материалното право на собственост, съществуването на който е отразено и в решенията на ПК. Не е налице спор относно това къде минава границата между двата имота, а за това кой е собственик на имота от 1,2 дка, предмет на делото. В този смисъл предявеният иск е квалифициран правилно като такъв по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл е прието и от ВКС в отменителното решение. Приемането на КВС не е пречка за разглеждане на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като съдебното решение ще е основание за постановяване на решение по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, ако съдът прецени, че иска е основателен, а КВС следва да отразява правото на собственост, а не го създава, т. е. то ще е основание за нанасяне на имота в КВС по аргумент от чл. 18д, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения, решението на въззивния съд, с което е прието, че предявеният иск е недопустим е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение