Решение № 10214 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2009 г.

Решение № 10214 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 187, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по жалба на Йордан Атанасов Иванов, в качеството му на изп. директор на "Южен индустриален парк" АД (предишно наименование "Стоманени тръби" АД, УАС от 10.09.2008 г. по ф. дело № 10653/2003 г. на СГС), срещу решение изх. № 16-12-101 от 16.03.2009 г. на министъра на финансите, постановено в производство по чл. 183 от ДОПК, с което е направен отказ за даване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер от 17 754 941.97 лв., в т. ч. 8 489 637.38 лв. главница и 9 265 304.59 лв. лихва. В жалбата са развити конкретни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществено нарушаване на административнопроизводствените правила при постановяването му, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което се задължи министъра на финансите да издаде разрешение за разсрочване на дължими публични задължения. Претендира се присъждане на направени съдебни разноски. Ответната страна по жалбата - министърът на финансите на РБългария оспорва същата чрез депозиране на писмено становище изх. № 93-05-83 от 15.06.2009 г., постъпило във Върховния административен съд на 16.06.2009 г. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, с която е сезиран и наведените в нея аргументи и доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата, с което е сезиран е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 187, ал. 1 от ДОПК, при отчитане на обстоятелството, че няма приложено писмено доказателство относно датата на връчване на административния акт. Жалбата, разгледана по същество е неоснователна. Административният орган, този по чл. 184, ал. 1, т. 3 от ДОПК, е бил сезиран с искане за разсрочване на публично задължение в общ размер на 18 366 890.33 лв. в това число 8 797 356.90 лв. главница и лихва за забава в размер на 9 569 533.43 лв. за срок от три години, съгласно справка в "Системата за управление на приходите" на НАП. В констативната част на акта е посочено, че задължението в размер общо на 611 948.36 лв., от които 307 719.52 лв. главница и 304 228.84 лв. лихва за забава, за което е поискано разсрочване, произтича от справки-декларации по Закона за данък върху добавената стойност. С оглед разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 3 от ДОПК за такова задължение по ЗДДС не се разрешава разсрочване. По тези съображения административният орган е приел, че задълженията, които могат да бъдат разсрочени от него по посочения административнопроцесуален ред са в в размер от 17 754 941.97 лв., в т. ч. 8 489 637.38 лв. главница и 9 265 304.59 лв. лихва. Последният е конкретизиран в жалбата до настоящия съдебен състав и формира предмета на съдебния контрол досежно размера на задължението, чието отсрочване е било отказано. В мотивите на обсъждания акт са изложени фактическите основания по повод издаването на акта, респ. са посочени и правните основания за постановяване на същия. Те се свеждат до излагане на установеното в административното производство с оглед събраните доказателства, при спазване на административнопроизводствените правила, а именно на фактическата обстановка по повод искането и преценката на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 183, ал. 2 от ДОПК, за допускане на разсрочването или постановяване отказ за разсрочване на задълженията на искателя. Така в акта е посочено, че същият има вземания от трети задължени лица по три броя изискуеми запис на заповеди в размер на 21 174 020.08 лв., което е 1, 2 пъти по-голямо от размера на задълженията, за които се иска разсрочване. По този начин не се явява реализирана предпоставката затова по чл. 183, ал. 2, т. 1, б. "б" от ДОПК, понеже към датата на подаване на искането за разсрочване дружеството-длъжник има вземания от трети лица, които са изискуеми и могат да бъдат събрани. Административният орган е констатирал, че седем от коефициентите, които отразяват финансово-икономическото състояние на дружеството, не са в определените граници, съгласно наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК. По този начин не се явява реализирана предпоставката по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Административният орган е констатирал, че представеното обезпечение във вид на земи и сгради е с балансова стойност в размер на 5 277 507.79 лв., съгласно представена справка към 18.06.2008 г. и не покрива изцяло задължението, за което се иска разсрочване. В административното производство дружеството-длъжник е било поканено чрез писмо изх. № 17-53-04-68 от 27.06.2008 г. от ТД на НАП-гр. София, получено на 30.06.2008 г., да представи доказателства за допълнително обезпечение, с което да се покрие размера на задължението, за което се иска разсрочване, което не е направено. Освен това е отчетен и фактът, че линията за стоманени тръби в Главния корпус е изнесена на скраб от дружеството, въпреки наложен запор за обезпечение на вземанията, съгласно писмо с изх. № 34571/2002/121544 от 21.01.2009 г. на РД на АДВ - Пловдив. Във връзка с изложеното административният орган е приел, че е налице и липса на предпоставката по чл. 183, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Освен това е обосновал акта си и с наличието на правопрепятстващо обстоятелство, а именно това по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ДОПК, съгласно която разпоредба разсрочване не се разрешава след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от ДОПК на имуществото на длъжника. В мотивите си административният орган е посочил, че при издаването на акта си се е съобразил с изискването на чл. 184, ал. 4 от ДОПК, а именно когато компетентен за разсрочването е министърът на финансите, молбата и доказателствата към нея да се подадат чрез териториалния директор на НАП, в случая ТД на НАП-гр. София с мотивирано становище за отказ по направеното искане за разсрочване. При съобразяване с чл. 187, ал. 5 от АПК и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт като прецени основанията затова. Същият е издаден от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 184 от ДОПК. Компетентността на органа от приходната администрация се определя от размера на публичното задължение, чието разсрочване се иска и от срока, посочен затова. В процесния случай административният орган се явява компетентен да издаде акта за отказ за разсрочване на дължими публични задължения, поради наличието на компетентност затова както с оглед изискването за размера на задължението, така и с оглед срока, за който се иска разсрочването. За тези две обстоятелства, чието едновременно наличие обосновава компетентността на административния орган по делото няма спор. Оспореният акт е издаден от Съгласно чл. 185, ал. 5 от ДОПК отказът да се издаде разрешение за разсрочване се осъществява с мотивирано решение. От направеното по-горе изложение следва да се направи преценка, че оспореният акт съдържа в констативната си част фактическата обстановка при и по повод искането за издаване на разрешение за разсрочване на дължимо публично задължение от искателя, направена е преценка на наличието на материалноправните предпоставки затова, определени в чл. 183, ал. 2 от ДОПК, като е осъществено и позоваване на тези императивни разпоредби в ДОПК, които не допускат постановяване на разрешение за разсрочване на такова задължение и конкретно на ал. 5 от цитираната разпоредба. За точност на изложението при преценяване на материалната законосъобразност на оспорения акт, следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от ДОПК са посочени материалноправните предпоставки, при наличието на които се допуска разсрочване на дължими публични задължения, като те са в съотношение на кумулативност и всяка една от тях следва да бъде доказана от длъжника. Определящ момент за тяхната наличност, респ. доказаност е датата на подаване на искането за разсрочване. За издаване на акт за разсрочване по реда на чл. 183 от ДОПК законодателят е въвел и преценка на правопрепястващи обстоятелства, изрично изброени в ал. 5 от цитираната разпоредба, които също следва да бъдат съобразявани при констатиране на тяхното съществуване. По конкретните възражения в жалбата по материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. По прилагането на чл. 183, ал. 2, т. 1, б. "б" от ДОПК. Съображенията на жалбоподателя са, че е реализирана тази материална предпоставка за разсрочване, понеже според нея задължението, за което се иска разсрочване не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантирани продължаването на стопанската дейност към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица. Конкретизирано това означава, че от приложените писмени доказателства според жалбоподателя е видно, че към датата на подаване на искането - 18.06.2008 г. публичните задължения, чието разсрочване се иска не могат да се погасят изцяло с изброените в закона суми. Към посочената дата дружеството няма налични парични средства, от началото на 2006 г. то не извършва стопанска дейност, съответно няма текущи парични постъпления и сумите, които биха постъпили при събиране на изискуемите към същата тази дата вземания от трети лица не биха постъпили, понеже цитираните по-горе 3 броя запис на заповед с настъпили падежи са издадени на "Химко" АД. С решение от 7.12.204 г. по гр. дело № 290 по описа за 2004 г. окръжният съд - гр. Враца е обявил неплатежоспособността на "Химко" АД, открил е производство по несъстоятелност, назначил е временен синдик, като правото на управлява и се разпорежда с имуществото е предоставено на синдика, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството. С решение от 10.01.2007 г. по същото дело е утвърден оздравителен план на дружеството, прекратил е производството по несъстоятелност и на основание чл. 707, ал. 1 от ТЗ е назначил надзорен орган. В оздравителния план е предвидено прехвърляне на предприятието на "Химко" АД на "Ново Химко" АД срещу погасяване на задълженията на първото дружество от второто при визираните условия. С решение от 4.05.2007 г. по делото е обявен за сключен договора за продажба на търговското предприятие. Това обстоятелство е вписано с решение от 11.12.2007 г. по ф. дело № 1430/1993 г. на окръжния съд - гр. Враца. Според жалбоподателя към датата на подаване на искането сумите по посочените записи на заповед следва да се съберат от "Ново Химко" АД, като според писмо изх. № 34571/2002/121456 от 3.01.2008 г. от публичния изпълнител при РД на АДВ-гр. Пловдив. Така е налице и третото условие по обсъжданата разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1, б. "б" от ДОПК, понеже няма възможност за събиране на изискуемите вземания на длъжника от трети лица към законово определения момент. Настоящият съдебен състав намира, че направеното възражение в тази му част е неоснователно, съответно оспореният акт е законосъобразен. Цитираната разпоредба има предвид към сумите посочени в ал. 1, т. 1 да бъдат прибавени тези по б. "б", т. е. дори да има липса на такива, с оглед фактически установеното чрез възражението, да е налице реална процесуална възможност длъжника да събере изискуемото си вземане по посочените три броя запис на заповеди. Последното обстоятелство по делото не се оспорва, както и размера на вземането. Именно тези обстоятелства следва да бъдат преценявани при коментиране на първата материалноправна предпоставка за разсрочване на дължими публични задължения. Разпоредбата изрично посочва, че към паричните средства по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ДОПК се прибавят тези изискуеми вземания от трети лица, което предпоставя активно поведение от страна на длъжника за събирането им. Разпоредбата има предвид парични средства, които "биха постъпили при събиране на изискуеми вземания от трети лица". Целта е да се пристъпи към събиране на дължими частни вземания, които преценени в съвкупност с налични парични средства, да формират невъзможност за изцяло погасяване на задължението, чието разсрочване се иска. Приемането на противното означава обезпечаване бездействие на длъжника по отношение на неговите частни вземания и процесуална активност по повод реализиране на принудително събиране на дължими негови публични задължения чрез тяхното разсрочване, което фискално не е оправдано. По прилагането на чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Възражението е насочено към неточното цитиране в мотивите на оспорения акт на наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток, приета с Постановление № 85 от 17.04.2006 г. на МС(ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). Същото е неоснователно, понеже в обсъжданата разпоредба изрично е записано, че предпоставката за разсрочване това са коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и в граници на стойности, установени с наредбата по ал. 9. В тази ал. 9 изрично е уредена компетентността на органа, който следва да приеме такъв подзаконов нормативен акт, който да регламентира тази материя. Правото на защита на жалбоподателя не се нарушава само с посочването на наредбата като такава по ал. 9, понеже същата се явява издадена при спазване на делегиращата разпоредба и той самият я цитира в жалбата си, което означава че същата освен че му е известна, а е и съобразена от него с оглед формиране на твърденията в тази част на жалбата му. Същите се свеждат до посочване от административния орган на седем коефициенти, като самата наредба урежда три коефициенти. Следва да се отбележи, че същите са несериозни, доколкото самата наредба регламентира три коефициенти и това са за рентабилност, ефективност и финансова автономност, а освен това разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК и тази на чл. 2, ал. 2 от цит. наредба изискват да се разгледат тези коефициенти както за периода, за който се иска разсрочването, така и за предходните години на годината, в която е подадено искането. Очевидно компетентният административен орган се е съобразил с тези законови и подзаконови изисквания, за да посочи коефициентите в мотивите на акта, който е издал по този начин с цел обосноваването му. Неотносимо към спора е възражението за невъзможен достъп до завода на дружеството-длъжник в гр. Септември и невъзможността за упражняване на стопанска дейност, поради осъществени процесуални действия във връзка с образувано изпълнително производство при РД на АДВ-гр. Пловдив. Възражението е неоснователно. По прилагането на чл. 183, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Възражението е насочено към начина на формиране на предлаганото от длъжника-искател обезпечение и конкретно, че посочената разпоредба не съдържа изрична формулировка затова, поради което следва да се вземе предвид не балансовата стойност на земите и сградите, които се предлагат затова и както е направил административният орган, а тяхната действителна пазарна стойност. При преценяване на това възражение следва да се отчете обстоятелството, че в ДОПК, в частта в която е уредено събирането на публичните вземания, а именно дял IV, и конкретно в чл. 195, ал. 6 от ДОПК е предвидено, че когато в принудителното изпълнително производство се налага обезпечителна мярка върху установени и изискуеми публични вземания от публичния изпълнител, то обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите. Поради това и обезпечението, което се предлага от длъжника в производството по разсрочване на дължими публични задължения следва да бъде определено по този начин, чрез което се постига еднакъв подход при обезпечаването, като гаранция за събиране на публичното задължение. По същият начин е подходил административният орган, който се явява обвързан от цитираната правна норма. Възражението е неоснователно. По прилагането на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ДОПК. Възражението е насочено към неправилно позоваване от страна на административния орган в мотивите на издадения от него акт на тази разпоредба, която поради своята императивност препятства възможността да се осъществи исканото разсрочване. Конкретно обстоятелството, че за определяне на начина на продажба на имуществото на дружеството-длъжник, то е било уведомено след подаване на искането за разсрочване, то същото не рефлектира върху законосъобразността на оспорвания административен акт. Посочената разпоредба поставя пречка за допускане на разсрочване след като бъде определен начина на продажба по чл. 238 от ДОПК. От приложеното към жалбата съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. № 34571/2002/121568 от 19.03.2009 г. на публичния изпълнител при РД на АДВ-гр. Пловдив се установява обстоятелството, че същият се явява определен. При тези данни по делото не може да се даде категоричен отговор на възражението на жалбоподателя, че това следва да се определи с влязъл в сила акт. Доколкото обсъжданата разпоредба не е единственото основание да се откаже допускането на разсрочване на дължимото публично задължение на жалбоподателя, то необсъждането с конкретен аргумент на този довод не променя крайният извод за законосъобразност на оспорения административен акт, понеже не е реализиран състава на чл. 183, ал. 2 от ДОПК. По възражението в жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав, формулирано като такова за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. То се свежда до позоваването в мотивите на акта на разпоредбата на чл. 184, ал. 4 от ДОПК, според която към молбата за разсрочване с приложени към нея доказателства от искателя се представя и мотивирано становище на органа, чрез който се подава тя. Твърди се, че не е "включено положително становище на териториалния директор на РД на НАП". Доколкото такъв орган не съществува с оглед изброяването на органите по приходите в чл. 7 от ЗНАП и в посочената разпоредба от кодекса е записано, че това е териториалният директор - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, то такова мотивирано становище е дадено и приложено в административната преписка под № 24-28-1399 от 22.08.2008 г. Същото е изготвено от директора на ТД на НАП - гр. София, който се явява съответния "териториален директор" по смисъла на посочената разпоредба, чрез който е инициирано обсъжданото административно производство. Не се констатира и неспазване на определения в чл. 185, ал. 5 от ДОПК 7-дневен срок, в който отказът да се издаде решение за разсрочване се съобщава на длъжника. Това се установява от датата на издаване на акта - 16.03.2009 г. и датата на входиране на жалбата срещу него - 27.03.2009 г., в който период се включва и 14-дневния срок за обжалване на същия по съдебен ред, посочен в чл. 187, ал. 1 от ДОПК. Възражението е неоснователно. По възражението в жалбата за констатиране на несъответствие с целта на закона при издаване на оспорения акт следва да се отчете, че то е формулирано бланкетно, без конкретни аргументи. Доколкото разсрочването представлява времево отлагане на принудителното изпълнение върху дължими публични вземания по нормативно определен ред, то при липса на определените предпоставки затова и констатиране на пречките, регламентирани в него, не може да се твърди за такова несъответствие само поради невъзможността на оспорващия да се възползва от тази привилегия в качеството му на задължено лице. Възражението е неоснователно. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат на оспорващия, както и на ответната страна по жалбата, с оглед на чл. 143, ал. 3, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, понеже такива не са поискани и в производството не е участвал неин процесуален представител. Съобразно изложеното и на основание чл. 187, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Върховният административен съд, първо отделение