Решение № 4230 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15517/2009 г.

Решение № 4230 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15517/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Тричков Харалампиев от с. Стубел против решение от 14.10.2009 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 405/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу удостоверение № 22/94-А-225/16.04.2009 г. на гл. архитект на община Монтана, издадено на основание § 16 ПР на ЗУТ, че постройка на допълващо застрояване /тоалетна и помещение за отглеждане на домашни животни/ на уличната регулация в УПИ III, кв. 58 по плана на с. Стубел, с административен адрес: ул. "37-ма" № 2, не е търпим строеж. В жалбата се излагат доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна гл. архитект на община Монтана взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения административен акт за законосъобразен без наличието на основания по чл. 146 АПК. Поради недоказаност на твърденията в жалбата, съдът намира, че не са налице условията за издаване на удостоверение за търпимост на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Тежестта на доказване на допустимостта на строежа съгласно правилата и нормите по време на изграждането му и/или по действащите правила и норми, в случая е върху жалбоподателя, който оспорва обективиран в удостоверението отказ за удостоверяване търпимостта на строежа. В изпълнение на процесуалното задължение по чл. 171, ал. 4 вр. чл. 9, ал. 3 АПК, решаващият съд е указал на оспорващия в проведеното открито съдебно заседание да сочи доказателства за твърденията в жалбата за допустимост на строежа. При последвалия изричен отказ за посочване на доказателства, вкл. за назначаване на вещо лице, правилно съдът пристъпва към разглеждане на делото по същество и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест приема, че не са налице условията за издаване на удостоверение за търпимост на строежа. Противно на твърденията на касатора, съдът не е длъжен служебно да назначи вещо лице, след като е изпълнил задължението си да укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства. Само след изпълнение на това задължение, могат да се приложат правилата за тежестта на доказване, както правилно е процедирал първоинстанционният съд. Обжалваното решение е постановено и в съответствие с приложимия материален закон. Изграждането на тоалетна на уличната регулационна линия е недопустимо както по правилата и нормативите, действали по време на извършване на строежа /преди 1970 г./, така и по действащия ЗУТ, поради което строежът не е търпим, което законосъобразно е удостоверено от компетентния административен орган - гл. архитект на общината. Решението на Административен съд - Монтана не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,