Решение № 8028 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16112/2011 г.

Решение № 8028 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16112/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Николай Ангелов Боршуков против решение № 4454 от 18.10.2011 г., постановено по адм. д. № 4326 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Николай Ангелов Боршуков против решение № 213 от 2.04.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията). С него, по повод извършена проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 12 и т. 26 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е установена и обявена принадлежност на Маринов, в качеството му на съдържател на явочна квартира към органите по чл. 1 от Закона. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването като е приел, че постановеното решение е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като съдържател на явочна квартира, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Решението е правилно. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първоинстанционният съд ги е обсъдил подробно и във връзка с възраженията на страните, извършил е служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Изложени са обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. В тази връзка следва да се подчертае, че възраженията на жалбоподателя са неотносими към предмета на доказване. Тези възражения биха били относими към евентуално оспорване на официалните документи, въз основа на които Комисията е постановила своето решение, но такова оспорване не е извършено. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от Закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, вкл. наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки) - документи, които са примерно изброени. По този начин законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. Правомощието на Комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Липсва законова вменено задължение на органа да изследва обстоятелството дали лицето е имало реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово знание, без негово съгласие и без да е извършвало дейност по доставяне на информация на бившата ДС. При сега действащия закон Комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено регистрация, какъвто е и настоящия случай, да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,