Решение № 11188 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2010 г.

Решение № 11188 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 185 и сл. във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рея - Крум Крумов" ЕООД, София, против Решение № 4845/14.04.2010 г. постановено по а. д. № 9755/2009 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Рея - Крум Крумов" ЕООД, против чл. 23, ал. 2 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 37/02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба № 37/2002 г.) и чл. 8, ал. 2 и чл. 18, ал. 9 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38/2004 г.), и двете издадени от министъра на транспорта и съобщенията (министъра/ът). Недоволен от решението, касаторът го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от състава нарушения на материалния закон - целта на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и отделно чл. 177, ал. 1, т. 7 от него. Излага доводи за неправилност на нормативната уредба по въпроса за начина на уреждане на обучението, който се явява предпоставка за възникване на застрахователни събития, с неясно уредени от оспорените наредби последици. Моли да се отмени решението и се постанови друго, по съществото на спора, като с него се отменят обжалваните от него разпоредби на Наредба № 37/2002 г. и Наредба № 38/2004 г. Ответната страна - министърът на транспорта, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от 3-членния му състав. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. Безспорно по делото е, че обжалваните наредби са издадени от министъра при наличието на законова делегация с чл. 152 от ЗДвП. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон са развити в две насоки: Повтаря се твърдението изложено и пред 3-членния състав на ВАС, че разпоредбите на обжалваните текстове от Наредба № 37/2002 г. и Наредба № 38/2004 г. противоречат на "целта" на закона. Доводът е неоснователен. Видно от чл. 1, ал. 2 на ЗДвП, "Целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства". Обжалваните норми не противоречат на така формулираната законова цел. Развитите от жалбоподателя опасности за участниците в движението по пътищата и тяхното имущество са хипотетични. Те по никакъв начин не стават реални от прилагането на нормите на чл. 23, ал. 4, т. 1 от Наредба № 37/2002 г. и на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 38/2004 г. в практиката. Двете норми са продиктувани от необходимостта за подготовка на водачи на моторни превозни средства (МПС) от категория "А" и "А1" съобразно действителните условия за управлението им. Провеждането на подготовката за посочените категории единствено на учебна площадка (полигон) или на път извън населените места не би могло да даде на кандидатите тези знания и умения, които са им необходими за да управляват те МПС в реални условия в населените места. Последното изискване е вменено с Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29.07.1991 г. и на България като страна-членка на Европейския съюз. Не противоречи на цитираната норма от ЗДвП и изискването на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 37/2002 г. и чл. 18, ал. 9 от Наредба № 38/2004 г. Изискването кандидатите да притежават застраховка, валидна за периода на практическото обучение и практическите изпити е продиктувано именно за да бъде осигурено евентуалното възмездяване на причинени щети от все още неправоспособните кандидати за водачи на МПС от категория "А" и "А1". Вторият касационен довод за противоречие на решението с материалния закон е за противоречието на обжалваните норми с текста на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Той също е неоснователен. В случаите на обучение на кандидати за водачи на МПС от посочените категории, тази норма не се прилага. Тя касае собствениците на МПС, предоставили управлението му на лице, което е неправоспособно, но не и в случаите, когато то е обучаем кандидат за правоспособен водач. Последните, съгл. § 5 от ДР на ЗДвП, не носят отговорност за настъпили пътнотранспортни произшествия, както и за последиците от тях, освен ако са действали умишлено. Т. е. законът признава на тези лица особен статут, различен от статута на нарушителите, управляващи МПС без да имат необходимата правоспособност. Именно по тази причина, когато собственикът на учебно МПС е застрахован по т. н. "гражданска отговорност", тя ползва не само него лично, но и всеки, който ползва същото МПС на законно основание. В случая самостоятелната застраховка на обучаемия дублира тази на собственика. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав