Решение № 9523 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 122/2011 г.

Решение № 9523 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 122/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано по е по касационна жалба на Зам. Директора на Д "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП (надлежно упълномощен от Директора на Д "ОУИ" гр. Пловдив), срещу решение № 23/5.11.2010 г., постановено по адм. д. № 15/2009 г., по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, в частта с което е обявен за нищожен ревизионен акт РА № 1600368/27.03.06 г. на ТД - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 492/26.05.06 г. на Директор ДОУИ - гр. Пловдив, в частите му за данъчни периоди декември 2004 г., януари 2005 г. и февруари 2005 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът незаконосъобразно съдът не е отчел обстоятелството, че определянето на данъчни задължения се извършва само с РА и на следващо място не е обсъдил материалната компетентност на органа издал процесния ДАПВ. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът "Владекс" ЕООД в писмени бележки, чрез пълномощника си адв. С. Хаджиева излага подробни съображения досежно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред ВОС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС, дадени с Решение № 16113/28.12.09 г. по адм. дело № 8114/09 г., с което е отменено изцяло постановеното от ПОС по адм. дело № 962/06 г. Решение № 27/30.03.09 г. Дадени са задължителни указания за събиране на ДАПВ № 18428/20.09.05 г., издаден на "Владекс" ЕООД и с оглед на установеното в него, за преценка валидността на обжалвания РА с оглед компетентността на неговия издател. Предмет на разглеждане пред АС е бил РА № 1600368/27.03.06 г. на ТД - гр. Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 492/26.05.06 г. на Директор ДОУИ - гр. Пловдив, с който на "Владекс" ЕООД - гр. Пловдив е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период януари 2005 г., в размер на общо 5712 лв., от които 5280 лв. по доставки на дизелово гориво от "Суматра" ЕООД по 6бр. фактури и 432 лв. по доставки на транспортни услуги от "Триада - М" ЕООД по бр. фактури; за данъчен период февруари 2005 г., в размер на общо 24192.56 лв., от които 19511.80 лв. по доставки на дизелово гориво от "Суматра" ЕООД по 21бр. фактури, 4104.76 лв. по доставки на дизелово гориво от "Силтек" ЕООД по 5бр. фактури и 576 лв. по доставки за транспорт на дизелово гориво от "Триада - М" ЕООД по 1 бр. фактура и в частта в която е доначислен ДДС за данъчен период февруари 2005 г. в размер на 510 лв., във връзка с констатирани при ревизията извършени от ревизираното лице облагаеми доставки на гориво по цени по-ниски от цените на придобиване и доначислен ДДС за данъчни периоди януари, февруари и март на 2005 г., съответно от 396.37 лв., 1167.10 лв. и 203.37 лв., във връзка с констатирани при ревизията извършени от ревизираното лице облагаеми доставки на произведени ядки по цени под себестойността им. С решението съдът е обявил за нищожен ревизионен акт РА № 1600368 от 27.03.06 г. на ТД - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 492/26.05.06 г. на Директор ДОУИ - гр. Пловдив, в частта относно данъчни периоди декември 2004 г., януари 2005 г. и февруари 2005 г. и е отхвърлена жалбата на "Владекс" ЕООД - гр. Пловдив срещу РА, в частта относно данъчен период март на 2005 г., с която е доначислен ДДС в размер на 203.37 лв. за извършени от жалбоподателя облагаеми доставки на ядки, собствено производство, на цени под себестойността им. В частта в която е отхвърлена жалбата, поради липса на касационна жалба решението е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел за установено от фактическа страна, че данъчната ревизия, въз основа на която е издаден процесния РА е повторна, и в изпълнение Решение № 1269/04.11.05 г. на Регионален данъчен директор - гр. Пловдив, с което са отменени ДРА № 2538/28.06.05 г. и Акт за неговата поправка с № П-2538/20.09.05 г. досежно установените при ревизията данъчни задължения по ЗДДС и съответни лихви за данъчните периоди от 1.12.04 г. - 31.03.05 г. Възложена е с АВДР № 4113/28.11.05 г. издаден от Христина Генева Христозова - началник сектор "Данъчни ревизии и проверки" при ТДД - Пловдив, упълномощена в това и качество да издава заповеди по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) със Заповед № 143/4.08.04 г. на Териториален данъчен директор - гр. Пловдив, с обхват - определяне на данъчни задължения за ДДС за периода 1.12.04 г. - 31.03.05 г. и със срок за завършване до 28.02.06 г. С влизане в сила на ДОПК е издадена ЗВР № 368/03.01.06 г., с пълномощия за възлагане на ревизии по чл. 112 от ДОПК, съгласно Заповед № РД-09-06/3.01.06 г. В изпълнени указанията на ВАС, съдът е изискал цялата преписка във връзка с ДАПВ № 18428/20.09.05 г., издаден на "Владекс" ЕООД, ведно с наличните приложения. От заключението на ССЕ, с поправка, направена в с. з. от 29.10.10 г. съдът е приел за установено, че с ДАПВ № 18428/20.09.05 г., са били извършени прихващания не само по отношение на данъчен период февруари 2005 г., както това е отбелязано в РД към обжалвания РА, а че в това прихващане са участвали ДДС за възстановяване от данъчни периоди септември, октомври и декември 2004 г., както и ДДС за внасяне и съответните лихви за забава върху него от данъчни периоди януари и февруари на 2005 г., в размери подробно посочени в заключението. Подробно съдът е обсъдил приетия по делото ДАПВ № 18428/20.09.05 г. ведно с приетото без оспорване заключение на допълнителната ССЕ, досежно извода на експерта за кои данъчни задължения и вземания на данъчно задълженото лице е извършено прихващане с процесния ДАПВ и е достигнал до извода, че за процесните данъчни периоди обжалваният РА е нищожен, като постановен от некомпетентен орган. Приел е, че съгласно изричната норма на чл. 115, ал. 1 от ДПК (отм.), данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на органите на данъчната администрация при наличие на основанията по ал. 2 на същата норма, като при установяване на наличие на тези основания, данъчният орган е задължен да уведоми съответния регионален данъчен директор, а последният, след преценка на твърдяното наличие на основание за изменение, може да възложи нова данъчна ревизия на друг данъчен орган от същата или друга ТДД, при която могат да бъдат изменени вече определени данъчни задължения - чл. 116, ал. 1 от ДПК (отм.). ДАПВ по чл. 112, ал. 3, т. 2 от ДПК (отм.) са данъчни актове по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ДПК (отм.) и като такива влизат в обсега на нормата на чл. 115, ал. 1 от ДПК (отм.), като в случая няма спор, че постановеният по отношение на жалбоподателя ДАПВ № 18428/20.09.05 г. е влязъл в сила. В конкретния случай, повторната ревизия е възложена от Христина Генева Христозова - началник сектор "Данъчни ревизии и проверки" при ТДД - Пловдив, поради което и издадения РА е нищожен. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Както правилно е приел съдът, ДАПВ № 18428/20.09.05 г. и извършените въз основа на него прихващания на суми от декларирания данък за възстановяване са подробно посочени в приетото без оспорване заключение на допълнителната ССЕ. Неоснователен е довода в касационната жалба за неправилност на решението, поради липса на идентичност между РА и ДАПВ № 18428/20.09.05 г., тъй като с последния не са определени задължения за данъци. Правилно съдът е прогласил за нищожен процесния ревизионен акт РА № 1600368/27.03.06 г. на ТД - гр. Пловдив, в частта относно данъчни периоди декември 2004 г., януари 2005 г. и февруари 2005 г. По делото безспорно е установено от приетото без оспорване заключение на допълнителната ССЕ, че с ДАПВ са били извършени прихващания не само по отношение на данъчен период февруари 2005 г., както това е отбелязано в РД към обжалвания РА, а че в това прихващане са участвали ДДС за възстановяване от данъчни периоди септември, октомври и декември 2004 г., както и ДДС за внасяне и съответните лихви за забава върху него от данъчни периоди януари и февруари на 2005 г., в размери подробно посочени в заключението. ДАПВ е представен по делото и от съдържанието му се установява, че е издаден на основание чл. 112, ал. 2 ДПК (отм.), като е постановено възстановяване на дружеството ответник по касационната жалба на сумата от 8 252,97 лв., която сума е резултат от прихващането на установен ДДС за внасяне по ДРА № 2538/26.08.2005 г. от декларираната за възстановяване по СД сума. В резултат на извършената данъчна проверка на "Владекс" ЕООД е определена посочената по-горе сума за възстановяване, съответстваща на сумите подробно посочени в приетото заключение на ССЕ. По делото е безспорно, че ДАПВ е влязъл в сила. От изложеното следва, че данъчните задължения на субекта за процесните данъчни периоди са определени с влязъл в сила данъчен акт. Както многократно е приемал в практиката си ВАС, съгласно чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), приложим процесуален закон за обсъжданите периоди (данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 (данъчният орган и данъчният субект) при наличие на основанията по ал. 2. В разпоредбата не е предвидено ограничение данъчните задължения да са били определени само с данъчен ревизионен акт, поради което следва да се приеме, че разпоредбата е приложима и за случаите, при които задълженията са определени с данъчен акт за прихващане или връщане, който представлява данъчен акт по смисъла на чл. 26, ал. 1 ДПК (отм.). Данъчен акт за прихващане и връщане по чл. 112, ал. 3, т. 2 ДПК (отм.), с който се връщат суми по справки-декларации на данъчно задълженото лице е данъчен акт по смисъла на чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), който определя данъчни задължения, тъй като с ДАПВ данъчният орган признава вземането по справката-декларация и всъщност установява данъчното задължение за периода на данъчния субект. До този извод води и анализа на разпоредбата на чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК (отм.), която визира не само определени данъчни задължения, но и възстановяване на суми в нарушение на закона. При наличие на основание по чл. 115, ал. 2 ДПК (отм.) нова данъчна ревизия може да бъде възложена от съответния регионален данъчен директор при спазване на процедурата, установена в чл. 116 ДПК. Обжалваният пред съда ревизионен акт е съставен в резултат на проведена данъчна ревизия, възложена с АВДР № 4113/28.11.05 г., издаден от Христина Генева Христозова - началник сектор "Данъчни ревизии и проверки" при ТДД - Пловдив, упълномощена в това си качество да издава заповеди по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) със Заповед № 143/4.08.04 г. на Териториален данъчен директор - гр. Пловдив, т. е. от лице, различно от директора на РДД. Издаването на АВДР от некомпетентен орган обуславя некомпетентността на органите, на които е възложено извършването на данъчната ревизия и съответно - издаването на ДРА, което от своя страна обуславя нищожността на самия ДРА. След като за процесните данъчни периоди, данъчните задължения са определени с влезли в сила данъчни актове, повторно произнасяне по същите задължения е недопустимо, освен по реда на чл. 116 ДПК (отм.), при спазване на предвидената в тази разпоредба процедура и при наличие на изчерпателно изброените основания по чл. 115, ал. 2, т. 1 - 4 ДПК. Очевидно е, че в случая не е приложен реда за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт, няма възлагане на нова ревизия от директора на РДД, нито посочване или твърдение за наличие на основания за изменение. Предвид това, обжалваният ДРА е нищожен, като издаден от некомпетентен орган и без спазване на процедурата по чл. 116, ал. 1, вр. чл. 115, ал. 2 ДПК (отм.). Като е достигнал до същите изводи и е прогласил ДРА за нищожен в частта, в която са определени данъчни задължения за декември 2004 г., януари 2005 г. и февруари 2005 г. първоинстанционният състав на съда е постановил правилно решението което в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е довода в касационната жалба за неправилност на решението, поради липса на мотиви досежно компетентността на органа издал ДАПВ. На първо място такива възражения не са направени от касатора в хода на първоинстанционното производство. На следващо място от представената по делото Резолюция за проверка по прихващане или връщане № 18428/20.09.2005 г. се установява, че проверката във връзка с ДАПВ е възложена от надлежен орган, Христина Генева Христозова- началник сектор "Данъчни ревизии и проверки" при ТДД - Пловдив, упълномощена в това и качество да издава заповеди по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) със Заповед № 143/4.08.04 г. на Териториален данъчен директор - гр. Пловдив. Съгласно чл. 112, ал. 3 от ДПК (отм.) по преценка на данъчния орган е дали да извърши данъчна ревизия или да извърши проверка по данните и да издаде данъчен акт за прихващане или връщане. В конкретния случай е извършена проверка и същата е възложена от надлежен орган. Предвид изложеното следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I отделение,