Решение № 4866 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2017 г.

Решение № 4866 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. град (ТП на НОИ - С. град) срещу решение № 729/9.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11325/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. И. съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно приложение на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 буква "в" и чл. 8 от Инструкция № 2492/1968 г. относно изискванията за оформяне и заверка на трудовия стаж в трудовите книжки и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу решение № 2153-21-341/14.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град, с което е потвърдено разпореждане № 5010153285/82 от 16.10.2015 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" (ПО). Ответникът - Л. Ц. С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. В писмен отговор и по същество поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - С. град е Решение № 2153-21-341 от 14.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град, с което е потвърдено разпореждане № 5010153285/82/16.10.2015 г. на Длъжностно лице по "ПО", с което на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. Ц. С.. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда като спорен от правна страна въпроса досежно признаването като трудов стаж периода от 1.02.1972 г. - 24.09.1973 г., когато Стефанов твърди, че е работил като "ветеринарен техник" в ТКЗС, с. Р. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че за процесния период в трудовата книжка на Стефанов не е било задължително да се разпише непременно и главния счетоводител /а може такъв изобщо и да липсва/, а необходимо и достатъчно записванията в нея да се удостоверят от ръководител на предприятието или от упълномощено от него лице /например личния състав на съответното предприятие/. С оглед на горното, първоинстанционният съд намира, че за процесния период трудовата книжка на Стефанов е оформена съгласно изискванията на действащата към момента нормативна уредба, поради което има доказателствена сила за осигурителния стаж и доход на лицето по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Обоснован е извод, съобразно който липсата на подпис на главен счетоводител и на директор при оформянето на трудовата книжка на лицето, с оглед наличието на всички други законоустановени реквизити, не нарушава обвързващата материална доказателствена сила на трудовата книжка, предвид което тя е задължителна за НОИ и съда, като се вземат предвид и относимите косвени доказателства. Решението е неправилно. Нормативната уредба, регламентираща документите, с които се установява трудов стаж и реда за тяхното издаване по време на полагане на спорния стаж по трудово правоотношение в ТКЗС с. Р. (1.02.1972 г. - 24.09.1973 г.) са Наредбата за трудовите книжки (обн. в Известия бр. 26/53 г. и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудовия стаж (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48/1975 г.). В чл. 6 от цитираната инструкция е предвидено, че трудовата книжка по чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г. се издава и се води съгласно Наредбата за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Известия, бр. 26 от 31.03.1953 г. и бр. 49 от 19.06.1953 г.). При издаване на трудова книжка в горното поле на първите две страници, определени за вписване датата на постъпване и прекратяване на трудовия договор, се вписват трите имена, рождена дата и месторождението на работника или служителя, а на следващите страници предназначени за вписване на същите данни - трите имена на работника или служителя. Върху същите страници долу се поставя печат на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В чл. 6, ал. 2, буква "в" от Инструкция № 2492/1968 г. изрично е установено, че освен данните в т. 5 и 6 от Наредбата за трудовите книжки, се вписват още и продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по посочения в чл. 7 от тази инструкция начин, която се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. Съгласно чл. 6, ал. 4 от същата инструкция редовните вписвания в трудовите книжки за придобит до 1 юли 1960 г. трудов стаж служат за класиране и пенсиониране, макар и да не са оформени по начина, указан в т. 6, ал. 2, буква "в" от настоящата инструкция, ако изплащателните документи за това време липсват. От изложеното е видно, че за трудов стаж при пенсиониране се зачита само времето, което е оформено по продължителност съгласно изискванията на чл. 6, ал. 2, буква "в" от Инструкция № 2492/1 968 г. и само по изключение времето, което е положено до 01.07.1960 г., независимо, че не е оформено съгласно изискванията на чл. 6, ал. 2, буква "в" от Инструкция № 2492/1968 г. може да послужи за трудов стаж за пенсиониране. В подкрепа на горните аргументи е и регламентацията, установена в обнародваната във вестник "Известия" на Президиума на Народното събрание, брой от 1.07.1960 г. - Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране. В тази инструкция е посочено, че съгласно § 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП, отм./, трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови и занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Трудовата книжка по чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г., водена съгласно Наредбата за трудовите книжки и инструкцията за приложението й (обн. в Известия, бр. 26 от 31.03.1953 г. и бр. 49 от 19.06.1953 г.) е основен документ за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране. Във връзка с това. с Инструкцията се дават указания, които съгласно чл. 4 от инструкцията от 01.07.1960 г. изискват при напускане на работата и отбелязване на съответните данни във връзка с това, в трудовата книжка на следващия ред да се вписва цифром и словом изслуженото време при предприятието, учреждението или организацията, което се зачита за трудов стаж съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, изчислен по реда на § 96, 97 и 98 от същия правилник. От анализа на посочените разпоредби е видно, че още от 1.07.1960 г. е въведено изискването при напускане на работа на следващия ред да се посочи продължителността на положения трудов стаж с цифри и думи и изключение от това правило се допуска единствено по отношение на трудов стаж, положен до 1.07.1960 г. (т. 6, ал. 4 на Инструкция 2492/1968 г.). Както бе посочено по-горе по време на полагане на спорния стаж 1.02.1972 г. - 24.09.1973 г. е в сила Инструкция № 2492/1968 г., в която в чл. 6, ал. 2 буква "в" изрично е въведено изискването за вписване продължителността на трудовия стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В чл. 8 от същата инструкция е въведено и допълнително изискване за оформяне на трудовия стаж, според което удостоверенията обр. УП-З0, УП-2 и трудовите книжки следва да се подписват от ръководителя и отговорния счетоводител и да се подпечатват с печата на предприятието, учреждението или организация. В тази връзка, независимо, че в действащата Наредба за трудовите книжки от 1953 г. няма изискване за оформяне с цифри и думи на продължителността на положения в предприятието трудов стаж и за поставяне на подпис на отговорен счетоводител и ръководител и полагане на печат на предприятието, тези изисквания са въведени с инструкциите за приложението й от 1.07.1960 г. и последващата инструкция № 2492/1968 г. В подкрепа на изложеното относно нормативните изисквания за редовно оформен стаж е заверката на стр. 10 и 11 от трудовата книжка на жалбоподателя на трудовия му стаж в следващото предприятие МК - Б., клон В. за времето 7.11.1978 г. - 8.01.1980 г., в която е посочена продължителността на трудовия му стаж с цифри и думи и са положени подписите на главен счетоводител и директор и печат на предприятието, както и на трудовия стаж за всички следващи периоди, които са надлежно заверени в трудовата книжка. От стр. 10 и стр. 11 на трудова книжка № 1361/22.12.1973 г. на Л. Ц. С. е видно, че трудовият стаж не е оформен съгласно изискванията на Инструкция № 2492/1968 г., тъй като на първо място не е посочена продължителността на трудовия стаж с цифри, на второ място липсват подписите на главен счетоводител и директор и на трето място не е положен печат на ТКЗС с. Р. Обстоятелството, че в трудовата книжка се съдържат печати и подписи на длъжностното лице (личен състав), положени в графите за дата на постъпване и дата на освобождаване от работа, не замества изискуемите реквизити за оформяне на трудовия стаж при напускане на работа, като продължителност, изписана с цифри и най-вече не санира липсата на подписи на главен счетоводител и ръководител /директор/, както и печат на предприятието. С оглед изложеното, липсва правно основание за зачитане на периода от време от 1.02.1972 г. до 24.09.1973 г., положен на длъжност "ветеринарен техник" в ТКЗС с. Р. за осигурителен стаж, тъй като трудова книжка № 1361/22.12.1973 г. не е надлежно заверена съгласно законовите изисквания, а за работата му в ТКЗС с. Р. като чл. от домакинството на С. Д. Н. /негов дядо и член-кооператор на ТКЗС/ и на другия му дядо П. Т. Ф., също член-кооператор, видно от партидните книги на тези лица, Л. Ц. С. не е осигурено лице във фонд "Пенсиониране на земеделски стопани-кооператори", поради което изработените дни не могат да бъдат зачетени за трудов/осигурителен/ стаж на това основание. Като не е обсъдил законовите разпоредби относно реда за издаване на документите, с които се установява трудов стаж, първоинстанционният съд е стигнал до неправилния и необоснован извод, че трудовият стаж на Л. Ц. С., отразен в трудовата му книжка за периода 1.02.1972 г. до 24.09.1973 г., е надлежно оформен и следва да бъде взет предвид от пенсионния орган при преценка на правото му на пенсия. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Л. Ц. С. срещу решение № 2153-21-341/14.10.2016 г. на Директор на ТП на НОИ С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 5010153285/82 от 16.10.2015 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване", следва да се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,