Решение № 3101 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2018 г.

Решение № 3101 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Кмета на Община Рила срещу Решение № 539 от 23.03.2018 г., постановено по административно дело № 772/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/12.09.2017 г., издаден от Директора на басейнова дирекция "Западнобеломорски район". В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на решението като постановено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът- Директора на басейнова дирекция "Западнобеломорски район" Благоевград не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Община Рила срещу Акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ № 18/12.09.2017 г., с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 3, б. "а" и ал. 2 от ЗВ вр. § 9 от ПЗР на ЗВ вр. чл. 166 и чл. 172, ал. 1, т. 1 и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приложима на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ, е установено задължението на Община Рила за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. по Разрешително за водовземане № 41110018/14.07.2008 г. в размер на 3560, 00 лв. и по Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43110083/7.01.2010 г. в размер на 1257, 43 лв. С обжалваното решение отхвърлена жалбата на дружеството, подадена срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 18/12.09.2017 г., издаден от Директора на басейнова дирекция "Западнобеломорски район". За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в рамките на материалната /предметната/ компетентност на директора на БДЗБР, както и, че същият е издаден в писмена форма и е с изискуемото съдържание по чл. 59 от АПК. Приел е още, че не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават отмяната на оспорения АУПДВ. Конкретно, съдът е приел, че спорът по делото е правен и е свързан с това, следва ли Община Рила да заплати дължимите суми по АУПДВ. От фактическа страна съдът е посочил следното: С Разрешително за водовземане № 41110018/14.07.2008 г., издадено от директора на басейнова дирекция ЗБР – Благоевград е предоставено на Община Рила правото да водовзема целогодишно от р. Дебращица, речно водохващане на кота 1441,40 м за питейно-битово водоснабдяване на с. Падала, със срок на действие от 14.07.2008 г. до 14.07.2015 г. Разрешителното е издадено със задължение за ползвателя да заплаща такса за водовземане за І категория повърхностни води от "Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект" (ПМС № 154/28.07.2000 г.). От представената по делото справка от БДЗБР (л. 32) е видно, че за разрешеното водно количество 178 000, 00 куб. м, за 2016 г. О. Р. дължи заплащане на сумата 3560, 00 лв., която не е заплатена. Също така на Община Рила е издадено и Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43110083/07.01.2010 г. със срок на действие от 7.01.2010 г. до 31.12.2014 г., при максимално разрешено водно заустване до 251 485 куб. м/годишно. Справка за заустването за 2016 г. не е представена по делото, но от тази за 2015 г. е видно че дължимата такса е 1257, 43 лв. Съдът е посочил, че разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 3, б. "а" ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ установяват задължение на титуляра на правото на ползване на водите да заплаща такси за водовземане и водоползване, както и за замърсяване, въз основа на издадени разрешителни или без основание. Съгласно чл. 195б от ЗВ, вземанията за неизплатените по реда на чл. 195а, ал. 1, дължими на основание чл. 194, ал. 1, т. т. 1 – 3 ЗВ такси се установяват с АУПДВ от Министъра на околната среда и водите или от Директорите на Басейнови дирекции по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението. Въз основа на приложеното по делото, съдът е стигнал до извода, че следва да се отхвърли жалбата на Община Рила и същата дължи заплащане на сумите по издадения АУПДВ във връзка с издадените разрешителни за водовземане независимо от факта, че срокът му е изтекъл и по разрешителното за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43110083/7.01.2010 г. на основание § 9 ПЗР ЗВ. Настоящата инстанция на ВАС, първо отделение, намира, че решението на административен съд Благоевград е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Детайлно и подробно АС Благоевград е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. Основното несъгласие в касационната жалба повтарящо се и в жалбата пред административния съд е за недължимост на задължението за водовземане. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, за разрешеното право на водоползване титулярът дължи заплащането на такса за водовземане. В случая, по Разрешително за водовземане № 41110018/14.07.2008 г., което независимо от факта, че е с изтекъл срок на действие, доколкото водния обект р. Дебръщица се ползва за питейнобитово водоснабдяване през процесния период, то таксата е дължима. Размерът й е изчислен по предписаната в чл. 10, ал. 1, т. 1 от 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ, бр. бр. 50/1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) методика, по формулата на чл. 8, ал. 1 от Тарифата, като е съобразена с единичния размер на таксата, в зависимост от целта за която се ползва черпената вода и размера на ползвания годишен обем, доколкото по делото липсват доказателства, че параметрите в разрешителното са променени. Както правилно е посочил съда, размера на таксата е правилно определен и е дължим на основание § 9 ПЗР, съгласно който когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Следователно, доколкото не са налице основанията по чл. 194, ал. 11 и ал. 12 от ЗВ, освобождаващи ползвателя от задължението за заплащане на таксата и при отсъствието на данни, че водоснабдяването на с. Падала е било преустановено през периода 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г., съгласно заключението на експерта, то следва да се приеме, че размера на задължението за посочения период правилно е изчислен по определената в тарифата формула като размер и е дължим поради реалното ползване на водния обект. Неотносими са оплакванията на касатора, че не е въведено в експлоатация изграденото ново водохващане на р. Дебрещица. Този факт не променя задължението за заплащане на таксата. Следващо оплакване е недължимостта на таксата за заустване на водни обекти. В практиката на ВАС е прието, че задължението за заплащане на дължимите държавни такси е на титуляра на разрешителното, поради което той е задължения субект и то за периода на реалното замърсяване на обекта, чрез изхвърляне на замърсяванията във воден обект. В случая, дължимостта на таксата за заустване е на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗВ по Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 43110083/7.01.2010 г., на основание § 9 ПЗР ЗВ, за реалното замърсяване на водния обект, независимо, че строителството на пречиствателна станция не е започнало. Законосъобразен е изводът на съда, че в разглеждания случай, на основание приложимата нормативната база, правилно от административния орган е определен размера на дължимото по АУПДВ № 18/12.09.2017 г., издаден от Директора на басейнова дирекция "Западнобеломорски район". Достигайки до тези изводи, административен съд Благоевград е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение