Решение № 217 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2008 г.

Решение № 217 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 304 ГПК от 2007 г. Образувано е по молба на З. С. Ч. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 45/20.03.2007 г. на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 42/2007 г. и решение № 225/01.12.2006 г. по гр. д. № 183/2006 г. на Девинския районен съд. Решенията са постановени по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР на М. Ч. К. против О. Д. След уточняващи молби, Ч. твърди, че решенията, чиято отмяна желае, я обвързват, като намаляват обема на притежаваните от нея вещни права върху УПИ ХVII в кв. 55 по ПУП на гр. Д.. Ответникът по молбата за отмяна М. Ч. К. възразява за пропуснат срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, като излага и доводи за неоснователност на молбата. О. Д. не взема становище. По възражението за допустимост на производството: Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 27.04.2007 г. и молителят Ч., която не е била страна, не е уведомена за него от съда. По делото има представени доказателства, че тя е получила съобщение от общината за това, че със заповед от 07.02.2008 г. е потвърдено попълване и поправка на имоти, съобразно решението по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Писмото е изпратено на 13.02.2008 г. С молба от 18.02.2008 г. адв. И, като пълномощник на Ч. е поискал да получи препис от съдебното решение. От писмо ТСУ-ПЖ-55 на О. Д. се установява, че З. Ч. е подала административна жалба срещу промяната в плана на 25.02.2008 г. При тези данни, дори да се приеме, че Ч. е узнала за съдебното решение още на 13.02.2008 г., то молбата й по чл. 304 ГПК е в срок, тъй като е подадена в рамките на трите месеца по чл. 305, ал. 2, т. 5 ГПК - на 04.03.2008 г. Разгледана по същество молбата се явява основателна. Спорът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е бил за имотната граница между УVII-1031 и УПИ ХVI-1032 по ПУП на гр. Д. от 1980 г. Съдът е приел, че М. Ч. К. е бил собственик на гранична площ от 42,75 кв. ч., очертана с розов цвят по скицата на вещото лице С. и, че тя погрешно е заснета като част от УПИ ХVII-1031 - собственост на О. Д. . Видно от представените с молбата доказателства, молителят Ч. се явява носител на вещно право на строеж върху УПИ ХVII-1031. То е отстъпено през 1968 г. по реда на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) върху държавна земя в полза на физически лица. С изменението на нормата /ДВ бр. 87 от 1974 г./ то включва ползването изцяло и на незастроената част от имота и засяга включително и правата, придобити от гражданите до тогава по този ред /срв. И Р-946-1979-I ГО ВС РБ/. За разлика от общото правило на чл. 64 ЗС, правото на ползване върху земята е не само в рамките на необходимото за обслужване на постройката според предназначението й, а се разпростира върху целия терен и, когато той е урегулиран - това са рамките на парцелните граници. За държавата остава "голата собственост" върху земята. Задължен да плаща сметки за придадени по регулация части от съседни парцели е суперфициарят, а не държавата, съответно общината. Следователно, решение, с което се намаляват границите на парцела, върху който Ч. притежава правото на ползване, засяга нейните права, които с оглед спецификата на нормата /чл. 15, ал. 3 ЗС, отм./ са прехвърлими и наследими, ведно с правото на собственост върху реализираното строителство по отстъпеното вещно право на строеж. Недопустимо, с оглед естеството на правоотношенията между Ч общината е по различен начин спрямо тях да бъде установена площта на УПИ ХVII-1031. Не е възможно имотната граница със съседния УПИ ХVI-1032 да преминава по различни линии по отношение на собственика О. Д. и ползувателя Ч. Следователно, при иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който има за предмет граници на УПИ ХVII-1031 те имат положение на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК /аналогично чл. 172, ал. 2 ГПК от 1952 г., отм./. Постановеното с участие само на собственика на терена решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото ползувател, придобил права на основание суперфициата по чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.). Ето защо, молбата по чл. 304 ГПК се явява основателна и влязлото в сила решение следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждането му на първостепенния съд с участието на З. С. Ч. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение