Решение № 12486 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2016 г.

Решение № 12486 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, против Решение № 233 от 05.07.2016 г. на Административен съд В. Търново по адм. д. № 70 по описа за 2016 г., в частта му, с която по жалба на М. Г. П., действащ като ЕТ"М. Г.-П.", с адрес гр. Д., ул. "Х. Б." .№..., е отменен Ревизионен акт № Р-04000415000379-091-001/30.09.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 532/30.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди през 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г. общо в размер на 747,42 лв. и в съответни лихви и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009, 2010 и 2011 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: В частта по ЗДДС необосновани са фактически изводи на първоинстанционния съд за недоказано наличие на укрити приходи от продажби на цигари и хранителни стоки в магазина на ревизираното лице в гр. Д. по фактури на посочените в РА доставчици. Ревизиращите представили достатъчно доказателства за осъществяване на посочения факт с правно значение. Става дума за редовни доставчици на търговеца и за редовни доставки на бързооборотни стоки на неголяма стойност, пир което не се съставят придружаващи фактурите документи. В частта по ЗДДФЛ, РА бил частично отменен въз основа на експертиза, която е изкривила паричните потоци чрез добавяне на суми по банкови сметки на търговеца към наличните парични суми в брой към началото на ревизирания период, но без да вземе наличните парични суми по банка и в брой в края на периода. Неправилно съдът, при формиране на финансовите резултати за периодите, е взел предвид резултата от дейността на лицето като едноличен търговецa, при положение, че става дума само за счетоводна печалба. Неправилно, накрая, съдът е присъдил разноски по компенсация. Ответникът по касационната жалба М. Г. П., чрез адв. Й. П., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. ска оставяне в сила на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отмени установените данъчни задължения по ЗДДС в посочения по-горе общ размер за данъчни периоди в ревизираните години, първоинстанционният съд е съобразил, че за доказване на реалното получаване на процесните стоки - цигари, бързооборотни стоки и др. са представени главно фактури, не носещи подписи на "получател" от страна на ревизирания търговец и никакви други документи. В тази част решението не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба. Съдебната практика на ВАС по този род спорове не е противоречива, че макар ревизията да е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, фактическите констатации на акта се считат за верни до доказване на противното, само ако са обосновани. Тя приема също, че значението на подписа на "получател", не е с оглед на задължителни реквизити на фактурата, а с оглед доказване на получаване на стоката, което ако е удостоверено с подписа на получателя, това би било удостоверяване на неизгоден за него факт от значение за правния спор /такива са фактурите, стойността на които са формирали данъчната основа на потвърдената част на РА/. При липса на такова удостоверяване, посоченият факт следва да се доказва с други доказателства. В настоящия случай, административният съд обосновано е приел, че не са представени достатъчно други доказателства, за обосноваването на фактически извод за получаване на стоката. Обстоятелството, че ревизията е извършена по особения ред не дава право на приходните органи да определят данъчни задължения по предположения. В този случай, например, не е проверена редовността на счетоводствата на доставчиците, нито са анализирани стоковите складови наличности при тях, което да позволи убедително да се докаже, че процесните фактури отразяват реални продажби. Не е доказано плащане по фактурите, нито транспортиране на стоките до конкретния обект на получателя. Съдът е съобразил, че неосчетоводяването на фактурите при получателя би го лишило от правото на данъчен кредит при придобиване на стоката, което не в интерес на ревизираното лице. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че при недоказано получаване на част от стоките по процесните фактури, необосновани са и констатациите за укрити приходи от продажбата им. В тази част първоинстанционното решение следва да остане в сила. В останалата отменителна част решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Основателно в касационната жалба се поддържа, че в тази част съдебният акт е постановен пир пълна липса на мотиви. Съдът само бланкетно е посочил, че кредитира един от вариантите на приетата експертиза без да обсъди метода на конкретното изчисление на данъчната основа и без да сравни този метод с използвания за изчислението на основата по РА. Липсват съображения за приемане на определено начално парично салдо на ревизираните периоди, както и дали счетоводната печалба от дейността на ревизираното лице като едноличен търговец следва да участва при определянето на основата за облагане. Изложеното пречи на ефективния касационен контрол на решението в тази част, което налага отмяната му в тази част и в частта за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС В. Търново. При новото разглеждане при определяне на основата за облагане следва да се извади частта, определена от стойността на неподписаните фактури / по които са намалени задълженията по ЗДДС/. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение