Решение № 5898 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14972/2013 г.

Решение № 5898 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14972/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Евролекс България" ООД, подадена чрез управителя Стоян Георгиев Бързаков, против Решение № 5783/10.09.2013 г., постановено по адм. д. № 3268/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружество против Ревизионен акт акт № 2101205196/31.10.2012 г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с решение № 193/31.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Посочените оплаквания съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените подробно в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира и за заплащане на направените разноски. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП оспорва чрез юрк. Михайлова касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени предявените с жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град, е отхвърлил жалбата на "Евролекс България" ООД против Ревизионен акт № 2101205196/31.10.2012 г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с решение № 193/31.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на фактурираните от "Архсистемс Инк" ЕООД, "Билдмаш Инженеринг" ЕООД, "Лимиа" ЕООД и "Котон трейдинг" ЕООД услуги. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел констатацията на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена услуга. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената услуга. Касаторът счита, че не са обсъдени неговите възражения в подадената жалба, както и релевантни за спора обстоятелства, имащи отношения към доказване реалността на фактурираните услуги. Оплакването е неоснователно. Относно фактура № 3/1.12.2007 г., издадена от "Архсистемс Инк" ЕООД, същата е издадена във връзка с договор от 16.08.2007 г., сключен между "Архсистемс Инк" ЕООД, в качеството му на изпълнител, "Евролекс България" ООД като възложител, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва съдействие при изпълнение на договор за консултантски услуги, сключен на 15.08.2007 г. с "Орф - Бул" ЕООД за съдействие на последния за закупуване на недвижим имот, чрез извършване следните дейности: извършване проверка и анализ на собствеността и устройствения статут на имота; консултации във връзка с одобряване на ПУП и с одобряване на архитектурни проекти за изграждане на сграда със смесено предназначение в имота. Обосновано съдът е приел, че въз основа на доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че договорените консултантски услуги са реално изпълнени от "Архсистемс Инк" ЕООД. В хода на ревизията е представен само цитираният по-горе договор и доклад съставен от съдружник в "Евролекс България" ООД. С възражението срещу РД са представени доклади от 17.09.2007 г. и 30.11.2007 г., подписани от управителя на "Архсистемс Инк" ЕООД, като не са приложени съпътстващите доклада документи - снимки на имота, копие от Решение на Поземлена комисия Слатина, копие от НА № 112/1937 г., удостоверение за наследници, скица на имота и т. н. Относно предоставените консултации във връзка с процедурата по одобряване на ПУП и на архитектурни проекти на недвижимия имот в доклада не са посочени данни кое е конкретното лице и каква е неговата компетентност, за да предостави тези консултации. В депозираните становища е посочен управителят на дружеството-доставчик в качеството му на изготвило ги лице, за когото обаче не са налице данни за съответното образование и квалификация, тоест за да може да предоставя подобен вид консултации. Няма данни услугите да са извършени и от Петър Илиев Милошев, нает по граждански договор от "Архсистемс Инк" ЕООД. Следва да се посочи, че от данните по делото е видно, че възложените услуги са приети на 10.12.2007 г., а издадената фактура от "Архсистемс Инк" ЕООД на Евролекс България ООД е с предходна дата - 1.12.2007 г., поради което не може да бъде счетено, че именно посоченият доставчик е осъществил възложените от "Евролекс България" ООД дейности. Не са събрани доказателства за изпълнение на договора с "Орф - бул" ЕООД, във връзка с който е сключен процесният договор с поддоставчика, т. е. използвана ли е процесната доставка за извършване на последващи доставки от страна на "Евролекс България" ООД. Законосъобразни са изводите на съда и относно фактурираните услуги от "Билдмаш Инженеринг" ЕООД. Съдът е обсъдил приложените по делото договори, сключени между ревизираното лице и доставчика. Констатирал е, че представения в хода на ревизията доклад, в който са изброени изпълнените от изпълнителя дейности е изготвен от служител на касатора. Не са представени документи - снимки на имота, информация от извършените справки, протоколи от проведени срещи и съдържанието на дадените консултации. Липсват доказателства във връзка с квалификацията на управителя на "Билдмаш инженеринг" ЕООД, за който се твърди, че е извършил всички дейности по изпълнение на консултантските услуги. По отношение на представените едва с възражението срещу РД доказателства по доставката, правилно съдът се е обосновал, че същите са съставени с оглед опровергаване констатациите в доклада, тъй като тези доказателства не са ангажирани нито от доставчика, нито от касатора в хода на ревизията и не са посочени като налични в съставения доклад от М. Вълова и в писмените обяснения на прокуриста на дружеството. Не е депозиран и договорът със "Зив бул" ЕООД, във връзка с който е сключен процесният договор с поддоставчика, за да бъдат съпоставени предметът по двата договора и цената на услугите. Законосъобразни са изводите на съда и досежно услугите с предмет съдействие на възложителя "Евролекс България" ООД за изпълнение на договор за консултантски услуги, сключен на 3.01.2008 г. с "Мъркюри" ЕАД за съдействие на последния за реализиране на проект за строителство на България Мол. Правилен и обоснован се явява изводът на съда за недоказано реално изпълнение на доставката на услуги от "Лимиа" ЕООД. Представените в тази връзка доказателства - договор от 1.10.2008 г., договор от 01.06.2008 г. сключен с "Оркид Мулти Комплекс Варна" ЕООД, писмено становище и проекти на договори, за които се твърди, че са съставени от "Лимиа" ЕООД. Писменото становище относно строителния процес в България е подписано от управителя на "Лимиа" ЕООД, за който не са представени доказателства, че притежава необходимата квалификация и опит за предоставяне на консултации в посочената сфера. Становището има изцяло теоретичен характер и не съдържа конкретни данни и препоръки относно строителството на Гранд Мол Варна, т. е. не удостоверява, че е изготвено в изпълнение на договора, сключен между "Евролекс България" ООД и "Оркид Мулти Комплекс Варна" ЕООД. На следващо място, представените проекти на договори по никакъв начин не доказват, че са съставени и подготвени от "Лимиа" ЕООД. По отношение на "Котон трейдинг" ЕООД - с договор от 20.10.2007 г. на дружеството е възложено да извърши консултации под формата на маркетингови и пазарни проучвания за яхтени пристанища по българското Черноморие и други крайбрежия. Представените доклади не установяват да са изготвени от "Котон трейдинг" ЕООД, тъй като не съдържат подпис на представител на дружеството и данни за съставителя им. По делото не са представени каквито и да е доказателства - кореспонденция, обяснения, доклади или становища, които да носят подпис на управителя и съответно печат на "Котон трейдинг" ЕООД и да удостоверяват, че дружеството е изпълнило дейности във връзка с фактурираната услуга. По тези съображения законосъобразно е прието за недоказано реалното осъществяване на консултантска услуга от "Котон трейдинг" ЕООД. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В решение по дело С-152/02 г. на СЕО, също е посочено, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Издаването само на фактура и посочването на отделен ред в нея на данъка не е достатъчно, за да възникне за получателя правото на данъчен кредит. В тази връзка СЕС в т. 13 на Решението по Genius Holding С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение е посочено, че "ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна". Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС, а напротив посочената практика е в съответствие с разбиранията за доказване на реалност на доставките. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Разноски: Независимо от резултата по спора, юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано на дирекцията, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,