Решение № 2778 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9044/2009 г.

Решение № 2778 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9044/2009 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на областта с административен център Кърджали срещу решение № 46/7.05.2009 г., постановено от Административен съд Кърджали по адм. д. № 112/2008 г. в частта му, с която е отменила негова заповед № РД-09-127/3.07.2008 г. касаеща имоти с идентификационни номера № № 126.10 и 126,9,находящи се в землището на с. Брош, област Кърджали, ЗЗП № 24а и върнал преписката на административния органа за решаване на спора по същество. Поддържа, се решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на производствените правила и необосновано. Ответниците по жалбата - кметът на община Кърджали и Любен Въчев Въчев не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Според него физическото лице - единият от ответниците, е придобила по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ 600 кв. м. земеделска земя, а на место вещото лице е установило, че владее 981 кв. м. При образуване на новите имоти, утвърдени със заповедта на областния управител в съответствие с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗ е създаден нов имот, който правилно бил записан като общински. Съдът с обжалваното решение бил санирал това, без да даде указание по прилагането на закона. Счита, че решението му като неправилно следва да се отмени и вместо това отхвърли жалбата срещу заповедта на областния управител. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима процесуална. По същество преценявайки изводите на съда в съпоставка с касационните доводи и наличните доказателства, Върховният административен съд установи следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Любен Въчев Въчев - ответник в касацията, с която е оспорил заповед № РД-09-127/3.07.2008 г. на областния управител на Кърджали, издадена на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти, намиращи се в зони на ползуване по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта е оспорена в частта, касаеща неговия имот с площ 600 кв. м., в зона за земеделско ползуване 24 А, намираща се в землището на с. Брош, за който притежавал нотариален акт. Считал, че според плана се определяло ново местоположение под № 126.10,с което не бил съгласен, тъй като се променяли първоначалните граници на имота му. Съдът е допуснал и приел техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че имотът с идентификатор 126,10 по ПНИ е с площ 981 кв. м., а според нотариалният акт на жалбоподателя неговият имот е 600 кв. м. При съпоставка на заснетите и отразени в плана имоти е установил, че материализираните граници на имот 126,10 в графичната част на заповедта и скицата се различават в ситуационно отношение, като за този имот с площ 600 кв. м. или част от него нямало съставен акт за общинска собственост. Съдът е приел, в съответствие с чл. 28, ал. 11 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и издадените във връзка с тях технически изисквания и указания за контрол на ПНИ заповедта на областния управител незаконосъобразна. Позовал се е на това, че когато "границите на имот, за който има издадена акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, преди изработване на ПНИ, те се нанасят в него без изменение на местоположението им. За случая е установил, че поне една от границите на имота на жалбоподателя е с изменено местоположение. Фактически според данните по делото е констатирал, че имотът е новообразуван, както е било записано и в протокола на комисията. Установени са и други нарушения, допуснати от помощния орган - комисията, която не е преценила доказателствата и съпоставката им с огледа на място и това е довело до неизясненост на фактите. При това липсвали и мотиви в заповедта. Не ставало ясно защо съществуващият по нотариален акт имот не е нанесен по граници и местоположение в ПНИ, а е създаден нов имот, с променени граници най-вече по отношение лицевата част на имота и изключване на жилищната сграда извън неговата площ. Като е приела за незаконосъобразна заповедта административният съд я отменил като такава и върнал делото като преписка на административния органа за ново произнасяне по съществото на спора относно местоположението, границите и площта на имота на жалбоподателя. Според областния управител изводите на съда са неправилно обосновани. Позовава се на това, че първоначалният жалбоподател е "завладял" площ в повече от признатата му - 600 кв. м. и едва ли не корекцията при връщането за ново произнасяне се цели легализиране на владяната в повече площ, което е в нарушение на закона и предвидената за това процедура. Върховният административен съд не споделя възраженията на касатора. В мотивите на административния съда изрично е посочено, че жалбоподателят е бивш ползвател с придобито право на собственост върху 600 кв., но владее общо 981 кв. м. За да приеме заповедта за незаконосъобразна и след отмяната й я върне на административния орган, то не е за да се узакони владяната в повече площ, а да се прецени местоположението на имота в размера на придобитото право - 600 кв. м., в границите му според нотариалния акт. Това е смисълът на чл. 28, ал. 1а от ППЗСПЗЗ и техническите изисквания и условия за контрол над ПНИ, на които съдът се е позовал. С това се постига се и неговата крайна цел - не да се образува нов имот, както в случая е сторено с този на жалбоподателя, а нанесе действително съществуващия, така, както е посочен в нотариалния акт. Съдът е установил, че жалбоподателят е правел възражения, но помощният орган, комисията по изготвяне на плана не е взела предвид същите, а се е задоволила само да установи, че владее в повече от придобитата в собственост площ. В същото време на място не е установено местоположението на имота според нотариалния акт. Връщането на делото като преписка на административния органа за ново произнасяне на практика не означава узаконяване на владяната в повече площ. Дадените указания са достатъчно ясни и категорични, а именно - да се съобрази местоположението, границите и площта му според нотариалния акт, която възлиза на 600 кв. м., които са предмета на спора. В този смисъла съдът е постановил законосъобразно решение, в съответствие с установените от него факти и обстоятелства и приложимите за тях материално правни норми. При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Решението е обосновано и като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение