Решение № 11504 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 965/2024 г.
ВАСШесто отделение29.10.2024 г.докладчик Весела Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 6240/23.10.2023 г. постановено по адм. дело 5601/2023 г. по описа на Административен съд София - град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Разград, чрез главен юрисконсулт Р. Драгнева против решение 6240/23.10.2023 г. постановено по адм. дело 5601/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът Софармаси 40 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София не изразява становище в законоустановения срок.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С решение 6240/23.10.2023 г. по адм. дело 5601/2023 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на Софармаси 40 ЕООД заповед за налагане на санкции РД-09-10-178/23.05.2023 г., издадена от директора на РЗОК Разград в частта по т. 1, с която на основание чл. 50, ал. 1, т. 15, б. а от договор 170410/14.01.2022 г. за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 8, б. б във вр. с чл. 37, ал. 5, б. б от същия договор е наложена финансова неустойка в размер на 120,00 лева и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при противоречие с материалноправните разпоредби чл. 146, т. 4 от АПК.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
От фактическа страна е установено, че между НЗОК представлявана на основание чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЗО от директора на РЗОК Разград, като възложител и Софармаси 40 ЕООД, като изпълнител, е сключен договор 170410/14.01.2022 г., по силата на който изпълнителят се задължава да отпуска лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, чрез аптека с адрес гр. Разград. Със заповед РД-09-02-237/18.04.2023 г. на директора на РЗОК - Разград е било възложено извършването на проверка от 18.04 до 28.04.2023 г. на аптеката със задачи контрол на реда и начина за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК по индивидуалния договор. За резултата от същата да бъде съставен констативен протокол. Били констатирани две нарушения:
- На чл. 18, ал. 1, т. 8, б. б вр. чл. 37, ал. 5, б. б от Договора в момента на извършване на проверката изпълнителят не предоставил извлечение /отчет за НЗОК/ от паметта на фискалното устройство в аптеката по зададен период от време. На проверяващия екип бил предоставен лист във формат А4 с отпечатан фискален бон за лекарствен продукт Л-Тироксин ТБ 50 МКГ х 50 от реализирана продажба на 25.04.2023 г. Информацията за всяка реализирана продажба се визуализирала на екрана на компютъра и се отпечатвала посредством принтер на бял лист А4, поради невъзможност за разпечатка на извлечение от фискалното устройство.
- На чл. 21, ал. 2 от Договора открити били 9 опаковки лекарствен продукт без посочена крайна продажна цена върху първичната им опаковка. Резултатът от извършената проверка бил обективиран в констативен протокол РД-09-03-42/28.04.2023 г. Било е подадено писмено възражение от дружеството Софармаси 40 ЕООД. Поради това на 17.05.2023 г. се провело заседание на Арбитражна комисия /АК/, която обсъдила възраженията на дружеството. След извършено присъствено и явно гласуване АК не стигнала до решение по констатацията, направена от контролните органи на РЗОК, поради равен брой гласове за и против. С оглед констатациите от извършената проверка и съставения констативен протокол била издадена заповед за налагане на санкции РД-09-10-178/23.05.2023 г. на директора на РЗОК Разград. В заповедта били възприети мотивите, изложени и в констативния протокол, като относно нарушението по т. 1 било посочено, че фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните и техническите изисквания в т. IIIa, приложение 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г.
Първоинстанционният съд /инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт/ е проверил законосъобразността на процесната заповед, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и анализирал относимите доказателства, допустими и необходими за изясняването на спора от фактическа и правна страна, и за правилното му решаване, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред настоящата инстанция. В хода на производството пред първоинстанционния съд са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт и дадената от него правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика.
Правилно Административен съд София град е достигнал до извода, че не е налице неизпълнение на договорното задължение във връзка с представяне на извлечение за отчет на НЗОК от паметта на фискалното устройство в аптеката.
При извършената проверка в аптеката от дружеството жалбоподател, при извлечение от паметта на фискалното устройство в аптеката по зададен период от време e представен лист във формат А4 с отпечатан фискален бон за лекарствен продукт Л-Тироксин ТБ 50 МКГ х 50 от реализирана продажба.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 8, б. б задължава изпълнителя да оказва съдействие на контролните органи на НЗОК/РЗОК, като им предоставя извлечение /отчет за НЗОК/ от паметта на фискалното устройство в аптеката за съответен период от време, съобразно целта на проверката. В чл. 37, ал. 5, б. б от договора е уредено правото на извършващите проверката да получат достъп до гореописаното извлечение, съобразно техническата възможност на фискалното устройство. В случая представител на жалбоподателя в първата инстанция е предоставил на проверяващия екип именно такова извлечение от паметта на фискалното устройство. В договора няма нормативно регламентирано задължение за страната по него да представи извлечението на определен материален носител, а е релевантно конкретното съдържание, материализирано върху носителя на информацията.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, на касатора не се дължи присъждане на съдебни разноски. Такива не следва да се присъждат и в полза на ответника пред настоящата съдебна инстанция, тъй като не са извършени или поискани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,