Решение № 9030 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14555/2012 г.

Решение № 9030 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14555/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Апис Груп " ООД, със седалище и адрес на управление в с. Тешово, Община Гоце Делчев, срещу решение № 5229/4.10.2012 г. по адм. д. № 3235/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № К 1103377/5.08.2011 г. издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 270/10.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП за установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01 и м. 02.2011 г. - допълнително начислен ДДС в размер на 14 833, 33 лв. и лихви - 853, 17 лв. от непризнат данъчен кредит в размер на 42 249, 99 лв. по фактури, издадени от "СВ Инженеринг" ЕООД и "Топ Билд 99" ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния представител юрк. Бонев я оспорва и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за недопустимост на производството пред първоинстанционния съд, тъй като жалбата е била просрочена. По същество, излага становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят е представил доказателства за наличие на техническа, материална и кадрова обезпеченост у доставчиците, позволяващи им да осъществят доставките. С приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, вещото лице потвърждава, че доставчиците не са намерени на посочените адреси. Представените от ревизирания субект доказателства с възражението срещу съставения Ревизионен доклад Договор за превоз на товари, сключен между фирмата-доставчик и посочен превозвач, както и приложените пътни листове съдът е приел, че са създадени и то от жалбоподателя с цел само и единствено защитната му теза, тъй като ако в действителност този договор съществуваше при доставчика, то с изпращането на писмените доказателства, този доставчик би го представил, което в случая не е направено. Не са представени и никакви доказателства за собствени или наети от страна на доставчика ДМА, нито пък транспортни средства, с които са доставени електроматериалите по опис, кой е осъществил транспортирането и как при липса на транспортни средства, този доставчик е доставил стоките - електроматериали по опис. Неясно посочените и неконкретизирани нито по брой, нито по стойност електроматериали, препятства възможността за установяване реалното предаване на стоките, както и осъществяване на превоза на същите. В хода на оспорване на РА, не е оборена констатацията на органите по приходите за недоказана реалност на доставките. Потвърждава се констатацията за ненамиране на доставчиците на адресите им, включително и от вещото лице по приетата по делото ССчЕ, което е извършило посещение на адресите за кореспонденция на доставчиците, но не е установило лице за контакт и не е извършило проверка в счетоводствата им, като е дало отговор на част от поставените задачи на база приложените по делото документи. С оглед на това, правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е могъл по пътя на пълното насрещно доказване да обори извода на органа по приходите за липса на реална доставка. По отношение на втория доставчик, по делото не са представени доказателства кое е обусловило изключителното завишаване на цената на употребяваните кафеавтомати от 166,67 лева при доставката от страна на предходния доставчик и как впоследствие и въз основа на какво, прекият доставчик продава на жалбоподателя кафе-автомати с единична цена 7200 лева, поради което правилни са изводите във връзка с констатираното разминаване между предмета на доставката при доставчика от една страна, и при получателя - ревизираното дружество, от друга страна. Не е установена и пълна идентичност между кафе-автомати - употребявани - 27 на брой, без да са посочени фабричен номер, датата на производство, марка, цвят, за да се установи тъждество между наличните кафе-автомати и продадените, а впоследствие и предмет на ВОД за Гърция. Обстоятелството, че жалбоподателят впоследствие е реализирал продажби и е отразил счетоводно фактурите, не доказва, че тези стоки са били предмет на реално осъществена доставка именно от този доставчик, респективно да обоснове право на признаване на данъчен кредит по процесните фактури. Издаването на данъчни фактури от доставчика и включването им в Дневника за продажби и в Справката-декларация само по себе си не установява реално осъществена доставка. При тези данни, необорени в хода на оспорване на РА, правилно съдът е приел обжалвания ревизионен акт за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По претенцията на ответника - Дирекция "ОУИ", сега - Дирекция "ОДОП" - София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с разпоредбата на 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд в размер на 764 лева и същото е за цялото производство, за двете съдебни инстанции. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение