Решение № 6225 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2010 г.

Решение № 6225 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Юрий Иванов Кръстев от гр. Враца, срещу заповед № К-6271 от 23.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), поради придобито право на пенсия и по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се мотивират оплаквания за незаконосъобразност на акта, тъй като същият е немотивиран; издаден е при условията на висящо дисциплинарно производство, като при издаването му не е спазена формата съгласно чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова, пледира за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 250 ЗМВР, от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Със заповед № К-6271 от 23.07.2009 г. министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на Юрий Иванов Кръстев - началник на участък към "ПБС" - Враца при ОД на МВР - Враца, категория "В", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта - 23.12.2009 г. Като правно основание за прекратяването на служебното правоотношение административният орган е посочил разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 69 (в случая ал. 2) от КСО. От приложената в административната преписка справка (л. 10) е видно, че до 03.07.2009 г. Юрий Кръстев има общ осигурителен стаж от 25 години, 8 месеца и 01 дни, от които служебен стаж в МВР, на длъжности за държавни служители 24 години, 8 месеца и 21 дни. От акта за напускане на длъжност (л. 7) е видно, че към датата на връчване на заповедта - 23.12.2009 г. - Кръстев е заемал длъжност началник на УПБЗН - Криводол в РСПБЗН - Враца към звено "ПБС" при ОД на МВР - Враца. При тази фактическа установеност съдът прави следните изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния, съгласно чл. 246, т. 1 ЗМВР, орган. С изменението на ЗМВР публ. в ДВ, бр. 69 от 05.08.2008 г. към текста на чл. 245, ал. 1 бе добавена нова точка 13, която даде възможност на административния орган, при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване служебното правоотношение с държавния служител от МВР да се прекратява "... по инициатива на органа по назначаването". Съобразно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по този закон. Вярно е, че до това изменение на закона държавните служители от системата на МВР имаха правото и привилегията да се възползват от възможността да се пенсионират при облекчени условия по лична преценка, но след 05.08.2008 г. същата такава възможност бе предоставена и на административния орган. В конкретния случай за служителя Кръстев са били налице обективираните в заповедта фактически и правни основания за прекратяване на правоотношението му с МВР - той има общ осигурителен стаж от 25 години, като повече от две трети от тях е прослужил в системата на МВР, т. е. придобил е право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО. В тези случаи, според чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР, служебното правоотношение на държавен служител от категория "В" се прекратява по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а могат да направят предложение. В случая в административната преписка се съдържа такова предложение по чл. 268, ал. 1 от ЗМВР - рег. № 35013 от 13.07.2009 г. (л. 8) на директора на ОД на МВР - Враца. В него се сочи, че по отношение на държавния служител от МВР Кръстев са налице изискуемите предпоставки по чл. 69 от КСО - осигурителен стаж, от който две трети в МВР. Оспореният в настоящото производство административен акт е постановен в изискуемата от закона форма, съдържа всички реквизити по чл. 269 ППЗМВР и е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Юрий Кръстев последно е заемал длъжност началник на УПБЗН - Криводол в РСПБЗН - Враца към звено "ПБС" при ОД на МВР - Враца, сдадена с подписания акт за сдаване на длъжност от 23.12.2009 г. Според § 3 ПЗР на ЗМВР (обн. ДВ бр. 17 от 24.02.2006 г.), служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица в МВР, не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Званията и ранговете на лицата се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност. Заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР на ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение. Дори такава заповед да не е налице, правоотношението ще е във вида след преобразуването му, по силата на закона. В този смисъл наличието на заповед за преназначаването на Кръстев е без правно значение за законосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. От приложените към административната преписка доказателства е видно, че със заповед рег. № ЗВР-8 от 29.06.2009 г. на началник РУПБС - Враца е назначена проверка за наличие на дисциплинарно нарушение от страна на гл. инсп. Кръстев. Видно е още, че със заповед № ЗВР-9 от 28.07.2009 г. същият административен орган му е наложил дисциплинарно наказание "порицание". Заповедта му е връчена на 10.09.2009 г., не е била оспорвана и е влязла в законна сила. Тази заповед няма отношение към правомощията на административния орган по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което и това възражение на жалбоподателя е неоснователно. Предвид изложеното жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение