Решение № 14896 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13970/2018 г.

Решение № 14896 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13970/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Г. Тодорова, К. Петков, Г. Василев, Е. Василева, С. Василева и Д. Троев, подадена чрез адвокат Д. Димова, против Решение № 965/16.05.2018 г., постановено по административно дело № 2102/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед № 18-3822/30.05.2017 г. на Началника на СГКК – Бургас. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно решаване на спора по същество чрез отмяна на процесната заповед. Твърди се, че съдът неправилно кредитирал заключението по съдебно-техническата експертиза, което било непълно и необосновано, както и се оспорва изводът за отсъствие на спор за материално право. На проведеното по делото открито съдебно заседание, ответната страна С. Кьохн, се представлява от адвокат Геров, който оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Останалите ответни страни - Началник на СГКК – Бургас, "Стряха – 1" ЕООД, "Стряха Комфорт" ООД, С. Николов, Ж. Василев, К. Николова, Б. Бейн, Л. Калпакчиева, М. Краева, С. Краев, И. Калпакчиев, Г. Калпакчиев, Я. Николов, И. Георгиев, Г. Георгиева, Л. Димитрова, Д. Николов и С. Шейхер, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено, ведно с последиците от това. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР – поради непълноти и грешки в КККР на гр. Бургас, с която се променя площта на поземлен имот с идентификатор 07079.616.161 от 524 кв. м. на 517 кв. м.; площта на поземлен имот с идентификатор 07079.616.162 от 192 кв. м. на 181 кв. м. и площта на поземлен имот с идентификатор 07079.616.163 от 685 кв. м. на 715 кв. м., като границите на имотите са приведени в съответствие с границите по действащия регулационен план. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Необоснован, като несъответен на установените по делото факти се явява изводът на съда относно отсъствие на спор за материално право в случая. Напротив, индиция за наличие на такъв спор е налице още в хода на административното производство, тъй като две от заинтересованите лица за възразили срещу предложеното изменение. Срещу изменението са възразили и останалите жалбоподатели, чийто имоти негативно са засегнати, тъй като се намалява отразената в кадастъра площ. Безспорно, при тези данни и това съдържание на оспорената заповед, се налага изводът за наличие на спор за материално право, което е следвало да бъде съобразено както от административния орган, така и от съда. Оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и собствениците на съседните имоти, които са засегнати от изменението. В конкретния случай, се установява наличие на такъв спор, тъй като собствениците на имотите, чиято площ се намалява са изразили изричното си несъгласие с тази промяна. Посочената разпоредба регламентира, че изменение на кадастъра е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорните граници и площ. С оглед изложеното, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени процесната заповед. При този изход на спора, в полза на касационните жалбоподатели следва да се присъдят сторените от тях разноски пред двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 420 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,