Решение № 15214 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2014 г.

Решение № 15214 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 251 и чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по касационна жалба на административния ръководител на Варненската военно-окръжна прокуратура, против Решение № 519/10.03.2014 г., постановено по а. д. № 4126/2013 г. по описа на Административен съд Варна (АСВн). Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВн е отменил Заповеди на Варненския военно-окръжен прокурор № ЛС-229/21.11.2013 г. и № ЛС-230/21.11.2013 г. С първата от тях е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Тодор Цветанов Николов, а с втората е прекратен договорът за кадрова военна служба и служебното правоотношение на същия за изпълняваната от него длъжност "шофьор" във Военно-окръжна прокуратура гр. Варна. Недоволен от решението, Варненският военно-окръжен прокурор го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Алтернативно излага искане за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Николов. Ответникът - Тодор Цветанов Николов от гр. Варна, чрез писмен "Отговор", изготвен от процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето в сила на обжалваното решение на АСВн и присъждане на направените от него разноски по делото. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, въприе установеното от фактическа страна от състава на АСВн. То не се оспорва от страните по делото. Предмет на касационната жалба на Варненския военно-окръжен прокурор са правните изводи на съда дали е спазена процедурата по чл. 246, ал. 2 и ал. 4 от ЗОВСРБ и процесуалното поведение на съда в изпълнение на чл. 171, ал. 4 от АПК. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснато от АСВн съществено нарушение на съдопроизводствените правила се излага в насока на нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК. Според касатора, съдът не е изпълнил вмененото му с посочената норма задължение да му укаже, че за установяване на обстоятелството дали е уведомен нарушителя за започналото против него дисциплинарно производство, той не сочи доказателства. Доводът е неоснователен. Видно от подредбата на нормите в АПК, с чл. 170, ал. 1 от него, поставена преди чл. 171, се вменява на органа-издател на акта, да "... установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му...". Т.е. сам законът разпорежда, при оспорване на издаден административен акт пред съд, издателят му да представи необходимите доказателства за да установи посочените обстоятелства. За това основно задължение не е необходимо съдът да дава указания по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като то е вменено от закона. При това предвид факта, че и в касационното производство не са представени нови доказателства в изложената насока очевидно е, че такива не съществуват. Ако те съществуваха, при установяване от страна на АСВн на тяхната липса и съответно - нарушение от страна на касатора, той би ги представил на ВАС за оценка и съобразяване. Неоснователен е и доводът за допуснато от АСВн нарушение на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ. По делото действително липсват каквито и да са доказателства, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Липсват такива за запознаването на военнослужещия със Заповед № 227/20.11.2013 г. на военно-окръжния прокурор. На същия, преди даването на писмените обяснения на 21.11.2013 г. не е разяснено, че дава обяснения във връзка с провеждане на служебна проверка дали той лично не е извършил дисциплинарно нарушение. Липсват данни за твърдяните от касатора "запознаване от комисията на Николов, че дава обяснения във връзка с негова Заповед № 227/2013 г.", както и за проведен разговор между двамата, при който Николов е бил уведомен от касатора, че ще му бъде наложено наказание "уволнение". По делото не е било доказано провеждане на процедурата по чл. 144 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) в цялост. Посоченото безспорно е нарушило правото на защита на Николов и законосъобразно АСВн е отменил оспорената заповед на военно-окръжния прокурор. При служебната проверка на обжалваното решение ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. С отговора по касационната жалба, постъпил в АСВн с вх. № 5820/07.04.2014 г. (л. 8) и специална молба, постъпила във ВАС на 08.12.2014 г. (л. 19), ответникът по нея е направил искане чрез процесуалния си представител за присъждане на направените от него разноски по делото. Представен е Договор за правна защита и съдействие от 31.02.2014 г., видно от който Николов е заплатил адвокатски хонорар от 600,00 лева за да бъде "представляван (защитаван) по адм. дело № 5579/2014 г. на ВАС". Предвид правните изводи на ВАС искането се явява основателно. Като съобрази размера на платеното възнаграждение и обстоятелството, че правната помощ е реализирана само чрез изготвяне на отговор на касационната жалба и писмена молба, без явяване и защита в съдебното заседание по делото пред ВАС, следва да бъде осъдена Варненската военно-окръжна прокуратура, на основание чл. 143 АПК и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на Николов 3/4 от заплатената сума, но не по-малко от 500,00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС