Решение № 13915 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2017 г.

ВАСV отделение14.11.2018 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2209 от 4.04.2017 г., постановено по адм. дело № 11883/2016 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА А. Тодорова и П. Тодоров да заплатят на Комисията за защита на личните данни разноски в размер на сумата 100 (сто) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13915 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Тодорова и П. Тодоров, подадена против решение № 2209 от 4.04.2017 г., постановено по адм. дело № 11883/2016 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Тодорови срещу решение № Ж-388 от 24.10.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). С административния акт е прието, че липсват доказателства за нарушаване по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на техните права от ответната страна К. Крумов посредством видеонаблюдение. Поддържа се от касаторите, че първоинстанционното решение е неправилно, като са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Претендира са и отмяна на постановеното от КЗЛД решение. Ответникът КЗЛД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Крумов също оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователни са твърденията на Тодорови, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Фактическата обстановка е правилно изяснена, а изводите на съда са в съответствие с приложимата правна уредба и се споделят от касационния състав. На първо място, обосновано съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е валиден административен акт, издадено от компетентен административен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. На второ място, правилен е изводът на съда, че предвидената в ЗЗЛД защита на личните данни не е абсолютна и подлежи на ограничение в изрично предвидени в закона случаи. Такъв е случаят, посочен в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от закона, която допуска обработване на лични данни, когато то е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. На трето място, в конкретния случай е установено по делото, че целта на лицето, което обработва данни на други физически лица чрез видеозаснемане, е защита на имуществото му и това на живеещите във входа лица. Не е установено неправомерно обработване на тези данни: записване, картотекиране, класифициране или др. При извършената от компетентния орган проверка е констатирано визуализиране на кадри само в реално време, не е установено записване и съхраняване на данните от видеонаблюдението. В заключение, не е установено преимущество на интересите на касационните жалбоподатели над интересите на лицето, което е поставило камерите за видеонаблюдение. Наведените в касационната жалба доводи преповтарят в голяма степен възраженията на Тодорови пред първата инстанция, които АССГ е обсъдил подробно, дал е отговор в решението си и преповтарянето им е безпредметно. Предвид изложеното касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касаторите следва да се осъдят на заплатят на комисията 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1