Решение № 14821 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6783/2009 г.

Решение № 14821 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6783/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Владимир Рангелов Сарафски от гр. Добрич срещу решение № 26 от 25.03.2009 г., постановено по адм. дело № 650/2008 г. от Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-2907/27.09.2007 г. на директора на ОДП Добрич. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови ново, с което да отмени заповедта на директора на ОДП Добрич. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административeн съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Сарафски против заповед № з-2907/17.09.2007 г. на директора на ОДП Добрич, с която на основание чл. 75, т. 5 Закона за българските лични документи (ЗБЛД загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) му е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на Република България. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Първоинстанционният съд е установил, че с процесната заповед на ОДП Владимир Рангелов Сарафски е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, загл. изм. - ДВ бр. 82 от 2009 г. на ЗБЛД). Като основание за нейното издаване е посочено искане за налагане на мярката № 2304/23.08.2007 г. на ТД на НАП Добрич за наличие на задължение над 5000 лева към държавата, възникнало по силата на годни за изпълнение актове. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. АС е изложил съображения, че жалбоподателят има непогасени задължения в размер над 5000 лева, за които не е представено обезпечение, изложил е мотиви, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД и Владимир Рангелов Сарафски попада в категорията данъчно задължени лица, на които може да бъде наложена забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2а и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Според Административния съд са били налице кумулативно предвидените в чл. 75, т. 5 предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, както и че не е представено обезпечаване вземането, като по тези съображения е отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че така постановеното решение е правилно. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС (в редакцията й на ДВ, бр. 29/31.03.2003 г., изм., ДВ, бр. 105/2005 г.) предвижда задължително налагане на забрана за напускане на страната на данъчно задължени лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" от ДОПК, ако задължението е по-голямо от 5000 лева и не е представено надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата, органът по ал. 1 може да поиска от органите на МВР да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните и управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. Разпоредбата на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК предвижда, в случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети, да се направи искане до органите на МВР да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. Основното оплакване както в първоначалната, така и в касационната жалба е, че към момента на подаване на искането от ТД на НАП Добрич - 23.07.2007 г., касаещо данъчните задължения на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) - "Гълфстрийм" ЕООД, които са установени с ДРА № 1231024 от 5.11.2004 г., Сарафски не е бил управител на посоченото дружество. Видно от протокола от 15.11.2005 г. за проведено общо събрание на дружеството били взети решения за освобождаването му от длъжността "управител" на същото, както и освобождаването му от отговорност за извършените от него действия към дружеството. От същия протокол се установявало и назначението на нов управител на дружеството - Мехмед Реджеб Реджеб, който същевременно е задължен да извърши всички необходими действия във връзка с вписване на новите обстоятелства по партидата на дружеството в Окръжен съд Добрич. Касатора твърди, че е изгубил качеството си на управител на "Гълфстрийм" ЕООД от момента на постановяване на решението на общото събрание, а не от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър - на 25.02.2008 г. Освен това легитимиран да извърши вписването на това обстоятелство бил новоназначеният управител, а не той. Настоящият състав намира, че така наведените доводи са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 3 ГПК (отм.), действала към момента на постановяване на оспорената заповед и сега действаща разпоредба на чл. 599 ал. 3 ГПК невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за третите добросъвестни лица. Макар съгласно взетото решение на общо събрание на дружеството новият управител да е задължен да извърши необходимите действия за вписване на новите обстоятелства, доколкото в случая се касае до освобождаване на управител и при така констатираното неизпълнение на задълженията от страна на новоназначения управител касаторът е разполагал с възможността по чл. 141, ал. 5, изр. второ ТЗ да заяви за вписване това обстоятелство. Следователно правилно в обжалваното решение е прието, че ДЗЛ е съществувало и като негов управител в търговския регистър е бил вписан Сарафски. Предвид изложеното съдът намира, че решението на Административен съд Добрич, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение