Решение № 792 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2795/2016 г.

ВАСVI отделение19.01.2017 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/5.02.2016 г. по адм. дело № 1012/2015 г. на Административен съд - гр. П. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 792 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2795/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К., от гр. П. против решение № 41/5.02.2016 г. по адм. дело № 1012/2015 г. на Административен съд - гр. П., с което съдът е отхвърлил оспорването на касатора срещу решение № 2153-14-40/13.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточно прилагане на чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. П. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2153-14-40/13.11.2015 г. директорът на ТП на НОИ - гр. П. е потвърдил разпореждане № 2/31.08.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което на основание § 22т ПЗР на КСО, чл. 30, ал. 3 НПОС, чл. 101 КСО и § 8 ПЗР на КСО, считано от 10.08.2015 г. пожизнено е била отпусната на Д. Д. К. добавка за чужда помощ в размер на 86,36 лева и е определено да се изплаща лична социална пенсия за инвалидност в размер на 31,08 лева и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 285,16 лева. С ЕР на ТЕЛК № 2565/10.08.2015 г. на К. са определени 100 % ВСУ с чужда помощ, които са били съобразени от органите на НОИ. Добавката за чужда помощ е изчислена в размер на 75% от нормативно определената социална пенсия за старост 115,15 лева и възлиза на сумата от 86,36 лева. Съгласно чл. 103 КСО пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за старост. Отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 25.12.1991 г. по Закона за пенсиите (отм.) е в размер на 285,16 лева и се променя само след осъвременяване. Пенсиите и добавките към тях, получавани до 31 декември 1999 г., отпуснати по отменени закони, продължават да се получават. Личната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО е отпусната от 1.10.2004 г. пожизнено в размер на 124,30 лева и се запазва независимо от преосвидетелстването от ТЕЛК и определянето на по-висок процент инвалидност. Съгласно § 22т ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) Социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а КСО, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. По силата на тази преходна разпоредба лицата, на които вече е била отпусната такава пенсия, изплащана в определения вече размер и срок запазват правата си, като последните не подлежат на промяна. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят отговаря на условията на чл. 103 от КСО за отпускане на добавка за чужда помощ, като размерът е 75% от социалната пенсия за старост. Административният орган правилно е определил размера на добавката за чужда помощ, като е изчислил 75% от социалната пенсия за старост, която е определена с Постановление на Министерски съвет № 130/28.05.2015 г. На жалбоподателя е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 25.12.1991 г. по Закона за пенсиите в размер на 285,16 лв. и му се изплаща 25% от определената социална пенсия за инвалидност в размер на 31,08 лв. Административният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1