Решение № 5264 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2016 г.

Решение № 5264 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/ Б., чрез процесуален представител, против решение № 288/15.01.2016 г. по адм. дело № 227/2015 г. на Административен съд - С. З., с което агенцията е осъдена да изплати на И. В. В. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 3 605,24 лева, лихва за забава, в размер на 157,39 лева, както 568,38 лева разноски по делото. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му . Ответникът по касационна жалба - И. В. В. чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, АС е приел за установено, че заповедта на изпълнителния директор на ИАРА /№ ЧР 214/16.06.2014 г./, с която е прекратено служебното правоотношение на И. В. В. е отменена с влязло/на 18.12.2014 г./ в сила съдебно решение № 204/18.11.2014 г. по адм. дело № 289/2014 г. на АС-С. З. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на незаконно уволнение държавният служител има право да бъде овъзмезден за претърпените от него имуществени вреди от оставането му без работа до размерите, посочени в цитирания законов текст. Обезщетението за незаконно уволнение в случая се дължи за периода от 6 месеца, считано от 20.06.2014 г. и е в размер на 3 605,24 лева. Сума, определена въз основа на експертно заключение, като брутна сума за получаване установена като разлика между заплатата за длъжността "главен инспектор " в ИАРА, за 6 месечен период/ 6 000 лева/ и полученото трудово възнаграждение за част от този период, в размер а 2 394,76 лева. Изчислен е размерът на мораторна лихва, за периода от 06.01.2015 г. до датата на завеждане на иска. Направените от ответника възражения за прихващане на заплатените от него обезщетения по чл. 106, ал. 4 ЗДСл-за неспазване на срока на предизвестието са приети за неоснователни, поради което искът е бил уважен за сумата от3 605,24 лева, ведно с дължимата мораторна лихва. Правилна е преценката на АС за неоснователност и недоказаност на възраженията за прихващане. Обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл е изплатено поради факта, че органът не е изпълнил задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. Ако това бе сторено, служителят за същия период, за който е изплатено обезщетение, би получил възнаграждение за положения труд, независимо дали заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е законосъобразна или не. Поради изложеното, заплатената сума за неспазено предизвестие не е изплатена на отпаднало правно основание. Решението като правилно следва да се остави в сила в обжалваната част. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника разноски за тази инстанция. Последният претендира сумата 600 лева разноски за адвокат. И в касационното производство, както и в първоинстанционното такова е направено възражение за прекомерност. Доколкото се касае за процесуално представителство по административно дело с материален интерес над хиляда и до пет хиляди лева, поради което минимумът с оглед присъдените обезщетения, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за размера на минималните адвокатски възнаграждения/минимумът е около 590 лева/, то претендираните 600 лева не са прекомерни и следва да бъдат присъдени изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение