Решение № 4550 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 140/2010 г.

Решение № 4550 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 140/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фиоре Индъстриз" ЕООД, представлявано от управителя Михаил Георгиев Кънев, чрез проц. представители адвокати Янева и Въндев против Решение № 1087/7.10.2009 г., постановено по адм. д. № 57/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от проц. представител адв. Кръстю Недев на ответниците Стамат Иванов Кралев и "Билдресурс" ЕООД, както и от адв. Анета Соколова, пълномощник на Стамат Стоянов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Фиоре Индъстриз" ЕООД против Заповед № ДК-02-БС-83/11.12.2008 г. на Началник на РДНСК Бургас, с която е наредено "да бъде премахнат незаконен строеж наименован "Гаражи", находящ се в УПИ ХIV-8041, по плана на м. Буджака, Община Созопол", както и с установителен иск по реда на чл. 128, ал. 2 АПК за установяване на обстоятелството, че РС № 92/09.03.2007 г. на Гл. архитект на Община Созопол и одобрения с него инвестиционен проект са влезли в сила към датата на издадената Заповед № ДК-02-БС-83/11.12.2008 г. Съдът е отхвърлил жалбата на "Фиоре Индъстриз" ЕООД против заповедта и оставил без разглеждане установителния иск като е прекратил производството в тази му част. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че е налице незаконен строеж като изграден в нарушение на Заповед № РД-103/21.02.2006 г. на Министъра на околната среда и водите, на заповед за спиране на строителството, както и че е извършен без строителни книжа, тъй като проектите били оттеглени от жалбоподателя. Относно предявения установителен иск решаващият съд е приел, че е недопустим, тъй като правната защита, търсена чрез него, е постижима в рамките на процеса, проведен пред него. Не е налице соченото нарушение на министерската заповед № РД-103/21.02.2006 г., тъй като е налице както съответното съгласуване на строителството на вилните сгради в процесния имот (изх. № НСЗП-3373/14.03.2005 г.), така и съгл. приетите по делото доказателства недвусмислено се потвърждава, че са изпълнени изискванията на заповед № РД-103/21.02.2006 г., спазени са устройствените показатели по действащия ПУП, както и че процесният строеж не е допълващо застрояване, а представлява част от вилния комплекс, тъй като в него има и помещения с жилищни функции и представлява "основно застрояване, съгласно функционалното й съдържание". За процесния строеж е било издадено РС № 92/09.03.2007 г., което е отменено с кметска Заповед № Z-408/11.05.2007 г., на кмета на Община Созопол. Последната е прогласена за нищожна с Решение по адм. д. № 586/07 г. на АС Бургас, влязло в законна сила на 23.05.2008 г. Воден от принципното положение, че нищожността влече нищожност, настоящият съд намира, че последващата Заповед № 51/17.05.2007 г. за спиране на всички видове строително-монтажни работи на процесния строеж не е породила, и не би могла да породи целените правни последици, тъй като е издадена на осн. чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ -без наличие на строителни книжа. Преценявана към момента на издаване атакувания административен акт (Заповед № ДК-02-БС-83), съгл. чл. 142, ал. 1 АПК, а именно - 11.12.2008 г. - заповедта е неоснователна, тъй като е налице стабилен административен акт, по смисъла на чл. 156 ЗУТ. Съществуват и съответстващите на РС № 92 строителни книжа. Не отговаря на фактическата установеност изводът на решаващия съд, че жалбоподателят е оттеглил проектите си и по вече поправените проекти е издадено отмененото, ведно с тях, РС № 179/21.05.2007 г. (отменени по надлежния съдебен ред). Това се установява от намиращите се на страници 53 и 54 от делото молби, видно от съдържанието на които е, че са оттеглени проектите, но само "в частта над кота"0" за преработка" като е заявено, че ще бъдат върнати преработени за одобрение и това е сторено на следващия ден с нова молба. Т. е. налице е както влязло в сила РС № 92/09.03.2007 г., така и инвестиционен проект от 11.01.2007 г. към него, в който смисъл незаконосъобразен е изводът на административния орган от атакуваната заповед, че "на практика е налице отказ от извършване на административна услуга" и "производството е прекратено, инвестиционният проект ведно с разрешението за строеж са оттеглени". Този извод е възприет и от първоинстанционния съд, но не е подкрепен от нито едно от доказателствата по делото, нещо повече - наличните доказателства са в противоположен смисъл. Приетите по делото съдебно технически експертизи са вътрешно противоречиви и неясни, с относителни препратки и неточни отговори. Единичната СТЕ и тройната, освен че не е подписана от вещо лице арх. Якубович и видно изготвена отново от вещо лице арх. Леонова (за назначаването на което жалбоподателите са се противопоставили и съдът не е уважил претенцията) са послужили на първоинстанционния съд при изготвяне на съдебния акт като съдът е отчел, че са в синхрон с формираните правни изводи. Настоящата инстанция цени изводите на единичната СТЕ доколкото са в съответствие с останалите доказателства по делото. От гореизложената фактическа обстановка се налага изводът, че е налице строеж, извършен въз основа на влязло в сила разрешение за строеж и съответстващия му инвестиционен проект, строежът не е в нарушение на действащия план и императивни изисквания на закона. Мотивите на атакуваната заповед не съответстват на действителното положение и диспозитивът й е неоснователен и незаконосъобразен. Съответно обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано - т. е. налице са касационните основания на чл. 290, ал. 3 АПК за отмяната му и за уважаване на касационната жалба. Разноски настоящата инстанция не присъжда, тъй като не са представени доказателства в тази връзка. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав