Решение № 2336 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2015 г.

Решение № 2336 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Йелис - Диана Йорданова", ЕИК: 108574350, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. "Христо Ботев" № 1, вх. А, ет. 5, ап. 8 против Решение № 2265/27.10.2014 г., постановено по административно дело № 1291/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 091305487/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 304 от 07.04.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централното управление на НАП. В касационната жалба се релевират доводи по чл. 209, ал. 3 от АПК за неправилност и необоснованост на решението. Развити са съображения за наличие на доказателства, установяващи реалност на спорните доставки на услугите, изразяващи се в отпечатване на вестници и рекламни изборни материали. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт, както и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответника не се явяват. От процесуалните им представители са представени писмени становища по съществото на спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. На ЕТ "Йелис - Диана Йорданова" е извършена ревизия, в резултат на която с процесния ревизионен акт са установени допълнително задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 3 508 лева и съответните лихви; вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 2 426,88 лева и съответните лихви; вноски за ДЗПО за 2011 г. в размер на 948 лева и лихви и вноски за здравно осигуряване за 2011 г. в размер на 1 516,80 лева и съответните лихви. Тези задължения са определени от приходната администрация в резултат на непризнати за данъчните цели разходи по фактури № 964/25.10.2011 г., № 1020/28.11.2011 г. и № 1088/28.12.2011 г., издадени от "Рекламно-издателска агенция "Евтимов" ЕООД с предмет доставка на услуги - отпечатване на вестници и рекламни изборни материали, след като е прието, че услугите не са реално осъществени. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на спорните доставки. Позовал се е на обстоятелството, че доставчикът не е имал необходимия кадрови потенциал за осъществяване на доставките, не е разполагал с транспортни средства, както и, че липсват данни къде са били разположени машините за печатарска индустрия и дали същите са функционирали. Съдът е приел, че представените доказателства за последваща реализация на вестник "Арда нюз" от страна на ревизираното лице, не доказват, че вестникът е отпечатан именно от доставчикът "РИА - Евтимов" ЕООД. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи до които е достигнал административния съд досежно липсата на реалност на спорните доставки. Освен спорните фактури по делото са събрани редица доказателства, които след съвкупната им преценка опровергават констатацията на приходната администрация и на съда. Представен е Договор за полиграфическо изделие от 01.08.2011 г., сключен между ЕТ "Ейлис - Диана Йорданова" и "РИА - Евтимов" ЕООД с предмет изработване на вестник "Арда нюз" в тираж: 8 000 - 15 000 броя месечно. Видно от приемо-предавателни протоколи, съставени на 30.09.2011 г., 31-10.2011 г., на 28.11.2011 г. и на 30.12.2011 г., е че в края на всеки календарен месец от страна на доставчика са предавани и получавани от ревизирания търговец тираж от вестник "Арда нюз", както следва: 11 760 броя за м. септември, 14850 броя за м. октомври, 7 200 броя за м. ноември и 11 050 броя за м. декември. Неоснователно съдът е приел, че по делото не е доказана техническа обезпеченост на изпълнителя на услугите. Представен е инвентарен опис за притежаваните от "РИА - Евтимов" ЕООД машини и съоръжения, сред които фигурират: книговезки ножове, колонаборна машина, две печатарски машини, поточни линии за хартиени кесии, ролна вестникарска машина. Представен е и Договор за наем на недвижим имот от 01.01.2010 г., по силата на който доставчикът е наел под наем приземен етаж от 350 кв. м, с цел да го използва за полиграфическа дейност. Обстоятелството, че страните по наемното правоотношение не са декларирали съответно получени и платени суми по договора, следва да влече други правни последици, а не игнориране на сключения договор, съгласно който доставчикът е разполагал с помещение, в което да извършва печатарски услуги. Действително, не е установено доставчикът да е имал наети по трудово или извънтрудово правотношение лица, както и по какъв начин е транспортирало вестниците, но това само по себе си не може да води до извода за нереалност на доставките. От показанията на разпитания по делото свидетел се установя, че вестниците са били получавани от пощата в гр. Кърджали, тоест безспорно са били транспортирани до седалището на ревизираното лице, поради което не е от съществено значение по какъв начин са били транспортирани. Що се отнася до липсата на налични данни за декларирани трудови договори и изплатени суми по граждански договори, то това не означава, че дружеството реално не е използвало труд на наети от него физически лица. Обстоятелството, че доставчикът на услугата е извършил евентуално нарушение като не е оформил по надлежния начин транспортирането на вестниците и възникналите правоотношения по престиране на труд, не следва да влече негативни последици за получателя на услугата, след като по делото липсват обективни данни за знание от негова страна относно това обстоятелство. Освен това, при извършената насрещна проверка на доставчика "РИА - Евтимов" ЕООД е установено, че същият е сключвал сделки, предхождащи и подготвящи изпълнението на печатарските услуги. Представени са фактури за закупена хартия, за получени книговезки услуги и отпечатване на вестникарски коли. Тези доказателства косвено навеждат на извода, че именно този доставчик е изпълнил спорните услуги. Особено съществено се явява обстоятелството, за което страните не спорят, а именно, че услугите са били реално осъществени - вестниците са били отпечатани и използвани от търговеца в последващи облагаеми сделки. За това свидетелстват сключен договор за продажба на консигнация с "Български пощи" ЕАД, имащ за предмет продажба на консигнация на територията на страната на вестник "Арда нюз", договор за доставка на абонамент, с който "Български пощи" ЕАД се е задължило да доставя същия вестник до посочени абонати, издадени фактури за доставките по тези договори, както и фактури, издадени от ЕТ "Йелис - Диана Йорданова" за предоставени на ПП "ДПС" и Община Кърджали доставки с предмет публикувани рекламни, предизборни материали, обяви и съобщения. Не без значение е и фактът, установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за това, че е извършено разплащане в брой на сумите по спорните фактури от страна на ЕТ "Ейлис - Диана Йорданова". По изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав счита, че е доказана реалност на доставките по фактури № 964/25.10.2011 г., № 1020/28.11.2011 г. и № 1088/28.12.2011 г., издадени от "Рекламно-издателска агенция "Евтимов" ЕООД, поради което разходите по тези фактури следва да бъдат признати за данъчни цели. Съответно, незаконосъобразно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на търговеца за 2011 г., тоест не е следвало да се определя съответния данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за същия период. Поради това съдебното решение ще следва да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. При този изход на спора, основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, поради което ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в общ размер на 955 лева, от които 75 лева за държавни такси, 400 лева платени за възнаграждение на вещото лице и 480 лева, платени за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,