Решение № 4871 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2011 г.

Решение № 4871 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Елена Анатольевна Давидова с адрес в с. Оброчище, област с административен център Добрич, против решение № 103 от 29.07.2011 г., постановено по адм. д. № 353/2011 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за продължаване срока за пребиваване на чужденец с рег. № 22333/10.05.2011 г. на началника на група "Миграция" при ОД на МВР - Добрич, на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се поддържа становище за незаконосъобразност на оспорения отказ, тъй като са налице изискванията на закона за продължаване срока за пребиваване на чужденец в Република България и не са налице изключенията по чл. 27, ал. 1 от ЗЧРБ. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания отказ и признаване на претендираното основание по чл. 24, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ. Ответникът - началник група "Миграция" при ОД на МВР - Добрич не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка, като е обсъдил обстойно и задълбочено представените доказателства. Безспорно е, че Елена Давидова е сезирала компетентния административен орган с искане от 29.03.2011 г. за продължаване срока за продължително пребиваване в страната за срок от шест месеца, на основание извършена пряка инвестиция. С писмо от 8.04.2011 г. заявителката е уведомена да посочи други обстоятелства и доказателства към тях, даващи й основание за пребиваване в страната, с оглед отмяната на чл. 24, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ, на каквото основание се е позовала Давидова. Такива не са ангажирани и с оспорения отказ рег. № 22333/10.05.2011 г. началникът на група "Миграция" при ОД на МВР - Добрич е приел на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ, че липсват фактическите и правни основания на чл. 24, ал. 1 от този закон. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обоснован е изводът, че към момента на произнасяне на административния орган жалбоподателката не е мотивирала искането си с някое от посочените в чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ основания, нито е представила надлежни доказателства. Предвид законодателната промяна, изразяваща се в отмяната на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 11 (отм., ДВ, бр. 9/28.01.2011 г., в сила от 1.02.2011 г.) на ЗЧРБ, на което се е позовала Давидова и неангажирането на доказателства за обстоятелствата по чл. 27, ал. 1 от ЗЧРБ, попадащи в посочените изключения от забраната за продължаване срока на пребиваване на друго основание, съответен на закона е правният извод за материална законосъобразност на административния акт. Неоснователно е касационното възражение, че отмяната на чл. 24, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ не освобождава административния орган от задължението (при ангажирани убедителни доказателства от страна на Давидова) да продължи срока на продължителното й пребиваване, тъй като тя е направила пряка инвестиция в страната, на това основание са разрешавани и предходните й пребивавания в Република България и изменението на закона не е извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗЧРБ. За да се издаде разрешение за продължаване срока на пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 11 (ред. ДВ, бр. 109/2007 г.) от ЗЧРБ, се изисква кумулативното наличие на две предпоставки: чужденецът да притежава виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и да извършва дейност по Закона за насърчаване на инвестициите. Но законосъобразността на административния акт се преценява към датата на неговото издаване. Оспореният отказ е издаден на 10.05.2011 г. Както към датата на подаване на заявлението - 29.03.2011 г., така и към датата на произнасяне на административния орган, посоченото от жалбоподателката основание за разрешение за продължително пребиваване, респ. продължаване на срока, е изключено от законодателя; такова основание не съществува в правния мир. Повторно наведените от касатора доводи за незаконосъобразност на административния акт са подробно обсъдени в обжалваното решение. Съдът е изложил съответни на доказателствата и закона съображения, които касационната инстанция споделя изцяло. Член 27, ал. 1 от ЗЧРБ не игнорира така действащата нормативна уредба. Т. е. при отправено заявление за продължаване срока на продължително пребиваване в страната на несъществуващо правно основание волеизявлението на издателя на административния акт е законосъобразно. Административният орган е дал процесуална възможност на Давидова да мотивира искането си или с друго, въведено от закона основание, или да ангажира доказателства за приложението на предвидените в цитираната разпоредба изключения. Според чл. 27, ал. 1 от ЗЧРБ на чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, нетърпящи отлагане и на сключилите брак с български гражданин. Касае се за хипотеза, при която по изключение пребиваването на чужденеца се продължава на различно от първоначалното основание. Това изключение обаче не води до извода за неприложимост на изискванията, които законът императивно е въвел при разрешаване пребиваването на чужденец. Като е приел жалбата на Елена Давидова за неоснователна, Административният съд - Добрич е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд