Решение № 590 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8275/2016 г.

Решение № 590 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8275/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Г. срещу решение № 727 от 20 май 2016 г., постановено по адм. д. № 28/2016 г. по описа на Административен съд Б. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника А. А. Б., чрез пълномощника му адв. Б. Ю., е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище пълномощникът поддържа и в съдебно заседание. Претендира се присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на А. А. Б. срещу отказа на главния архитект на община Г. да издаде удостоверение за търпимост за строеж подпорна стена, изградена в УПИ I, пл. № 2, кв. 1 по плана на с. С., обективиран в писмо изх. № 94-00-5296/05 януари 2016 г. Съдът е приел, че при издаването на отказа не са посочени фактическите съображения за отсъствието на предпоставките по § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ПЗР на ЗИДЗУТ). Поради това съдът е отменил оспорения пред него административен акт и е върнал преписката на главния архитект на община Г. за ново произнасяне при съобразяване дадените в мотивите на решението указания. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания по отношение на оспорения отказ е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква като условие за законосъобразност на административния акт посочването на фактическите и правни основания за издаването му. В случая, както обосновано е приел административният съд, такива не са посочени. Възпроизвеждането на законовия текст не е равнозначно на излагането на мотиви. Този извод се налага и предвид обстоятелството, че съгласно заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, подпорната стена е изградена изцяло в имота на Б. на регулационната линия и - доколкото изпълнява функциите на оградно съоръжение, е допустима по действащите съгласно Закона за устройство на територията разпоредби - чл. 48 от ЗУТ. Такъв извод е направен и от специалистите в община Г., съставили констативен акт № 70 от 17 ноември 2015 г. за установяване на незаконен строеж, но не е бил обсъден от административния орган при издаването на оспорения отказ. Стартирането на производство по премахването на незаконния строеж подпорна стена не е основание да се откаже издаването на удостоверение за търпимост на строежа. Нещо повече - в производството по реда на чл. 225а от ЗУТ административният орган е задължен да изследва предпоставките за търпимост на строежа. Последният е извършен през 2000 г. без необходимите строителни книжа и попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Изложените в касационната жалба доводи по същество представляват мотиви на издадения отказ, които обаче не могат да бъдат излагани едва в касационното производство. По принцип е допустимо излагането на мотивите за даден административен акт да бъдат излагани отделно от него, но в рамките на административната преписка. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника по касация А. Б. за присъждането на направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,