Решение № 4792 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2009 г.

Решение № 4792 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лидия Иванова Крумова от гр. Плевен срещу решение № 746 от 12.12.2008 г., постановено по адм. дело № 700/2008 г. от Административен съд Плевен. В жалбата се мотивират отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт.

Ответникът - кметът на община гр. Плевен, чрез процесуалния си представител юрк. Костадинова пледира за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Лидия Крумова срещу заповед № РД-10-643 от 03.06.2008 г. на кмета на община гр. Плевен, с която на осн. чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 15 от Наредба № 18 на общинския съвет - Плевен е прекратено наемното й правоотношение за ползваното от нея и семейството й общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ж. к. Сторгозия, бл. 1, вх. В, ап. 15. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че Крумова е ползвател на процесния имот - частна общинска собственост по силата на заповеди № 93 от 20.11.2000 г., която е със срок от три години и заповед № 13 от 04.02.2005 г. Със срок на действие три месеца. Приел е още, че в този период Крумова системно е закъснявала с плащането на задълженията си за наем и консумативи (топлинна и електрическа енергия, вода, портиер, чистач, асансьор и др.). Установено е още, че по тази причина и на осн. чл. 65 от ЗОбС, със заповед № РД-10-1400 от 25.10.2006 г. на кмета на община Плевен е разпоредено изземването на процесния имот, която заповед е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност. С решение по адм. дело № 325/2006 г. Плевенския окръжен съд е отменил оспорения пред него административен акт като незаконосъобразен. С писмо изх. № 525 от 16.11.2007 г. на ОП "Жилфонд" - Плевен жалбоподателката е била уведомена за дължимите суми: неплатен наем в размер на 296. 66 лв; вода - 32.42 лв.; парно - 9 130. 89 лв. и такса смет - 28. 60 лв. С друго писмо № 36 от 11.01.2008 г. Крумова е уведомена, че срокът на настанителната заповед е изтекъл на 04.05.2005 г. и следва да представи документи по Наредба № 18 на ОбС - Плевен за продължаване на действието на настанителната заповед, тъй като ползва жилището без правно основание. С писмо изх. № ОУС-94Л-331-1 от 22.04.2008 г., получено на 12.05.2008 г., Крумова е уведомена и за откриване на производство по издаване на заповед на осн. чл. 46, ал. 2 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че са налице законовите основания на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение - поради неплащане на наемната цена и консумативите за жилището за период повече от шест месеца и поради изтичане на срока на действие на договора - на 04.05.2005 г.

Решението е правилно. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК.

1. Неоснователно е възражението на касаторката, че общината е черпила права от неправомерно поведение, тъй като не е поканила Крумова да представи документи с оглед продължаване срока на действие на договора. Към делото (л. 12) е приложено писмо № 36 от 11.01.2008 г., с което наемателката е била уведомена за това, че срокът на настанителната заповед е изтекъл на 04.05.2005 г. и във връзка с това следва да представи, в 15-дневен срок от получаване на писмото в ОП "Жилфонд" - Плевен документи по Приложение № 1 на Наредба № 18 на ОбС-Плевен за продължаване на срока на настанителната заповед, тъй като ползва жилището без правно основание. В същото писмо е била уведомена и за непогасените задължения за наем - 364. 84 за периода до м. януари 2008 г. вкл. и такса смет за 2007 г. в размер на 28. 64 лв. Дадена й е възможност да изплати задълженията си до 21.01.2008 г. Това писмо е напомнително и е относимо към писмо писмо изх. № 525 от 16.11.2007 г. на ОП "Жилфонд" - Плевен (л. 13), което касаторката е получила лично на 16.11.2007 г.

1. Неоснователно е и възражението, че основанието за прекратяване на договора за наем е "неизпълнение на задълженията за ежегодно деклариране на обстоятелствата по чл. 15 от Наредба № 18 от ОбСъв - Плевен. В самата заповед като фактическо основание за прекратяване на наемното правоотношение са посочени обстоятелствата на системно неплащане на договорената наемна цена, непогасени задължения към "Топлофикация" - Плевен за периода от м. май 1998 г до м. февруари 2008 г. (десет години) и Водоснабдяване и едва тогава е посочено като основание и неизпълнението на задължението за непредставяне на документи по Наредба № 18 за обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от същата. Ето защо е правилен извода на съда, че оспорения административен акт съответства на изискванията за форма и съдържание.

1. Неоснователни са възраженията, че наемателката има частно-правни отношения с търговските дружества, доставящи топлинна енергия и вода, поради което задълженията й към тях не са основание за прекратяване на договора за наем. Съгласно чл. 19 от сключения между общината и Крумова договор за наем от 10.02.2005 г. (л. 30-32) наемателят е длъжен да заплаща разходите за консумираната топлинна и ел. енергия, топла, студена вода, телефон, такса смет, както и полагаемата му се част от тези разходи за общите части на сградата, вкл. За портиер, чистач, асансьор...". Следователно неизпълнението на тези задължения е равнозначно на неизпълнение на договорните задължения и е основание за прекратяване на договора. Разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 18 на ОбСъв - Плевен (л. 45) задължава собственика - общината да прекрати наемните правоотношения с лица, които не плащат наемната цена или консумативните разходи, свързани с ползването на жилището, за период повече от 6 месеца.

Пред вид изложеното настоящата инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,