Решение № 10307 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4635/2026 г.

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на РЗОК Варна чрез главен юрисконсулт Сотирова срещу решение № 3190/13.03.2026 год. постановено по адм.д. № 1055/2025 год. по описа на Административен съд Варна, с което е изменен размерът на наложената санкция „финансова неустойка“ в заповед за налагане на санкции № РД-11-231/7/ от 15.04.2025 год. на директора на РЗОК Варна, с която на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Б. Д.-09“ ООД за 10 броя нарушения на чл.129, ал.1, т.1 вр.чл.129, ал.3 и ал.11 от НРД за ДД за 2023-2025 год. са наложени 10 броя санкции „финансова неустойка“ в размер на 100 лева всяка санкция е намалена на 50 лева /25, 56 евро. Поддържат се доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон -отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Б. Д.-09“ ООД в писмен отговор чрез адв.Германов изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Б. Д.-09“ ООД срещу заповед за налагане на санкции № РД-11-231/7/ от 15.04.2025 год. на директора на РЗОК Варна, с която са наложени 10 броя санкции „финансова неустойка“ всяка в размер на 100 лева за нарушение на чл.129, ал.1, т.1 от НРД за ДД за 2023-2025 год. за това, че лечебното заведение е нарушило изискванията за работа с медицинска документация, тъй като в амбулаторни листове /подробно описани/ издадени и разпечатани на хартия в поле № 6 е вписан номер генериран от медицинския софтуер на дружеството вместо генерирания от НЗИС НРН на амбулаторния лист. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил е по безспорен начин, че действително в амбулаторните листи издадени и разпечатани на хартиен носител е вписан код генериран от медицинския софтуер на дружеството, а не от НЗИС. Това е прието от съда за съставомерно нарушение на документооборота. По отношение обаче на размера на санкциите съдът е приел, че необосновано административният орган е определил конкретен размер около средния. Изложил е мотиви, че и санкция в минимален размер би постигнала целения резултат – генерална превенция от извършване на нарушение, както и наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства. Във връзка с горното първоинстанционният съд е изменил размера на наложените санкции „финансова неустойка“ като е намалил всяка една от тях на по 50 лева/25, 56 евро. Решението е правилно. Проверяваният съдебен акт е обоснован и е постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Административният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Поддържаните доводи за наличие на нарушения при постановяване на съдебния акт, съставляващи касационни отменителни основания са неоснователни, поради което касационната жалба следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. Следва да се осъди РЗОК Варна да заплати на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Б. Д.-09“ ООД разноски за адвокатски хонорар в размер на 200 евро. Пред изложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК Върховен административен съд, шесто отделение