Решение № 9094 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2017 г.

Решение № 9094 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Д. от гр. П., против решение № 28 от 01.02.2017 г. по адм. дело № 599/2016 г. на Административен съд П. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с изчисляване размера на пенсията му и съобразяване на представеното УП-15 от 14.01.2014 г. -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и административния акт, и изпращане преписката на административния орган с указание да извърши преизчисляване пенсията на жалбоподателя. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ - гр. П. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 28 от 01.02.2017 г. по адм. дело № 599/2016 г. Административен съд П. е отхвърлил жалбата на С. А. Д. срещу Решение № 3303073780 от 24.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 3303073780 от 10.10.2016 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване. С разпореждането ръководителя на пенсионно осигуряване е отказал да измени лична пенсия за осигурителен стаж и възраст посредством преизчисляване с мотиви, че УП-15, изх. № 2809#3 от 14.01.2014 г. се намира при органа в оригинал, и е взето под внимание при постановяване на разпореждане № 3303073780 от 24.11.2016 г., с което е отказано на това основание да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и което е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Законосъобразно органите по социално осигуряване са приели, че размерът на пенсията на жалбоподателя не следва да бъде изменен по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № 021040 от 18.11.1994 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване по заявление № 7900 от 19.10.1994 г. на С. Д., считано от 25.10.1993 г. пожизнено е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С молба вх. № 2809 от 16.12.2013 г. Добродолски е поискал в осигурителния доход на трите последователни години от базисния му период/ 01.01.1987-31.12.1989 г./, от който е изчислен размера на получаваната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, да бъде включена сума за изплатена годишна премия през 1989 г., за която по негови твърдения при пенсионирането му не са намерени документи в "Инженерингово предприятие към ДФ Радомир метал" - гр. Р. По служебен ред от "Осигурителен архив" при ТП-П. е изискано удостоверение образец УП-15 за осигурителния му доход за периода 01.01.1989 г. - 31.12.1989 г. от прекратения осигурител Инженерингово предприятие към ДФ Радомир метал" - гр. Р. Обединен осигурителен архив при ТП-К. е издало удостоверение образец УП-15 изх. № 2809#3 от 14.01.2014 г., от което е видно, че доходът за периода 01.01.1989 г. до 31.12.1989 г. е 5076,29 лева. В забележка е описано, че в РПВ има изплатена премия м ч. 12.1989 г. в размер на 1293,00 лева и тази сума не е включена в осигурителния доход за посочения период. След получаване на удостоверението с разпореждане № 3303073780 от 05.02.2014 г. длъжностното лице е отказало да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че пенсията е изчислена при базисен период от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г. и въз основа на УП-2 № 94-00-325 от 25.09.1997 г., издадено от "М.-Х." ЕАД за периода от 01.01.1987 г. до 12.06.1988 г., с осигурителен доход в размер на 6667.65 лв., в които доход е включена и премия в размер на 1315.00 лв. и въз основа на УП-2 № 409 от 15.09.1997 г. издадено от "РМИ"ООД за периода от 13.06.1988 г. до 31.12.1989 г., с осигурителен доход в размер на 9876.83 лв., в които доход са включени суми за изплатени премии. По жалба на Добродолски директорът на ТП на НОИ-гр. П. е постановил решение № 3303073780 от 02.04.2014 г., с което е потвърдил разпореждането на длъжностното лице. Решението е обжалвано, като с определение от 08.04.2015 г., постановено по АД № 100 от 2015 г. по описа на Административен съд-П. жалбата е оставена без разглеждане като просрочена, а производството по делото е прекратено. С определение № 6326 от 01.06.2015 г. постановено по АД № 5283 от 2015 г., състав на ВАС е оставил в сила протоколното определение от 08.04.2015 г., постановено по АД № 100 от 2015 г. по описа на АС-П. С последваща молба от 18.05.2016 г. С. Д. е поискал преизчисляване на пенсията по данните от УП-15, изх. № 2809#3 от 14.01.2014 г., относно премията посочена в това удостоверение в размер на 1293 лв.. С разпореждане № 3303073780 от 10.10.2016 г. ръководителя на пенсионно осигуряване е отказал да измени лична пенсия за осигурителен стаж и възраст посредством преизчисляване с мотиви, че УП-15, изх. № 2809#3 от 14.01.2014 г. се намира при органа в оригинал и е взето под внимание при постановяване на разпореждане № 3303073780 от 05.02.2014 г., с което е отказано на това основание да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и което е влязло в сила. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.. С оглед на установеното от фактическа страна се налага извода, че в процесния случай не е налице ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, което да обуславя изменението на пенсията. Посоченото от жалбоподателя удостоверение е било предмет на разглеждане в друго административно производство и е съобразено при определяне размера на пенсията му. Налице влязло в сила разпореждане № 3303073780 от 05.02.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряван. В това производство пенсионните органи са взели предвид всички доказателства и данни намиращи се в пенсионното досие, включително и посоченото от жалбоподателя удостоверение обр. УП-15, изх. № 2809#3 от 14.01.2014 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице ново обстоятелство, което да води до промяна на фактическото положение и да е основание за изменение определената на Добродолски лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба съдебни разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са своевременно поискани и доказани пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение