Решение № 5678 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3805/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. А. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител, против решение 1605/24.02.2025г., постановено по адм. дело 176/2025г., на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение 12648/03.12.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която страната ни следва да се съобрази по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗУБ. Счита, че обжалваното решение противоречи и на материалноправната норма на чл. 33 от Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г., които понастоящем са включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива 2011/95/ЕС, чл. 18 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 2 и чл. 3 от ЕКЗПЧ, съответно е нарушен принципът "забрана за връщане" /non-refoulment/. Жалбоподателят поддържа, че не са съобразени и решенията на Европейския съд по правата на човека пo тълкуването и прилагането на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г., тъй като съдът е възприел безкритично мотивите на административния орган, според които инцидентите на територията на Сирия са спорадични актове на насилие. В тази връзка изразява становище, че първостепенният съд само формално е коментирал информацията в справките относно актуалната обстановка в държавата по произход на чужденеца, при което не е отчел сериозността на конфликтната ситуация в района на Рака, който е под кюрдско влияние и несигурността там поради това. Навеждат се доводи, че АС Хасково е взел предвид само представените от ответната страна справки, но не е анализирал обстойно съдържащата се в тях информация относно приложимостта на чл. 9 от ЗУБ. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е изложил съществени и собствени мотиви в обжалваното решение, а е пренесъл всички констатации от обжалвания административен акт. Поради това счита, че съдебният състав не е извършил собствена преценка на доказателствата по делото, не е формирал свои изводи и мотиви. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на оспореното решение на АС Хасково. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез процесуален представител, като неоснователна. Счита решението на АС Хасково за правилно и моли съда да го остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 1605/24.02.2025г., постановено по адм. дело 176/2025г., на Административен съд Хасково е отхвърлена жалбата на И. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 12648/03.12.2024г., на председателя на ДАБ при МС, с което, поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат, първоинстанционния съд е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Констатирано е, че в хода на административното производство с чужденеца е било проведено интервю, обективирано в писмен протокол, в хода на което му е била предоставена възможност за посочване на причините, поради които е напуснал и не желае да се завърне в страната си на произход. Преценено е, че всички изтъкнати факти от бежанската история са били подробно обсъдени в оспорения административен акт, поради което не са допуснати твърдените нарушения на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. При преценка относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че доводите на жалбоподателя, обосноваващи молбата му за международна закрила, не изпълняват хипотезите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от фактите от изложената от чужденеца пред административния орган бежанска история, информацията, съдържаща се в представените пред съда справки от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, съдът е формирал заключение, че целта на пристигането на жалбоподателя в Република България не е търсене на закрила по реда на ЗУБ, а избягване на военна служба и търсене на по - добър живот, което по същността си са изцяло лични причини да напусне Сирия. Същевременно според съда не са налице никакви основателни причини да се счита, че чуждият гражданин няма да бъде допуснат отново до територията на страната, от която е избягал и че не няма да бъде защитен от властите, ако поиска закрила. Решението е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа събраните факти и обстоятелства по спора и след обсъждане на доказателствата и аргументите на страните, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователен е и довода, че първоинстанционния съд дословно е преповторил съдържанието на оспорения административен акт, тъй като в съдебния акт е извършен собствен анализ на констатациите на административния орган, обосноваващи процесния отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната лична история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са изтъкват обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо него са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Установява се, че чужденецът е напуснал свободно Сирия, поради войната и влошеното икономическо положение в страната, но спрямо него не са били са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от с.з. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, чл. 15, бук. "б" от Директива 2011/95 съответства по същество на чл. 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в чл. 19, § 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на чл. 15, бук. "б" в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 от ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, чужденецът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено от Съда на ЕС в решението по дело С-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, чл. 15, бук. "в" от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, бук. "в" от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, бук. "в" се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, бук. "в" от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в чл. 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежищата и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Следва да се посочи, че представената от страна на процесуалния представител на касатора справка относно положението в Сирия не следва да се кредитира, тъй като не може да се приеме за официален свидетелстващ документ, за разлика от представените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Последните са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023г. / и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на 209, т.3 от АПК. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение