Решение № 14470 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2020 г.

Решение № 14470 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Томов от [населено място] чрез адв. Н. Карагьозов против решение № 6765 от 12.11.2019 г., постановено по адм. дело № 8358/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-386/17.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР с произтичащите от това законни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Р. Томов, не се явява. Представлява се от адв. Карагьозов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно –неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Бельова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното да бъде оставено в сила по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, редовно призован, се представлява от юриск. Берков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 6765/12.11.2019 г., постановено по адм. дело № 8358/2019 г. по описа на АССГ, жалбата на Р. Томов от [населено място] срещу решение № Ж-386/17.07.2019 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба на Томов вх. № Е-13-62-42/29.03.2019 г. срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД, е отхвърлена и Р. Томов е осъден да заплати на КЕВР направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. За да постанови посочения резултат, АССГ е отчел на първо място, че процесното решение на КЕВР е постановено по предвидения в чл. 22, ал. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 144 и следващите от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката ред- изготвен е доклад и е проведено закрито заседание на КЕВР, на което е прието същото решение.. АССГ е заключил, че решението на КЕВР, освен прието съобразно уредената в ЗЕ и подзаконовите НАА по прилагането му процедура, е постановено и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Към заявлението си, въпреки допълнително дадените му с нарочно писмо от "ЧЕЗ Разпределение България"АД указания за представяне на изискуеми по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи документи, Р. Томов не е представил необходимия документ за собственост върху склада с идентификатор 68134.600.830. 2 в гр. София, ул. "Владайска река" № 8, предмет на искането му. Според АССГ представеният към заявлението предварителен договор за продажба, въпреки наличието на клауза за предаване владението върху имота към датата на заявлението и поради факта, че в самия предварителен договор е записано, че продавачът не разполага с документи за собственост, не попада сред изчерпателно изброените в чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 6, 9, 10, 11 и 12 от Наредба № 6/2014 г. По горните съображения АССГ е приел, че КЕВР правилно е приел обжалването на Томов за неоснователно и правилно е постановил решение, с което е прекратил образуваното по жалбата му административно производство срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател в жалбата му доводи за постановяване на съдебното решение в противоречие с правото на Европейския съюз, в частност на Приложение Първо към чл. 3 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Чрез тези доводи касаторът по недопустим начин се опитва да противопостави правата на заявилия се като клиент – краен потребител на ел. енергия с правомощията на съответният оператор да изпълни исканото включване само при осъществяване на изчерпателно изброените от нормотвореца условия. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от административния съд в обжалваното решение фактически и правни доводи за законосъобразност на обжалваното решение на КЕВР, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към същите като мотиви на собствения си съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Като допълнение към изложеното от АССГ, следва да бъде отбелязано, че именно при първоначално присъединяване на обект към електрическата мрежа по см. на чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредба № 6/24.02.2014 г./ какъвто е конкретният случай, както по твърдения на жалбоподателя – л. 6 от първоинстанционното дело, така и по твърдения на КЕВР- л. 12 по делото / е необходимо да бъде изяснена собствеността на обекта с цел гарантиране на обстоятелството, че електроподаването се извършва спрямо обекти, осигурени от собственика им с необходимите строителни книжа, съответно – документи за поставянето им на терена. При невъзможност да се идентифицира собственика на обекта в случаите на първоначалното му присъединяване към електрическата мрежа, последващите ползуватели, включително и въз основа на нотариално заверени договори, дори да са първите заявители за присъединяване, не би следвало да имат повече права от собственика – т. е. собственикът винаги следва да бъде установен. Обстоятелството, че жалбоподателят е добросъвестна страна, изпълнила своите задължения по сключения предварителен договор за продажба, се явява ирелевантно по отношения правомощията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД в конкретния случай. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на КЕВР съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение