Решение № 13759 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез юрк. Стойкова против решение 729 от 09.04.2024 г. по адм. дело 1/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменено решение 32-316783/20.09.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас и ТД Митница Бургас при Агенция Митници е осъдена да заплати на И. ЕООД разноски по делото в размер на 1 356.58 лв. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е взел предвид, че декларираните с митническите декларации стойности на стоките не са доказани. Липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложени фактури, като например договори, поръчки, оферти, кореспонденция или други подобни предшестващи сделките. В административното производство е възложена и изготвена експертна оценка от правоспособен оценител. Видно от Таблица 13, приложена към Доклад peг. 32- 97828/24.03.2022 г., за да се стигне до определяне на новата митическа стойност, от определената пазарна стойност са приспаднати елементите мито, ДДС и разходи на територията на ЕС. В колона 15 от таблица 13 е записана новоизчислената митническа стойност, като автомобилите по процесиите четири броя декларации са на редове 53, 54, 56 и 58 от Таблицата. Според касатора правилно административният орган е определил митническата стойност за стоките (употребявани моторни превозни средства) по четири броя митнически декларации, подадени пред митническо учреждение BG001009, МБ Сливен, при ТД Митница Бургас, по метода на чл. 74, § 3 от от Регламент (ЕС) 952/2013, като е възприел констатациите, отразени в Доклад peг. 32-97828/24.03.2022 г. на екип от служители на ТД Митница Русе и приложената към доклада експертна оценка. Излага съображения, че административният съд неправилно е счел, че при издаване на решението е допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че при уведомяване на лицето за възникналите съмнения, не са посочени мотиви за неприемане на декларираната митническа стойност. Съдът неправилно е счел, че новоопределените митнически стойности на четирите автомобила се припокриват с пазарните оценки, които е определил оценителя в административното производство. При постановяване на съдебният акт, решаващият състав се е позовал на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) без да вземе предвид, че същата не успя да посочи по задоволителен начин конкретно плащане за всеки един от автомобилите. Твърди, че заключението на вещото лице изобщо не посочва какви са били реално платените цени за четирите броя автомобили, което от друга страна косвено доказва основателността на съмненията относно реалната продажна цена на автомобилите и декларираната за тях митническа стойност. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък (л. 29). Прави възражение за прекомерност на заплатено юрисконсултско възнаграждение от ответника. Ответникът И. ЕООД, чрез адв. Ичев оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за касационна инстанция в размер на 1 500 лв., съобразно представен списък на разноските (л. 26) и договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Ловеч е било решение 32-316783/20.09.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е отказано приемането на митническата стойност на стоката, декларирана при режим допускане до свободно обращение по МД: с MRN 21BG001009006166R7/15.02.2021 г., с MRN 21BG001009006553R4/11.03.2021 г., с MRN 21BG001009006730R6/23.03.2021 г. и с MRN 21BG001009007157R5/22.04.2021г., определена е нова митническа стойност по четирите МД в общ размер на 38 371.21 лв. и на вносителя И. ЕООД са установени допълнителни задължения за мито в размер на 1 895.56 лв. и ДДС в размер на 4 170.26 лв., ведно със съответните лихви. Като фактически основания за издаване на акта са послужили основателни съмнения в декларираната договорна стойност по чл. 70 от МКС на употребяваните четири леки автомобила: Ауди, модел: А6, тип: лек; бр. места: 5, товароносимост 43 7S, първа регистрация: 20160102, цвят: черен; работен обем: 3000 куб.см; мощност: 333 HPDIN; двигател не се чете, Шаси WAUHMAFC3GN010952, код по ТАРИК - 8703249000, като декларираната митническа стойност е в размер на 3 560.60 лв., при условие на доставка EXW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва: мито 356.06 лв. и ДДС 783.33 лв. По митническата декларация е определена нова митническа стойност в размер на 10 409.09 лв., като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на нови дължими държавни вземания: нов размер мито -1 040.91 лв. и нов размер ДДС - 2 290 лв.; Мустанг, тип: лек; бр. места: 5, товароносимост 2082, първа регистрация: 20160102, цвят: червен; работен обем: 2300 куб.см; мощност: 317 HPDIN; двигател не се чете, Шаси 1FA6P8TH9G5331474, код по ТАРИК - 8703239000, като декларираната митническа стойност е в размер на 2 594.80 лв., при условие на доставка EXW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито 259.48 лв. и ДДС 570.86 лв. По митническата декларация е определена нова митническа стойност в размер на 6 174.24 лв., като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на нови дължими държавни вземания: нов размер мито 617.42 лв. и нов размер ДДС - 1 358.33 лв. За досъбиране са останали следните вземания: мито в размер на 357.94 лв. и ДДС в размер на 787.47 лв.; БМВ, модел: Х1, тип: лек; бр. места: 5, товароносимост 2157, първа регистрация: 20180101, цвят: бял; работен обем: 2000 куб.см; мощност: 192 HPDIN; двигател не се чете, Шаси WBXHT3C39J3H31310, код по ТАРИК - 8703239000, като декларираната митническа стойност е в размер на 3 405.68 лв., при условие на доставка EXW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва: мито 340.57 лв. и ДДС 749.25 лв. По митническата декларация е определена нова митническа стойност в размер на 11 393.94 лв., като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на нови дължими държавни вземания: нов размер мито - 1 139.39 лв. и нов размер ДДС - 2 506.67 лв. За досъбиране са останали следните вземания: мито в размер на 798.82 лв., ДДС в размер на 1 757.42 лв.; Порше, модел: 911, тип: АТВ; бр. места: 5, товароносимост 1936, първа регистрация: 20130101, цвят: черен; работен обем: 3800 куб.см; мощност: 560 HPSAE; двигател не се чете, Шаси WP0CB2A94DS156004, код по ТАРИК - 8703249000, като декларираната митническа стойност е в размер на 9 854.41 лв., при условие на доставка EXW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито 985.44 лв. и ДДС - 2 167.97 лв. По митническата декларация е определена нова митническа стойност в размер на 10 393.94 лв., като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на нови дължими държавни вземания: нов размер мито - 1 039.39 лв. и нов размер ДДС - 2 286.67 лв. За досъбиране са останали следните вземания: мито в размер на 53.95 лв., ДДС в размер на 118.70 лв. Основателните съмнения са обосновани с липсата на данни в представените от дружеството платежни документи за плащане на конкретна стока. Митническата стойност в оспорения адмионистративен акт е определена по метода на чл. 74 § 3 МКС в общ размер на 38 371.21 лв., съответно по MRN 21BG001009006166R7/15.02.2021 г. новата митническа стойност е в размер на 10 409.09 лв, по MRN 21BG001009006553R4/11.03.2021 г. е в размер на 6 174.24 лв., по MRN 21BG001009006730R6/23.03.2021 г. е в размер на 11 393.94 лв. и по MRN 21BG001009007157R5/22.04.2021 г. е в размер на 10 393.94 лв., въз основа на пазарната цена на автомобилите, изготвена от вещо лице. За да отмени митническото решение, първоинстанционният съд е приел, че е издадено от компетентен орган, в писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Като нарушения на процесуалните правила за издаване на акта, съдът е посочил необсъждането на всички релевантни факти и обстоятелства от митническия орган. Според съда митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, но не са мотивирали същите, като в решението е споменато, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно данни и информация от страна на дружеството. От страна на митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Направен е извод, че не е посочена и причината за незачитане на предоставените платежни документи, при условие, че не се отрича автентичността им, кпоето според съда е нарушение според практиката на СЕС - по дело С-29/13 се приема като основание, което води до прогласяване на незаконосъобразността на административния акт. Първоинстанционният съд е посочил, че основното доказателство, на което се е позовал ответникът е експертната оценка на употребяваните леки автомобили, изготвена от инж. Р. Илиев, но в преписката липсват данни експертната оценка да е била предоставена на И. ЕООД в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗМ, с което е нарушено правото на дружеството да се запознае с причините за определянето на нови и различни пазарни стойности на автомобилите, а оттам и за отказа на директора на ТД Митница Бургас да приеме декларираните митнически стойности по процесиите митнически декларации. В случаят не е посочена причината за незачитане на данните за платените суми в приложените фактури, при условие, че не се отрича тяхната автентичност. Това е наложило извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 170, ал. 1 АПК и не е установил основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение. В оспореното решение е отразено защо не могат да се приложат съответните методи, регламентирани в чл. 74, §2, б. а , б , в , г и защо е приложен следващият резервен метод по чл. 74, §3 от МКС, а именно възлагане изготвянето на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от компетентно лице - автоексперт оценител. Съдът е приел, че в конкретният случай са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл. 74, § 3 от Регламента, а именно използването на експертна пазарна оценка. Тази оценка от оценителя инж. Р. Илиев е изготвена по методите сравними неконтролирани цени и пазарни цени . Първоинстанционният съд е приел, че в случая е определяща стойността, на която конкретното МПС е придобито на търга и внесено в Република България, а не продажната цена на подобно МПС в България. От представените писмени доказателства се установява, че оспорващият И. ЕООД се занимава с търговия на ППС, които закупува от САЩ и Канада и внася в Република България с цел реализиране на печалба от тази дейност. Направен е извод, че е напълно нелогично дружеството да закупува автомобили и други ППС на цени, на каквито такива се предлагат за продажба в България. Съдът е посочил, че в конкретният случай не е изпълнено задължението на митническите органи да установят справедливата стойност на внасяните стоки, вследствие на което е постановен незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. С тези съображения съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е постановил неговата отмяна. Решението е правилно. Съдът е определил материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки и законосъобразно е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл. 140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, б. а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. В разглеждания случай И. ЕООД е декларирал митническа стойност на внесените употребявани леки автомобили, въз основа на договорната им стойност, посочена в представените по делото четири фактури, издадени от SOLD THROUGH COPART и разходите за транспорт до митническата територия на Съюза. Основателните съмнения по смисъла на чл. 140 §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 са обосновани с липсата на конкретни данни за фактурите или стоките в представените от дружеството - вносител платежни нареждания за периодични плащания към посочения продавач. Платежните нареждания за банкови преводи са с основание плащане от И. ЕООД, купувач 415881 . В митническото решение е посочено, че дружеството не е представило договори, поръчки, заявки за покупка на стоките, в т.ч. разпечатка от потребителския си профил в аукциона, които да потвърдят реално платената или подлежаща на плащане цена за стоките. Посочено е и че И. ЕООД не е представило други документи, които да са в подкрепа на декларираната митническа стойност. Въз основа на тези обстоятелства митническият орган е приел, че не може да се идентифицират автомобилите и търговските фактури, по които е извършено плащането. В четирите фактури, издадени от SOLD THROUGH COPART е посочен клиентският номер на купувача И. ЕООД - 415881, който съответства на клиентския номер, посочен в банковите документи. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че цената за всеки един автомобил е изплатена изцяло чрез периодични плащания, които дружеството прави, за да покрива кридитния си лимит при търговеца. По делото е установено, че при плащането на автомобилите, закупени от търг се прави платежно нареждане за валутен превод, в която не се посочва номер на сметка (Bill of Sales) или стоката, за която се плаща, тъй като дружеството И. ЕООД има кредитен лимит, който периодично се възстановява при изчерпването му. Направените валутни преводи в счетоводството на дружеството се осчетоводяват като се разплащат сметките за закупените автомобили по реда на възникване на задълженията. По делото е установено, че от извършените продажби на процесните автомобили е реализирана печалба в общ размер на 4 276.29 лв. При тези доказателства, правилно съдът е приел, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в декларираната договорна стойност на автомобилите. Настоящият състав намира, че митническата стойност е определена в нарушение на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Използваният от митническия орган метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен (резервен) метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). В оспореното митническо решение не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3. Прилагането на резервния метод изисква митническата стойност да се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията и в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 144 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност по резервния метод може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В този смисъл е и решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, според което митническата стойност, определена съгласно разпоредбите на член 31, параграф 1, (който съответства на действащия чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013) трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, както и че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи (по членове 29 30, параграф 2 от Кодекса, сега чл. 70 и чл. 74 § 2 от МКС) е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31 от посочения кодекс. В нарушение на тези изисквания при издаване на оспорения акт митническият орган е приел, че прилагането на метода по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 се състои в определянето на пазарна оценка на автомобилите, предмет на внос от САЩ, изготвена от вещо лице по метода на сравнимите неконтролирани цени и по метода на пазарните цени въз основа на продажните цени на автомобили втора употреба в страната по данни от www.mobile.bg и www.m.auto.bg. Така определената митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно употребявани , катастрофирали или с повреди и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Кодекса в разумна гъвкавост. При издаването на оспорения акт митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът е установил релевантни за спора факти, които се подкрепят от доказателствата по делото, извършил е дължимата проверка за законосъобразност на акта по чл. 168, ал. 1 АПК и е приложил правилно материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 500 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, поради което и предвид фактическата и правна сложност на делото, а също и броя на процесните митнически декларации възражението на касатора за прекомерност на платеното от И. ЕООД възнаграждение, се явява неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,