Решение № 13374 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2013 г.

Решение № 13374 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2780/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Р. С. А. Инвестмънт груп" ООД - София чрез пълномощника им процесуалния представител адв. Петя Койкова срещу решение № 7020/17.12.2012 г., постановено по адм. дело № 4822/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2101108304/21.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 591/20.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 476,20 лв. по 2 р. фактури, издадени от "Ейч Ай Джи" АД за данъчен период месец март 2011 г. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е преценил правилно доказателствата по делото. Твърди, че неправилно съдът е възприел констатацията на приходните органи, че "Ейч Ай Джи" АД не е собственик на недвижимия имот и няма право на префактуриране на направените разходи, тъй като след като правото на строеж не било учредено на това дружество, то не е имало и качеството на получател на доставките и съответно не би могъл да ги префактурира на друго лице. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Петя Койкова. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Николова я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Р. С. А. Инвестмънт груп" ООД - София против РА № 2101108304/21.12.2011 г. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 476,20 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Ейч Ай Джи" АД за данъчен период месец март 2011 г., първоинстанционният съд е приел, че както чл. 68, ал. 1 ЗДДС, така и чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО изискват претендиращото право на приспадане на данъчен кредит лице да е получател на доставката на стока или услуга, а другото данъчнозадължено лице да е действителния доставчик на доставката на стоката или услугата. Според съда в процесния случай е установено, че "Ейч Ай Джи" АД като правоприемник на "Хинчовски Инвестмънт груп" АД не е собственик на имота, не му е учредено право на строеж в чужд имот и затова няма качеството на възложител, нито на инвеститор за изграждането на строеж в него. Затова според съда за направените от "Ейч Ай Джи" АД разходи за услуги, свързани с чужд имот е следвало да издаде фактури на собственика на имота, в които да посочи извършените доставки на услуги в негова полза. Според съда законосъобразно приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото относно установената фактическа обстановка. На 23.09.2010 г. между физическото лице Александър Арабаджиев и "Хинчовски инвесмънт груп" АД е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение на дружеството да построи сграда. Предварителният договор обаче не може да произведе вещно правни последици от уговореното между страните, поради което правото на строеж ще породи правни последици едва когато се оформи с нотариален акт. Установено е също така, че "Хинчовски инвестмънт груп" АД, правоприемник на който е станал "Ейч Ай Джи" АД е направил разходи по проектиране на жилищната сграда, на геодезическо заснемане на имота, инженерно-геоложко проучване, строителен надзор и др. Видно обаче от нотар. акт № 55/04.02.2011 г. същото физическо лице е учредило право на строеж на "Р. С. А. Инвестмънт груп" АД в собствения му недвижим имот в гр. Свети Влас за изграждане на жилищна сграда. На 15.03.2011 г. е сключен договор за субективна новация между Александър Арабаджиев, "Ейч Ай Джи" АД и касатора "Р. С. А. Инвестмънт груп" АД, като последният е посочен като втори строител предприемач. По силата на тази новация касаторът е встъпил в правата и задълженията на "Ейч Ай Джи" АД, произтичащи от предварителния договор за учредяване правото на строеж и да стане нов строител-предприемач. Въз основа на договора за субективна новация от 15.03.2011 г., на същата дата са издадени и фактури № 852/15.03.2011 г. и № 853/15.03.2011 г., издадени от "Ейч Ай Джи" АД за префактуриране на касатора на направените разходи за предпроектни и проучвателни работи във връзка със строителството на жилищната сграда. Основният спорен въпрос между страните по делото е в какво качество "Ейч Ай Джи" АД е издало процесните фактури, по които касаторът е ползвал данъчен кредит на начисления му ДДС. Същият не е строител, тъй като на него не му е било учредено право на строеж с предварителния договор поради това, че последният не поражда вещноправен ефект. Той не е и инвеститор на обекта по смисъла на чл. 161 ЗУТ, на която разпоредба правилно се е позовал и първоинстанционния съд. Според нея възложител може да бъде само собственика на имота или на този, на който му е учредено право на строеж, а издателят на процесните фактури няма такова качество. Затова и всички разходи в чуждия имот, които той е извършил по силата на чл. 92 ЗС са за сметка на собственика на имота и на него е следвало да се извърши фактурирането на разходите, а не на касатора. В този смисъл и данъчният кредит правилно е отказан на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Настоящият съдебен състав изцяло възприема мотивите на съда, че по този начин е избегнато фактурирането на процесните доставки, ако сделката би била извършена между касатора и физическото лице Александър Арабаджиев, който е собственик на имота или между "Ейч Ай Джи" АД и собственика на имота. Правилно съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, която определя, че възложител е собственик на недвижим имот - лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в него по силата на закон. При категорично установяване, че на "Ейч Ай Джи" АД не е учредено право на строеж, предвид че предварителният договор не може да породи вещноправни последици, а такова е учредено с нотариален акт на касатора, то първият не е следвало да му фактурира разходите, които е извършил, тъй като това е следвало да стане по отношение собственика на недвижимия имот. Затова и оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни, тъй като няма спор по делото, че "Ейч Ай Джи" АД е извършил разходите по проектиране, геодезическо заснемане, инженеро-геоложко проучване и др., но тези разходи е следвало да бъдат насочени към собственика на имота, предвид изложените по-горе мотиви. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно като постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон и на съдопроизводствените правила и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то на основание чл. 161, ал. 1 АПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,