Решение № 13275 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2012 г.

Решение № 13275 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (изпълнителният директор е заличен като страна в процеса) против решение № 2109 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 1396/2011 г. на Административния съд Пловдив и по частната жалба на адв. М. Пищалова, в качеството й на пълномощник на Тодор Георгиев, срещу Определение от 19.01.2012 г., постановено по същото дело.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна.

В частната жалба се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт, иска се неговото изменение, като на страната бъдат присъдени съдебните и деловодни разноски в пълен размер.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, както и за допустимост и основателност на частната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната и частна жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. По същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба - основателна при следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Тодор Георгиев, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/21914 от 10.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 3 452.65 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ.

Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Установил е също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт: 1. жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права - да се запознае с фактите; за представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н.; 2. нарушени са принципите на достъпност, публичност и прозрачност; 3. налице е нарушение на чл. 8, 12, 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от АПК.

Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване.

При проверката съдът е установил и несъответствие на акта с целта на закона.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на адв. М. Пищалова, в качеството й на пълномощник на Тодор Георгиев, за изменение на Решение № 2109 от 12.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1396/2011 г. от Административен съд Пловдив в частта му за разноските, като е приел, че страната не е доказала наличието на фактическа и правна сложност на делото.

Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора и от частния жалбоподател.

1. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание.

Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази".

При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., ответникът в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени "административни проверки" на заявленията, в резултат на които е "намалена годната за подпомагане площ", а на това основание и част от оторизираната субсидия на бенефициента - в размер на 3 452. 65 лв. - се явява "недължимо изплатена", тъй като "е била платена за недопустими за подпомагане площи". Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП.

По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициента е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите.

Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия Регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от ново представената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите.

След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт.

Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34, и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил страната за започналото административно производство, и по този начин я е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициента бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган.

2. Определението е неправилно.

В нормата на чл. 143 от АПК законодателят е уредил въпроса за разноските в административния процес в четири различни хипотези: Ал. 1 - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв; Ал. 2 - когато издателят на оспорвания адм. акт го оттегли и делото е прекратено; Ал. 3 - когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата я оттегли и Ал. 4 - когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си. В зависимост от конкретния случай съдът определя в чия тежест са разноските, както и техния размер.

Тази разпоредба обаче е непълна, поради което в чл. 144 от АПК е предвидена възможност тази непълнота да бъде запълнена чрез субсидираното прилагане на съответните норми от ГПК.

Съдът правилно е преценил, че в конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 143, ал. 1 от АПК - държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт. В същото време, поради това, че посоченият текст е непълен и не дава възможност на съда да се произнесе по искането за редуциране на адвокатското възнаграждение, каквото искане е налице в писмените бележки на пълномощника на административния орган, приложени на л. 160 от делото, съдът е взел пред вид нормата и на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При това положение е негово задължението да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото. В същото това време обаче е длъжен да съобрази и чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За процесуалното представителство в първостепенния съд между адв. Пищалова и Тодор Георгиев е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 27.04.2011 г., за което страните са уговорили възнаграждение в размер на 1 050 лева, платими в брой на датата. В договора, представен в заверено копие по делото на л. 9, изрично е записано, че сумата е платена в брой.

В случая съдът законосъобразно е приел, че уговореното и изплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1 050 лева е прекомерно завишено и не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, но неправилно е присъдил разноски за 310 лева вместо 357. 16 лева, който размер съответства на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,