Решение № 13763 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2008 г.

Решение № 13763 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите, във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 3 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Любен Илиев Дилчев от гр. София против решение № 21 от 19.12.2007 г., по адм. д. № 314/2007 г. на Административен съд - Враца., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 594 от 04.09.2007 г. на областен управител на област Враца за отказ от изплащане на еднократно обезщетение за претърпяна репресия по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). С жалбата се релевират касационни основания, като се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Недоволен от този резултат, с настоящата жалба моли, да бъде отменено атакуваното решение на АС-Враца и се постанови друго, с което се отмени отказа на областния управител. Ответникът - областен управител на Враца, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че Дилчев е получил обезщетение и повторно такова не му се следва. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателя е получил обезщетение по досегашния ред - 38 ПМС/1990 г. за времето 15.09.1946 г. до 28.01.1954 г. Съгласно редакцията на чл. 6 от ЗПГРРЛ и чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ към датата на издаване на заповедта от областния управител той няма право на обезщетение. С изменение на същите в ДВ, бр. 86/2008 г. правоимащите имат право на обезщетение в пълен размер за всяка репресия, за целия срок, като се приспадне полученото по досегашния ред обезщетение. Жалбоподателят не е получил обезщетение за целия срок на репресията и с оглед изменението в ЗПГРРЛ му се дължи такова за времето от 1.01.1946 г., когато видно от удостоверението на Главна дирекция за изпълнение на наказанията баща му е постъпил в затвора Враца за изпълнение на присъда на народния съд. На основание чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Като не е съобразил изменението на закона в ДВ, бр. 86/2008 г. съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество като се отмени заповед № 594 от 4.09.2007 г. на областния управител на област Враца и делото се върне на административния орган за ново произнасяне, след попълване на преписката с доказателства за получен размер на обезщетение преди изменението на закона и декларация на лицето. По причина на гореизложеното намирам, че на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение