Решение № 11333 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 26742 от 07.08.2025 г., постановено по адм. д. 6619/2024 г. Административен съд София-град /АССГ/ е отменил по жалба на Я. М. Б. от гр. София, Ревизионен акт /РА/ Р-22221923002121-091-001/08.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 633/10.05.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София, като Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП и НАП е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 810 лева. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП - гр. София, чрез юрисконсулт Ж. Николова. Излага се оплакване за наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрк. Волянова. Ответникът по касационната жалба Я. М. Б., чрез процесуалния си представител И. Борисова, взема становище по неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил /РА/ Р-22221923002121-091-001/08.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 633/10.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП, в частта в която на Я. М. Б. за 2020 г. 2021 г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 1 639,59 лв. и лихва в размер на 326,95 лв., вноски по ДОО за самоосигуряващи се в размер на 3 232.32 лв. и лихва в размер на 1 219,55 лв., за универсален пенсионен фонд в размер на 1 092,00 лв. и вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица в размер на 1747,20 лв. и лихва в размер на 412 лв., за здравно осигуряване да самоосигураващи се в размер на 1 747,20 лв. и лихви в размер на 659,25 лв. С решението си АССГ е отменил процесния РА, като е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, засягащи неговата законосъобразност в цялост. Според АССГ процесният РА е материално незаконосъобразен, тъй като в хода на ревизията и съдебното производство не са събрани по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че ревизираното лице е реализирал доход печалба, който да бъде обложен по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Решаващият съд е направил извод, че липсва правно основание за установяване на данъчната основа за облагане във вида и размера, определен от приходните органи, тъй като фактическите констатации в РА са направени въз основа на информация, предоставена от трето неучастващо в производството лице ( Еконт Експрес ООД), в обобщен вид - чрез таблици съдържаща електронни справки с информация за всички изпратени на трети лица пратки (авточасти и аксесоари) и получени наложени платежи и получени парични преводи на проверяваното лице за периода на проверката. Според АССГ, предоставените разпечатки от Еконт Експрес ООД на технически носители не представляват електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, а липсата на първични счетоводни документи или на други доказателства в подкрепа на обобщената информация, предоставена от Еконт Експрес ООД, не дава основание да се приеме за обоснован изводът на органите по приходите за извършвана от жалбоподателя по занятие, системно през ревизираните периоди електронна търговия със стоки. Посочена е практика на ВАС. Крайният извод на АССГ е за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, тъй като съобразявайки принципа за обективност по чл. 3, ал. 3 от ДОПК, изискващ истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса, не е доказан спорният по делото факт на получаване от ревизираното лице на приходи от продажби при осъществена от страна на жалбоподателя търговска дейност, които да не са декларирани от него. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо, но неправилно - като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на фактите по делото. Не могат да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд по отношение на доказателствената сила на доказателствата представени от куриерското дружество "Еконт Експрес" ООД. По делото няма спор, че предмет на ревизията са задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за данъчни периоди 2019 г. 2021 г. Това обстоятелство е от значение за вида документи, които са издавани от въпросният пощенски оператор през годините, които могат да служат за документиране на извършваната стопанска дейност. До началото на 2018 г. извършваната от пощенския оператор стопанска дейност по куриерски доставки е документирана чрез издаването на документи на хартиен носител, същите не са съставяни като електронни документи. Поради това при поискването им от органите по приходите в хода на ревизията същите е следвало да бъдат представени или в оригинал или под формата на официално заверен препис, като неизпълнението на това изискване има за последица изграждането на извод, че същите не съставляват годно доказателство за изградените въз основа на тях констатации за извършване на стопанска дейност от ревизираното лице. В този смисъл и съдебната практика на съдилищата, в това число цитираните в първоинстанционното решение дела на ВАС. Не по този начин стоят нещата след 01.01.2018 г., когато за извършваната куриерска дейност дружеството пристъпва към документирането й чрез съставяне на документи на електронен носител. По настоящето дело, както и по много други аналогични дела пред съдилищата, основният спорен въпрос между страните е дали представените от третото неучастващо по делото документи за дейността след 2018 г. са електронни документи и дали възпроизведеното в тях съдържание на първични счетоводни документи съставлява годно и достатъчно доказателство, върху което да се градят констатациите на ревизиращите органи. В случая представеното от страна на пощенския оператор "Електронно изявление", представлява генерирани справки от информационната система за управление на основната дейност на дружеството. Генерирането на този тип справки се осъществява от профил в системата, който има администраторски права и чрез въвеждането на различни условия, уточняващи какво следва да бъде генерирано като краен резултат (име на клиент, период на справката, офис на услугата и т.н.). Входните данни за генериране на справките се вземат от централната база данни на дружеството, която съхранява информацията в табличен вид. Въпросните данни не се създават и съхраняват на хартиен носител, а се създават в цифров вид под формата на база данни, генерирани от информационната система на дружеството при приемане/предаване на пратки, както и за получени наложени падежи по тях. По тази причина те няма как да бъдат представени като оригинали по делото, а се представят под формата на справки. Подписите върху тях са цифрови изображения на собственоръчно положен подпис върху таблети с капацитивни екрани, които чрез регистрация на промяна на електрическото напрежение на повърхността им чрез докосване или движение с пръст или друг предмет го трансферират в изображение на екрана/ и се съхраняват като записи за всяко "Електронно изявление". За формата на тези изявление са приложими разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). Същите са съставени, като "електронен документ" по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Доколкото изявленията не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. При отчитане действието на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен само, ако това е изрично уговорено в отношенията между страните, а това е уговорено в действащите за този период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от "Еконт Експрес" ООД, съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги. В този смисъл е решение 3411 от 1.04.2025 г. по адм. д. 11060/2024 г. на ВАС; решение 3523 от 2.04.2025 г. по адм. д. 1629/2025 г. на ВАС; решение 10058 от 21.10.2025 г. по адм. д. 7094/2025 г. на ВАС; решение 10881 от 4.11.2025 г. по адм. д. 7154/2025 г. на ВАС и др. Услугата "наложен платеж" се изразява в доставянето на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума - § 1, т. 12 ДР от Закона за пощенските услуги. Изложеното обуславя извод, че събраните в хода на ревизията доказателства установяват по несъмнен начин, че за проверявания данъчен период Я. М. е извършвало системно доставки на стоки, изпращани на клиентите чрез пощенските оператори "Еконт Експрес" ООД, срещу което е получавало определени суми (наложни платежи), като общата сума на получените средства е в размер на 14 233,70 лв. При анализ на изпращаните пратки (авточасти и аксесоари) се установява повтаряемост на видовете стоки. Така например с товарителница 5300319933392/23.08.2021 г. ревизираното лице е получило средства за продажба на помпа с клиент Г. К. от гр. Раднево; с товарителница 5300322589746/02.09.2021 г. ревизираното лице е получило средства за продажба на помпа с клиент В. Щ. от гр. Пловдив; с товарителница 5300337893999/02.11.2021 г. ревизираното лице е получило средства отново за продажба на помпа с клиент И. Г. от гр. Белене. Такива стоки (помпи) са получени и от М. Й. от гр. Варна, И. И. от гр. Враца, Х. А. от гр. Пловдив, Д. Н. от гр. София, съответно са съставени съответно товарителници 5300340761933/13.11.2021 г., 5300342086799/18.11.2021 г., 5300345637554/01.12.2021 г. и 5300347896478/09.12.2021 г. Обратно на твърденията в писмения отговор на ответника по касация, тези обстоятелства изключват застъпената теза, че се продавани единствено лични вещи на неговия баща М. Б., а сочат за извършвана дейност с цел печалба. Фактът на осъществяваната стопанска дейност по вид и обеми не се отрича в дадените писмени обяснения на задълженото лице. Размерът на получените приходи е установен и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която също неправилно не е кредитирана от първоинстанционния съд. Доколкото в случая не става въпрос за единични и спорадични доставки, а за масови такива, правилно са изградени констатации, че става въпрос за извършвана от задълженото лице търговска дейност по занятие. За тази дейност при условията на чл. 53, ал. 1 ТЗ и ЗСч. е следвало да бъде водено счетоводство, отразяващо движението на имуществото на търговското предприятие. За получените доходи от дейността лицето е било длъжно да подава и съответната годишна данъчна декларация чл. 50 ЗДДФЛ. Законосъобразно е приложена нормата на чл. 26, ал. 1 и ал. 7 ЗДДФЛ от ревизиращите органи, както по отношение на формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, така и по отношение на определената годишна данъчна основа и данъчна ставка. Наред с това, когато физическо лице се облага по реда на чл. 26, т. 7 ЗДДФЛ, същото има качеството на самоосигуряващо се лице, което подлежи на задължително осигуряване за фондовете на ДОО, УПФ за ДЗПО и ЗО. Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в посочената му част, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Я. М. Б. срещу РА Р-22221923002121-091-001/08.02.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 633/10.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП, в частта в която на Я. М. Б. за 2020 г. 2021 г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 1 639,59 лв. и лихва в размер на 326,95 лв., вноски по ДОО за самоосигуряващи се в размер на 3 232.32 лв. и лихва в размер на 1 219,55 лв., за универсален пенсионен фонд в размер на 1 092,00 лв. и вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица в размер на 1747,20 лв. и лихва в размер на 412 лв., за здравно осигуряване да самоосигураващи се в размер на 1 747,20 лв. и лихви в размер на 659,25 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото разноски за две съдебни инстанции на НАП София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция "ОДОП" София. Процесуалният представител на касатора претендира разноски в размер на 82,64 лева за платена държавна такси и по 1 329,60 лева за всяка съдебна инстанция като се основава на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. От страна на процесуалния представител на ответника не е направено възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултското възнаграждение, а съдът не намира основание да го коригира и с оглед решение на СЕС по дело С-438/22. основание). Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,