Решение № 13659 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7263/2016 г.

Решение № 13659 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7263/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. П., чрез процесуалния му представител юрк. З. Б., срещу решение № 943 от 12 май 2016 г., постановено по адм. д. № 492/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отменено решение № 120/29 януари 2016 г. на началника на М. П. и е върната административната преписка на органа за произнасяне по искането на "Б. Ф. О." АД със седалище С. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - "Б. Ф. О." АД, чрез пълномощника адв. Д. Р., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище процесуалният представител поддържа и в съдебно заседание. Претендира заплащането на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на "Б. Ф. О." АД срещу решение № 120/29 януари 2016 г. на началника на М. П., с което му е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като дружеството не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. Поради това съдът е отменил обжалвания административен акт и е върнал административната преписка на началника на М. П. за произнасяне по искането на "Б. Ф. О." АД при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспореното пред него решение е законосъобразен. С разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС са посочени изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Определение на понятието "енергиен продукт за отопление" се съдържа в чл. 4, т. 37 от ЗАДС - продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение за цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че в случая използваните от "Б. Ф. О." АД енергийни продукти не се използват за гориво за отопление. Това е така, тъй като те участват в производствен процес за получаване на етерични масла и растителни екстракти. Използваното гориво е предназначено за получаване на пара, която е необходима за необходима за получаването на крайния продукт, като без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на самия технологичен процес. По делото не е било спорно, че при изгарянето си използваното от "Б. Ф. О." АД котелно гориво се отделя топлина, но тази топлина не се използва за отопление, а единствено за получаване на пара за производствени нужди, посредством която се осигурява енергийно дейността на различни производствени мощности в производствения процес, чрез който се добива крайния продукт от дейността на дружеството. При тези данни изводът на административния съд, че като е приел, че използваните от "Б. Ф. О." АД енергийни продукти се използват за отопление, митническият орган неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е законосъобразен. В съответствие със закона е и изводът на съда, че в случая са налице всички предпоставки за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореното от него решение е постановено само въз основа на заключението на вещото лице. Действително, съдът се е позовал на представеното от експерта заключение, което не е било оспорено от страните в процеса, но същевременно е разгледал и обсъдил и останалите представени по делото доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че в касационната жалба, освен подробен преразказ на оспореното решение и заключението на съдебно-техническата експертиза, се правят твърдения за неправилни фактически изводи и погрешни констатации, без обаче тези твърдения да са установени по някакъв начин. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане, касационният жалбоподател ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 840 лева, представляващи адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,