Решение № 12330 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 758/2010 г.

Решение № 12330 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 758/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Десислава Цветанова Маринова, от гр. Червен бряг, против решение № 633 от 16.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1141/2008 г. по описа на Административен съд гр. Плевен в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което предявеният иск бъде уважен. Ответникът - Община Червен бряг не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд гр. Плевен е отхвърлил предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. от Десислава Маринова. Със същото решение е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № 09-209/7.03.2008 г., издадена от кмета на Община Червен бряг, с която служебното правоотношение на Маринова е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Следователно условие за разглеждане на иска за обезщетение е отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В случая жалбата срещу заповедта е отхвърлена с влязло в сила решение, поради което обжалваното решение е правилно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал., предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,