Решение № 8861 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2018 г.

Решение № 8861 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2018 г., II о., докладчик председателят Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Националната асоциация на строителните предприемачи със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Стрелбище, ул. "Нишава" № 99, офис 1, представлявана от Г. Шопов, подадена чрез адвокат Е. Александрова и адвокат Ц. Сачанска. Оспорва се Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната система на урбанизираните територии, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта на разпоредбите на чл. 43, чл. 48, чл. 59, ал. 5, 6 и 7 и чл. 138 от Наредбата. В съдебно заседание жалбоподателят е направил уточнение, че поради отмяна на чл. 48 от Наредбата, се оспорва новоприетата разпоредба на чл. 42а, със идентични аргументи. В жалбата се съдържат доводи за нарушение на чл. 11 ЗНА, Твърди се, че разпоредбата на чл. 43 от Наредбата противоречи на чл. 6 АПК. Счита се, че чл. 59, ал. 5, 6 и 7 от Наредбата противоречат на чл. 80, ал. 5 ЗУТ. Изложени са съображения за това, че чл. 138, ал. 1 от Наредбата противоречи на чл. 108, ал. 2 ЗУТ. По изложените съображения се иска отмяна на посочените разпоредби, като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен и се претендират разноски съгласно списък. Ответникът - Министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт К. Цветкова, оспорва жалбата като неоснователна, а в частта относно чл. 48 от Наредбата счита същата за недопустима. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, при извършената преценка за допустимост на жалбата, намира същата за процесуално недопустима по отношение на оспорването на чл. 48 от Наредбата на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, по следните съображения: Към момента на подаване на жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство - 31.10.2018 г., оспорената норма на чл. 48 от Наредбата е била част от действащото право, но към датата на приключване на устните състезания пред Върховния административен съд, тази разпоредба е отменена. Поради това подадената жалба срещу тази разпоредба е без предмет и е отпаднал правния интерес от оспорването на отменената норма, с оглед липсата на непосредствено засягане на субективни права с нея. С оглед изложеното жалбата на Националната асоциация на строителните предприемачи срещу разпоредбата на чл. 48 от Наредбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото в тази част следва да се прекрати. Предмет на производството остава оспорването на разпоредбите на чл. 42а, чл. 43, чл. 59, ал. 5, 6 и 7 и чл. 138 от Наредбата. Спрямо тази част жалбата на Националната асоциация на строителните предприемачи е процесуално допустима, като подадена от лице с установен правен интерес. С оглед на целите и предмета на дейност на сдружението и предвид обществените отношения, които се регулират с процесната Наредба, имаща за предмет планирането и проектирането на нови комуникационно – транспортни системи в урбанизираните територии, както и реконструкция и ремонт на съществуващи улици, то е налице правен интерес от оспорването на посочените норми от Наредбата, чието действие засяга правата и интересите на строителните предприемачи, в чиято защита е създадено сдружението. Разгледана по същество, в тази част жалбата е неоснователна. Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортната система на урбанизираните територии е издадена от компетентен орган – Министъра на регионалното развитие и благоустройството, при законовата делегация на чл. 75, ал. 4, изр. първо ЗУТ, съгласно който министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредби за нормите за планиране и проектиране на елементите на транспортната техническа инфраструктура. Процесната наредба е в съответната форма и представлява подзаконов нормативен акт по чл. 7, ал. 2 ЗНА. Не се сочат и не се установят нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените при издаването ?. Видно от представените с административната преписка доказателства, компетентният орган е спазил изискванията на Глава трета от ЗНА, в това число и разпоредбите на чл. 26 и чл. 28 ЗНА. Основните доводи, поддържани от жалбоподателя касаят несъответствия на Наредбата със ЗУТ или с други нормативни актове от по-висока степен. Настоящият съдебен състава намира становището на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗНА за неоснователно. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗНА предвижда, че отмяна на закон и замяната му с нов, който се отнася до същата материя, се допуска, само ако промените са многобройни и важни. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, законодателят е предвидил две кумулативни предпоставки, които ограничават случаите на отмяна на действащ закон и замяната му с нов. Въведеното с посочената разпоредба правило е неотносимо към подзаконовите нормативни актове, какъвто е процесната наредба. Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата води до извод, че обсегът й на действие е изключен спрямо административните нормативни актове. Редакцията на разпоредбата изрично и недвусмислено установява, че изискването е относимо само само за закон, а не за всеки нормативен акт. В случая понятието "закон" не е употребено в широк смисъл и не може да бъде отъждествено с нормативен акт като родово понятие. С допълнително оспорената норма на чл. 42а от Наредбата, е регламентирано за нови обекти с повече от 200 места за паркиране и гариране, да се извършва транспортно проучване за влиянието на допълнителното натоварване на уличната мрежа и градската среда от привлечения трафик. Приемането или отхвърлянето на транспортното проучване се постановява от органа, който е компетентен да одобри инвестиционния проект, след приемане от експертния съвет по устройство на територията. Действително се въвежда допълнително изискване към инвеститорите, което следва да бъде изпълнено в хода на устройственото планиране, което изискване обаче не противоречи на конкретна разпоредба от ЗУТ или друг нормативен акт от по-висока степен. Напротив, с оглед спецификата на случаите, при които се предвижда изграждане на нови обекти със значителен брой паркоместа, се явява удачно поставянето на допълнително изискване, свързано с извършването на транспортно проучване за допълнителното натоварване от увеличения трафик, явяващ се последица от изграждането на новия обект, каквото е въведено с оспорената разпоредба. Неоснователни са доводите за противоречие на чл. 43 от Наредбата с принципа за съразмерност на чл. 6 АПК. Според текста на чл. 43, ал. 1 от Наредбата необходимият брой на местата за паркиране и гариране в урбанизирани зони, изградени без осигурени паркоместа в УПИ, на отделните обекти се осигурява на територията на съответната зона с предвиждане на паркиране в публични и частни паркинги. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че когато за централни зони на урбанизираните територии не могат да се осигурят необходимите места за паркиране и гариране, най-много 30 % от недостига се предвижда и осигурява в непосредствено прилежащи територии в публични или частни паркинги. Съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредбата, местата за паркиране и гариране на нови обекти се осигуряват съгласно чл. 43 ЗУТ. Чл. 43, ал. 1 ЗУТ предвижда, че за нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот. С оглед съдържанието на посочените разпоредби, е видно, че приложното поле на чл. 43 от Наредбата е ограничено само по отношение на съществуващи вече сгради, изградени без осигурени паркоместа. Предвиденото в разпоредбата не води до неравно третиране на правните субекти, както и нарушение на чл. 6 АПК, а цели създаване на ефективна система, осигуряваща възможност за достъпно и лесно паркиране в урбанизираните зони. Не се споделят изложените доводи от жалбоподателя за противоречие на чл. 59, ал. 5, ал. 6 и 7 от Наредбата с разпоредбата на чл. 80, ал. 5 ЗУТ. Последната предвижда какви следва да са минималните размери на широчината на тротоарите в населените места, в курортните и вилните зони, а именно най-малко 1, 50 м. - тротоари за пешеходци и най-малко 0, 75 м. - за служебни тротоари. С посочения текст са дадени минимално допустимите размери на тротоарите, но не са определени максималните такива. Съдържанието на чл. 80, ал. 5 ЗУТ е изрично инкорпорирано в чл. 59, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата. Същевременно, в чл. 80, ал. 6 ЗУТ е предвидена възможност за изключение от посочените размери, като изрично е регламентирано, че разпоредбите на ал. 2, 3, 4 и 5 не се прилагат в населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение, както и в населени места или части от тях с много тежки теренни и "други специфични условия" или предназначени за застрояване със социални жилища. Именно в така посочените в закона други специфични хипотези, попадат оспорените разпоредби на чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата, респективно разписаните в същите по-високи минимални размери на широчината на тротоарите, съответстват на чл. 80, ал. 6 ЗУТ, която предоставя такава възможност при специфики в заобикалящата среда. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за противоречие на чл. 138, ал. 1 от Наредбата с чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Посоченият текст от Нaредбата гласи, че спирките на обществения транспорт за превоз на пътници се определят с подробен устройствен план. В чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата изрично е предвидено, че комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии обхваща съоръженията за обслужване на транспорта – спирки, сервизи, станции за зареждане (бензиностанции, газостанции, електрозарядни станции, в т. ч. за електробуси и др.), гари (жп, морски, речни и аерогари), интермодални терминали, стопанства на подвижния състав (депа за трамваи, локомотиви, вагони, автобуси, тролеи и др.), пристанища. Видно от съдържанието на чл. 108, ал. 2, изр. 1 ЗУТ, подробният устройствен план се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. С оглед посоченото, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, в които се включват и спирките на обществения транспорт, се определят с подробен устройствен план. Следователно чл. 138, ал. 1 от Наредбата не противоречи на чл. 108, ал. 2 ЗУТ, а е налице пълно съответствие между разпоредбите. Предвид посоченото в жалбата, може да се направи извод, че е оспорен и чл. 138, ал. 2 от Наредбата. Според последния, при промяна на постоянната маршрутна схема на обществения превоз на пътници местата на спирките се определят с инвестиционния проект. Жалбоподателят твърди, че се нарушава основен принцип на ЗУТ, тъй като предвижданията на ПУП се променят с неговото изменение, а не с инвестиционен проект. В чл. 7 от Наредбата е посочено, че планирането и проектирането комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии се осъществява на три равнища - ОУП, ПУП и инвестиционен проект. Изрично в чл. 9, ал. 1 от Наредбата е разписано, че елементите на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии са неразделна част от подробните устройствени планове по чл. 110, ал. 1 ЗУТ, което съответства на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ЗУТ. Освен това, в следващите алинеи на чл. 9 от Наредбата е извършено разграничение между хипотезите, когато се изисква разработване на частично изменение на ПУП, и когато се допуска да не се разработва частично изменение на ПУП. Така извършеното разграничение съответства на регламентацията, съдържаща се в оспорения чл. 138 от Наредбата, както и на чл. 10 от същата, който предвижда, че инвестиционните проекти за елементи от комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии се изработват на основата на ПУП, като се спазват изискванията на ЗУТ, настоящата наредба и нормативните актове за устройственото планиране и проектиране. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт, поради което жалбата в тази част, следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.