Решение № 5071 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7612/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Беатус 88 ЕООД, чрез адв. М. Каменов против решение 293/28.04.2023 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело 398/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01 - 2600/2157#2/10.08.2022 г. издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФ Земеделие/. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост на решението. По приложението на материалния закон е посочена липсата на издаден акт по чл.10б, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В тази връзка касаторът счита, че уведомително писмо изх. 02-120-2600/1990 от 30.03.2021 г. (за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018), е от съществено значение за спора и излага подробни съображения за липсата на мотиви в това писмо по отношение наличието на недопустимост и размера на оторизираните суми. Поддържа се и нарушение на чл. 7 § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014). В тази връзка в касационната жалба са изложени съображения, че за бенефициера не е била очевидна грешката в размера на извършеното плащане, защото част от парцелите, за които е издаден АУПДВ са били изцяло допустими според проекта на слой Площи, допустими за подпомагане и в Системата за електронно управление на ДФ Земеделие, в раздел справки за Декларирани парцели с разлики спрямо слой Площи, допустими за подпомагане и слой Физически блокове тези парцели не фигурират. В касационната жалба е посочено и нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането на възраженията на дружеството за липса на мотиви за изчисляване размера на определената за възстановяване сума. Счита, че приетата по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ/ не може да замести мотивите на административния акт. Подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт са изложени и в представената по делото писмена защита на адв. М. Каменов. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира разноски. Ответникът заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения АУПДВ 01 - 2600/2157#2/10.08.2022 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие на Беатус 88 ЕООД, град Берковица е определено задължение в размер на 6 079.16 лева, представляващо недължимо платена сума по СЕПП и мярка 13.1 по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с Уникален идентификационен номер (УИН) 12/210518/80614 и е определен 50 дневен срок за заплащането му. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно представената заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за делегиране на правомощия и при спазване на предвидената от закона форма. Съдът не е установил нарушения на процесуалните правила при издаване на акта. Приел е, че актът съответства на материалния закон и неговите цели. От доказателствата по делото съдът е установил следните факти: Въз основа на данните от заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен проект за специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 и извършени административни проверки, е извършена оторизация на финансово подпомагане по заявление на Беатус 88 ЕООД, с Уникален регистрационен номер /УРН/ 614513, за подпомагане за кампания 2018, както следва: по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 78 384.74 лева; по мярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони в размер на 2 397.62 лева и по мярка 13.2 Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения в размер на 7 900.37 лева. Със заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018. Тази заповед е обнародвана в Държавен вестник бр. 100 от 08.03.2019 г. и е публикувана на интернет сайта на МЗХГ и ДФ Земеделие. От писмо изх. 01-0400/461 от 02.09.2020 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, адресирано до заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие за резултатите от кръстосани проверки по заявления за подпомагане за кампания 2018, касаещи парцели на земеделски стопани с констатирано намаление в допустимата за подпомагане площ, е удостоверено, че за земеделски стопанин с УРН 614513 е констатирана недопустимост на площ в размер на 0.12 ха за парцел с 47723-9-2-1. С уведомително писмо с изх. 02-120-2600/1990 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, дружеството е уведомено, че за кампания 2018, след извършване на намаления за подпомагане се оторизират суми по заявените схеми и мерки, от които по СЕПП в размер на 74 656.26 лева, по подмярка 13.1/НР1 в размер на 1 151.77 лева и по подмярка 13.2/НР 2 в размер на 6 570.72 лева (таблица 1). В таблица 2 от уведомителното писмо е посочено, че оторизираните и изплатените суми са по СЕПП оторизирана и изплатена сума в размер на 78 384.74 лева, по подмярка 13. 1/НР1 - оторизирана и изплатена сума в размер на 2 397.62 лева и по подмярка 13.2/НР 2 оторизирана и изплатена сума в размер на 7 900.37 лева. Уведомителното писмо е връчено на дружеството на 09.05.2022 г. Административното производство по издаване на оспорения АУПДВ е образувано на основание чл. 26, ал. 1 АПК с писмо изх. 01-2600/2157 от 08.04.2022 г., връчено на Беатус 88 ЕООД на 26.04.2022 г. От дружеството е подадено възражение вх. 01-2600/2157#1/12.05.2022 г. При тези факти е издаден оспореният АУПДВ 01 - 2600/2157#2/10.08.2022 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. В мотивите на акта са коректните суми, на които бенефициентът има право на подпомагане както следва: по СЕПП 74 814.80 лева, по мярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони 1151.77 лева и по мярка 13.2 Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения 6 637 лева. Сумата от 6 079.16 лева е определена като разлика между първоначално оторизираната и платена субсидия и полагаемата се субсидия в размер на 3 569.94 лева по СЕПП, в размер на 1245.85 лева по мярка 13.1 и в размер на 1 263.37 лева по мярка 13.2. Като фактическо основание за издаване на акта е посочена констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ според бази данни Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г., съгласно заповед РД-46-504/12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане и заповед РД- 09-229/01.03.2019 г. за одобряване на окончателния слой по отношение на конкретно посочени парцели, заявени за подпомагане от дружеството и извършеното на това основание преизчисление на финансовото подпомагане по схема СЕПП и мярка 13.1 за кампания 2018 г. От заключението на съдебно техническата експертиза (СТЕ), съдът е установил, че недопустимостта на част от заявените земеделски парцели на бенефициента и несъответствието с изискванията на Наредба 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за схеми и мерки за плащане на площ, е установена чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ по самолетно заснемане от 18.08.2018 г. и теренни проверки. Констатираната разлика в размера на недопустимите площи при проверките съгласно заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. и заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. е представена от вещото лице в табличен вид. Експертът е установил и начина на изчисление на недължимо платената сума, както за всяка една от мерките, така и общо, като е потвърдил определената за възстановяване сума. От така събраните доказателства съдът е приел, за установено, че дружеството е подало възражение срещу конкретни части на проекта, одобрен със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, както и че за резултатите от възражението е генерирана справка в системата, в която е подадено и самото възражение. По този начин лицето е уведомено за резултата от подаденото възражение. По отношение на заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е посочил, че не е обжалвана в частта ѝ, относно допустимите площи за подпомагане, заявени от Беатус 88 ЕООД и е влязла в законна сила. Според съда тази заповед е надлежно обявена на интернет страницата на министерството и публикувана в Държавен вестник, съгласно чл. 16г, ал. 4 на Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол за уведомяване на земеделските стопани /Наредба 105/2006 г./, с което е изпълнено нормативното изискване за съобщаването й. Във връзка с възраженията на дружеството за влошаване на положението му с така издадената заповед, съдът е изложил мотиви, че заповедта за приемане на окончателния слой Площи, допустими за подпомагане не е предмет на оспорване, както и че в закона няма забрана да се извършва проверка на площи, които са извън подаденото възражение (срещу проекта за специализирания слой Площи допустими за подпомагане), като това следва от самия характер и цел на производството по одобряване на окончателния слой Площи допустими за подпомагане и задълженията на съответните земеделски производители да поддържат заявените от тях площи съобразно изискванията на закона за всяка една от кампаниите, за които кандидатстват. Като неоснователни съдът е отхвърлил и възраженията на дружеството за необходимост от специализиран софтуер, с който следва да разполагат земеделските стопани, за да се запознаят с одобрения слой и с това кои заявени от тях площи са одобрени за подпомагане. В тази връзка са изложени мотиви, че в Наредба 105/2006 г. изрично е предвидено, че общинските служби по земеделие съдействат на земеделските стопани при извършване на преглед на ЦОФК. Отделно от това съдът е посочил, че по начина, по който дружеството се е запознало с проекта на слоя, по същия начин следва да се запознае и с окончателно одобреният такъв. По отношение на писмо изх. 02-120-2600/1990 от 30.03.2021 г. съдът е приел, че не е послужило като основание за издаване на оспорения акт, поради което няма отношение към предмета на спора и възраженията на дружеството относно противоречията в съдържанието му са отхвърлени като неоснователни. Писмото установява оторизираната за изплащане сума по заявените за подпомагане площи за кампания 2018, включително и недължимо платената част, поради недопустимостта на част от заявените парцели за подпомагане. Според съда в това се състои допуснатата от административния орган грешка, която обаче не може да се приеме, че не е била очевидна за земеделския стопанин с оглед издаването на заповедта за окончателния слой на допустимите за подпомагане площи. По отношение на цитираното в оспорения акт писмо с 01- 0400/461 от 02.09.2020 г., първоинстанционният съд е приел, че въпреки посочването му в акта, същото не е основание за неговото издаване, поради което неговото цитиране няма правно значение. Според съда същото служи единствено за потвърждаване на данните по одобрения и публикуван със заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г., окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за материална законосъобразност на оспорения АУПДВ. Решението е правилно постановено. Установените от съда факти се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Доводите, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при липса на акт по чл. 10б, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, са в противоречие с доказателствата по делото. Този акт е обективиран в уведомително писмо 02-120-2600/1990 от 30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, приложено в административната преписка. Съгласно известие за доставяне/връчване, това уведомително писмо е връчено на Беатус 88 ЕООД на 09.05.2022 г., като не се твърди и не са налице доказателства да е обжалвано в срока и по реда, по който е указано. Изложените в касационната жалба доводи за липса на мотиви в уведомителното писмо относно недопустимите площи и за определения размер на оторизираните суми, касаят законосъобразността на този административен акт и са извън предмет на настоящото дело. Действително уведомително писмо 02-120-2600/1990 от 30.03.2021 г. не е посочено като фактическо основание за издаването на АУПДВ. Допуснатото нарушение не е засегнало правото на защита на дружеството, нито препятства преценката на съда относно определения размер на подлежащата на възстановяване на финансова помощ, тъй като в мотивите на оспорения акт са посочени коректните суми, на които бенефициерът има право съгласно заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. и писмо 01-0400/461 от 02.09.2020 г. и които са по-благоприятни за дружеството, от посочените в уведомителното писмо от 30.03.2021 г. Сумата от 6 079.16 лева е разликата между така посочените суми и първоначално оторизираната финансова помощ, чийто размер не се оспорва от жалбоподателя. Определената сума за възстановяване е потвърдена и от заключението на вещото лице. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 7 § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 7, § 1 от посочения регламент. Тази норма предвижда, че в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. По силата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В конкретния случай вземането на ДФ Земеделие е възникнало въз основа на влязла в сила заповед РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г. В заключението на съдебно техническата експертиза е потвърдено, че площите и парцелите, описани в АУПДВ съответстват на площите, определени като недопустими с посочената заповед. Тази заповед е издадена на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, съобщена е на адресатите, чрез обнародването й в ДВ и публикуването й на интернет страниците на МЗХГ и ДФ Земеделие съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. и е влязла в сила по отношение на Беатус 88 ЕООД. По делото е установено и няма спор, че площите, определени като недопустими според окончателния слой не съответстват на тези, които са посочени като недопустими в одобрения проект на слоя и за които дружеството е имало възможност на направи възражения. Допуснатото нарушение е относимо към законосъобразността на заповед РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Тази заповед е влязла в сила, като необжалвана от дружеството, поради което правилно съдът е приел, че нейната законосъобразност не подлежи на разглеждане в производството по оспорване на АУПДВ. Дори и да се приеме, че плащането на оторизираните субсидии по предварителния проект е извършено поради грешка на друг орган - министъра на земеделието, храните и горите, каквато възможност е предвидена в чл. 7 § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, то не е налице второто условие за изключване на отговорността по чл. 7 § 1 от същия регламент грешката да не е била очевидна за бенефициера. Това е така, защото след оповестяване на заповедта за одобряване на окончателния слой Площи, допустими за подпомагане по реда на чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за дружеството е съществувала възможност да провери и установи допустимите и недопустими площи по заявлението си за кампания 2018 г. и да обжалва тази заповед. По тази причина неоснователни се явяват и доводите в касационната жалба, че грешката в размера на извършеното плащане не е била очевидна за дружеството - бенефициер, тъй като част от парцелите, за които е издаден АУПДВ, са били допустими според проекта на слой Площи, допустими за подпомагане и тези парцели не фигурират в Системата за електронно управление на ДФ Земеделие, в раздел справки за Декларирани парцели с разлики спрямо слой Площи, допустими за подпомагане и слой Физически блокове. По делото на л.12 е представена справка от посочената система на ДФ Земеделие, в която като недопустими са отразени единствено парцелите, предмет на възражението, подадено от дружеството срещу проекта за слой Площи за подпомагане. За това обстоятелство е налице изрично признание от административния орган в с.з. 16.02.2023 г. по адм. дело 398/2022 г. Посочената справка отразява конкретни парцели, съответно площи, които според проекта за слоя са били допустими, но в окончателния слой са определени като недопустими, така както твърди и дружеството. Неоснователен обаче, е доводът му, че предвид съдържанието на тази справка, бенефициерът не е надлежно уведомен за разликата в допустимите площи по одобрения проект и окончателния слой Площи, допустими за подпомагане за част от заявените парцели. Това е така, защото е предвиден друг начин за съобщаване на резултатите от извършените проверки на възраженията срещу проекта за специализирания слой Площи, допустими за подпомагане - чрез публикуване на интернет страницата на ДФ Земеделие съгласно чл. 16г, ал. 3 от Наредба 105/22.08.2006 г. (в действащата по време ред. ДВ бр.24/2018 г., в сила от 16.03.2018 г.), а за заповедта на министъра на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г. чрез обнародване в Държавен вестник и публикуване съгласно чл. 16г, ал. 4 от същата наредба. От изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 7 § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Решението по адм. дело 3433/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, на което се позовава касаторът, е постановено при различни факти, поради което е неотносимо към фактите в настоящото производство. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но поради липсата на искане от страната, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд,